flOMA3ÈTCTBO, мн. няма, ср. Диал. Положение на домазет. Домазетството е било извънредно рядко, унизително някак се е смятало мъж да отиде на женина къща и имот. СбНУ XLII, 94.
ДОМАКЙН м. 1. Стопанин на дом, на къща. Нему се виждаше само някак особено новото му положение като самостоен къ-щовник и домакин. Т. Влайков, Съч. II, 101. От къщната врата се подава стрина Сто-ичковица с тестени ръце, .. Тогава някъде изпод прихлупените навеси излиза и домакинът нане Стоичко. Елин Пелин, Съч. II, 8-9. Какво имаше да „оправя“ домакинът: кой да отиде на оран, кой — с овцете, кой — за дърва, кой — на воденицата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 159. Малките наши читатели и читателки след малко, .., ще станат бащи и майки на челяди — домакини и домакицки. Пч, 1871, кн. 3, 35. Добър домакин. И Уреден, добър стопанин; къщовник. Тя имаше късмета да се ожени за симпатичен мъж, работлив и домакин.
2. Мъж, който се намира в собствения си дом (по отношение на своите гости). Домакинът се не върна в стаята. Вероятно, дойдоха му гости в другата стая. Ив. Вазов, Съч. IX, 180. Илия погледна учителя, който стоеше прав. — Заповядайте, седни! — рече той като домакин и му подаде обърнат кош. Г. Караславов, ОХ I, 125. — По-добре елате да се почерпим в кръчмата! И той улови Пауна здраво под мишницата: поведе го навън. — Ех, гости сме... ще слушаме каквото каже домакинът! Г. Райчев, ЗК, 225. Не изгори тебе, а изгори мене, че две изпи, — казал един домакин на гостяни-на си, като го почерпил втори път с ракия, а той казал: люта бе, изгори ма. П. Р. Славейков, БП I, 303. // Само мн. Мъж и жена, съпруг и съпруга, които се намират в собствения си дом (по отношение на гостите си). Буби поглежда часовника си, извинява се, че е отнел времето на домакините, сбогува се по ред с всички, като целува ръка на тъста и на тъщата. Св. Минков, РТК, 107. Когато най-сетне стигнахме Войници, беше вече настъпила дълбока нощ. Гостолюбиви-те домакини не бързаха да си легнат, защото знаеха, че ще пристигнем. А. Каралий-чев, С, 219. По единайсет и половина часа аз станах и си взех сбогом, като благодарих домакините за любезността. Ив. Вазов, Съч. IX, 175. Влязохме в къщата, на която домакините бяха крайно добри хора. НБ, 1876, бр. 46, 181.
3. Страна, организация или отделни лица, които организират някаква обществена проява (конгрес, изложба, спортни състезания и под.) в своята страна, селище, учреждение и под. (по отношение на гостите си). Ние пожелаваме на всички отбори и състезатели, гости и домакини — добър старт, добри успехи в турнира. А Домакин на конференцията беше България. А Домакин на срещата ще бъде отборът на студентите. II Лице, което организира и осъществява някаква обществена проява, тържество и др. (обикн. в своя дом). Казански, който изпълняваше ролята на домакин на бала, се движеше важно между танцуващите и поглеждаше небрежно и отвисоко. Д. Ангелов, ЖС, 223.
4. Служебно лице, което завежда домакинството в учреждение, предприятие и др. Примоли се пак, и този път не строшиха хатъра му — назначиха го домакин в стопанството. Н. Нинов, ЕШО, 38. — Ще ти трябва ли помощник [в амбулаторията]? .. — Дядо Щилян ще ми бъде съвсем достатъчен .. — Зачислявам ти го заедно с целия инвентар. Той ще ти бъде и санитар, и санитарен носач, и домакин, и свръзка — всичко. П. Ве-жинов, ЗНН, 155. Купуваше стоки, наемаше хамали, ремонтираше — всичко, което влиза в задълженията на един домакин. К. Калчев, СТ, 75. Дядо Груйо е нещо като домакин на училището. Т. Влайков, Пр I, 233.
5. Диал. Мъж, съпруг. Рамадан бег с хората си дебном отбирал работни мъже — събирал за градището си зидари и майстори двойно по-много... След малко настръхнал сбора: писнали старци, жени и деца — дирели своите работни синове, домакини и бащи. А. Страшимиров, А, 213.
6. Диал. В задруга — най-старият, който управлява; глава, челник (Н. Геров, РБЯ).
ДОМАКЙНКА ж. 1. Разг. Стопанка на дом, къща; домакиня (в 1 знач.). Новите до-макинки се оплакваха на Станка от празните си дворове. Г. Караславов, ОХ IV, 71. Домакинката ке суреди и ке промени кукя-та. СбНУ I, 17. // Уредна, добра стопанка; къщовница. — Домакинка си. От къщи не обичаш да излизаш, децата си гледаш, переш, готвиш, плетеш, месиш. Н. Каралие-ва, Н, 76.
2. Жена, която завежда домакинството в учреждение, предприятие и др. като служебно лице. Домакинката на почивната станция ще ви даде необходимото бельо.
3. Диал. Жена, съпруга; домакиня (в 5 знач.). Когато всичко биваше готово, Дона казваше: — Повели, домакине. — Да ми си жива и здрава, домакинке! — благославяше Велко, дигнал вече дървената лъжица. Д. Талев, И, 316. За да не осиромашава една къща, една челяд, но от ден на ден се повече и повече да напреднува и да са обогатява, нужно е, щото домакинът и домакинката еднакво да са грижат и да са стараят за доброто на къщата си, еднакво да бъдат пестеливи там, дето трябва и дето може да са направи економия. Ступ., 1675, бр. 9-10, 65. Леле Петко, мило чедо! / Що те найде, що ми умре, / кукята ни я затвори, /.., / а твоята домакинка / я остаи ти без сенка: /татко нема, майка нема, / за нея да я приберит. Нар. пес., СбНУ II, 66.
