ДОМАКЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на домакин (в 1 и 2 знач.). Подир дълго гледане далекогледът се помести, а зад него блесна хубавото лице на девойката, домакиновата дъщеря. Св. Ми-ларов, СЦТ, 109.
ДОМАКЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до домакин (в 1 и 4 знач.) и до домакиня (в 1 знач.). Наскуба от дворчето при герана маруля и започна да прави салата, но не му спореше — не беше свикнал да се занимава с домакинска работа. Ст. Марков, ДБ, 224. Стоичко разправяше за домакинските си занятия, за нивята, за воловете. Ив. Вазов, Съч. XI, 23.
2. Който се отнася до домакинство1 (във 2 знач.). Услужваше с добитък за превоз на снопи, камъни, дърва, услужване с домакински потреби, .. — са неща толкова обикновени в селата и малките градове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 79. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Те водеха много еднообразен живот, разговаряха винаги само за яденето, покупките или разни домакински неща. Д. Димов, Т, 95. Такива са хората от село Летово — любознателни и любопитни.. Зер, кажи-речи, във всяка къща булката или дъщерята са преминали през готварските и домакински курсове. Н. Каралиева, Н, 108. Домакински уреди. Домакински нужди.
ДОМАКИНСТВО1, мн. -а, ср. 1. Само ед. Дом, къща с цялата покъщнина и уредба в нея. У Гьоте е на квартира за кратко време маршал Ней, но това не запазва къщата от разграбване и само благодарение на храброто държане на Кристиана не пос-традва нито сам Гьоте, нито домакинството му. М. Арнаудов, Г, 40. Тя се грижеше за всичко и нареждаше своето домакинство. Елин Пелин, Съч. III, 12. Юзбашията се огледа наоколо: някакви дрипи в ъгъла, паници, наредени по лавицата и едно гърне на огъня — това беше цялото домакинство. М. Марчевски, П, 14. Тия дни изтичаше срока за застраховката й, тя ще разполага и с една малка сума. Ще може да обзаведе домакинство... дом с бели завески, бял кухненски бюфет и... бяло детско креватче... М. Грубешлиева, ПП, 142. Още на другия ден се залови да подреди къщата, двора, разпиляното домакинство .. През лятото градината беше засъхнала и тревясала. Гунка накара Марко да я прекопае. Г. Рай-чев, ЗК, 226.
2. Само ед. Работа, свързана с битовите нужди на семейството, с поддържане на реда, чистотата и др. в дома. Джуджетата рекли: — Ако си съгласна да се грижиш за нашето домакинство — да готвиш, да оправяш леглата, да переш, да шиеш и плетеш, да държиш всичко чисто и наредено — можеш да останеш при нас и нищо не ще ти липсва. Ас. Разцветников, СН (превод), 10-
11. През първата половина на юни Гунка постъпи отново на работа.. И тук почти цялото домакинство и кухнята чакаха нейните ръце. Г. Райчев, ЗК, 192-193. Очевидно тези хора искаха по някакъв начин наведнъж всичко да изчистят и да измият,., и да се отърват след това веднъж завинаги от тая безплодна, глупава и отегчителна работа. И наистина така и ставаше — цял месец след това те не се сещаха за домакинството си. К. Калчев, СТ, 84. Да се води домакинство за семейство от девет души не е било лесно. СбЦГМГ, 131.
3. Семейство, което живее самостоятелно в един дом. — Същински кръчми нямаме. Имаме една къща, отдето всяко домакинство може да си земе спиртни пития. Тая къща е дружествена. Хр. Максимов, СбЗР, 55. Търговците закупуват суровия материал, раздават го на домакинствата за изработване, а след това продават готовата стока. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Там, в хубавата къща, седяло многочисленото домакинство на селския старейшина. У, 1871, бр. 11, 165. Но ако е сам един мъж с жена си, то ще узрелите им нивя да прегорят, зато нагласят се няколко домакинства и заедно, днес на тогова нивата поженат, утре другиму. Ил. Блъсков, СК, 29.
4. Служба, която се занимава с материално-техническо снабдяване на едно учреждение.
5. Помещението, в което се намира тази служба. Домакинството е на втория етаж. Д В домакинството не намериха никакъв чиновник.
ДОМАКЙНСТВО2, мн. няма, ср. Състояние, положение на домакин (в 3 знач.). Срещу "Миньор " славистите имаха на своя страна преимуществата на домакинството и на подобреното .. самочувствие на отбора след победата над „Левски“. ВН, 1959, бр. 2518,3.
ДОМАКЙНСТВАМ и ДОМАКЙН-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Извършвам домакинската работа, занимавам се с домакинство1 (във 2 знач.). — Защо трябва да се мисли, че щом мъже домакинствуват в къщи, непременно трябва да бъде разхвърляно и нечисто? П. Славински, ПЩ, 44. Жените — съпруги на братята, синовете и племенниците на старейшината — домакинствуват по ред: чистят, готвят. Л. Мел-нишки, С, 37. Ние, децата, сме сами с те-тин. (Тетка отиде на село...). Ние готвим, ние домакинствуваме. И разбира се, пържим картофи. На такива малки филийки...
В. Бончева, АП, 118. Никой не се питаше кога и дали домакинствуваха жените, през кое време на денонощието творяха писателите и приготвяха статиите си вестникарите. М. Кремен, РЯ, 375. Той й подбираше книги за четене, но Садет се заседяваше над тях, когато беше сама. Беше ли Милко в одаята, на нея пд й беше приятно да му услужва, да домакинствува. Б. Несторов, АР, 241.
