О Белият дом. 1. Резиденцията на президента на САЩ във Вашингтон. Няколко самотни хипари се събраха пред Белия дом и изгориха знамето в знак на протест.
А. Попов, ПС [еа]. При митичното управление на Кенеди официалните вечери в Белия дом са били доста по-прости, отколкото днес. Мон., 2006, бр. 2465 [еа].
2. Дрен. Президентът и неговата администрация. Решението за отстраняването му било взето под влияние на последните кадрови промени в Белия дом. Мон., 2006, бр. 2561 [еа]. Игрален дом. Заведение за хазартни игри. И тук, както във всички игрални домове по света, има хора, които играят по някаква „система“. Св. Минков, ДА, 62. Изправителен (поправителен) дом. Заведение, предназначено за оправяне на поведението, морала на провинени малолетни лица. Офицерът гневно му отвърнал, че не става въпрос дали да се върне или не, а дали да бъде откаран при роднините му или да бъде тикнат в изправителен дом. ВН, 1960, бр. 2875, 4. — За такива разбойници и убийци не е мястото тук, в училището, а там, в детските поправителни домове за малолетни престъпници! Ст. Даскалов, БП, 153. Монетен дом. Остар. Специална държавна работилница, в която се секат монети; монетен двор. На 28 дек. същата година угасна в Париж А. Мишо, едно време гравъор на монетния дом. И. Груев (превод) Н, 1881, кн. 6, 461. Публичен дом. Заведение, където проститутки приемат посетители. При всяко пътуване се отбиваше в „Абаноссокак“ — квартала на публичните домове, където проститутките го познаваха и фамилиарно го викаха от прозорците. Т. Харманджиев, Р, 46. Развратен дом. Остар. Публичен дом. — Совестта — тоя сърдит и болен нравоучител, нека пъди из развратните домове старите блудници. Н. Бончев, Р (превод), 83.
> Аврамов дом. Разг. Семейство, къща, в които непрекъснато влизат и излизат близки и по-далечни познати като гости. — Нямам намерение да превръщам вилата си в аврамов дом. Тя е едно дивно кътче от рая и не бих желал да я осквернявам с кръчмарски герои. Черемухин, ПД, 41-42. Божи дом. Книж. Черква, храм. Писък и вайкане и разбъркани гласове изпълниха божия дом. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Вечен дом. Остар. Ритор. Гроб. Кога умирал някой, балсами-росвали му тялото и полагали го във великолепни гробници, които наричали „вечни домове“. И. Груев, КВИ (превод), 4. Чувствам се (съм) като у дома си. Много добре, удобно, спокойно се чувствам. За неделя-две Тодор Лефтеров се почувствува в Михалци като у дома си. Д. Марчевски, ДВ, 56. Развалям / разваля (разбивам / разбия) дом. Разг. Ставам причина да се разруши някое семейство, да се разтрогне някой брак.
— Завижда Живко на успеха на мъжа ми и като няма как да го уреди, върху мене сянка хвърля, мене и мъжа ми да озлочести, раздор да всее между нас, един честит дом да развали. Р. Стоянов, М, 33. Свъртам / свъртя (завъртам / завъртя) <си> дом. Разг. Създавам семейство, домашно огнище.
— Нали човек трябва да свърти дом, да отгледа деца. К. Петканов, ЗлЗ, 70. Кой би помислил някога, че братята ще потеглят на две разни страни. Никола се закрепи в търговията, дом си завъртя, да не се връща всяка година в Загоричане, а Димитър се запиля по света. В. Геновска, СГ, 260. Събирам / събера дом. Разг. Подреждам, уреждам своя къща, дом за пръв път. Тия, дето си направиха къщи, чакаха Калофер да ги поведе по селата да си вземат моми за жени — комин да запушат, дом да съберат. М. Марчевски, П, 71.
ДОМА нареч. С предл. или (остар. и диал.) без предл. В моя (своя) дом, в собственото жилище или при семейството си.
— Сватанак, къде така си се разбързал? — У дома. В къщи си отивам. Купих си нещо за път, та рекох да го занеса. Чудомир, Избр. пр, 250. — Ти наглеждай говедата, а аз ще прибягам до дома да ти донеса хляб
— рече момичето и се разхълца от плач. Сл. Трънски, Н, 186. — Сигурно ви е мъчно за дома, нали? — попита тя. Ал. Бабек, МЕ, 85. Не отиде направо в къщи, .., спря на кръчмата, .. и доволен, че цялото село видя жребеца му, слезе от седлото, окачи юздата на лакета си и с горди стъпки се прибра дома. К. Петканов, ОБ, 223. Почувствувах се триж no-нещастен като си помислих, че на Възнесение ще бъда не дома, а на планината. Елин Пелин, Съч. II, 123. Драгана [яничаринът] жално думаше: / „Я стани, сестро, дома да идем, / дома да идем, мама да видим.“ Нар. пес., СбБрМ, 125-126.
ДОМАЖА. Вж. домазвам.
ДОМАЗВАМ, -аш, несв.\ домажа, -еш, мин. св. домазах, св., прех. Мажа и това, което е останало да се измаже или намаже; мажа докрай. Майсторите останаха — / със се сила работят / а пък вятърът задуха: / те бързат да свършат, / един камък си до-дялва, / другий го домазва. Ц. Гинчев, ДТ, 68. Домазах стаята и отворих прозорците да се суши боята. А Домазах си набързо филията с мармалад и изскочих при децата на игра. домазвам се, домажа се страд.
ДОМАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домазвам и от домазвам се.
ДОМАЗЕТ, мн. -ьове, м. Диал. Зет, който живее в дома на родителите на жена си; приведен зет. — Ако иска Лазе, може да дойде да живее у нас след сватбата. — Не
— дигна ръка Стоян. — Не го давам аз моя Лазе домазет! Д. Талев, ЖС, 340.
