ДОЛЮЛЯВАМ, -аш, несв.', долюлея, -ееш, мин. св. долюлях, прич. мин. св. деят. долюлял, -а, -о, мн. долюлели, прич. мин. страд. долюлян, -а, -о, мн. долюлени, св., прех. Рядко. Люлея докрай, свършвам люлеенето на някого или нещо. долюлявам се, долюлея се страд.
О Каквато ме е <люлка> залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Какъвто е животът ми на младини, такъв ще бъде и по-нататък. Тати промълви с гласа на една оживяла бе-знадежност: — Няма какво, — каквато ни е залюляла, такава ще ни долюлее: ново време, нови грижи. Ст. Чилингиров, ХНН,
120. Старата пък прекарваше през ума си своя тежък и нерадостен живот. „Каквато те залюлее, такваз и ще те долюлее.“ Г. Караславов, Тат., 41.
ДОЛЮЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от долюлявам и от долюлявам се.
ДОЛЮТЕЕ МИ. Вж. долютявами.
ДОЛЮТЯВА МИ несв.; долютее ми,
мин. св. долютя ми, св., непрех. Започвам да усещам лютивина; става ми люто, залютява ми. Сапунът бил лютив. Който си поотво-рел очите, долютявало му, та ще не ще — трябвало да мижи и да чака бръснаря. Ран Босилек, ВП, 121. Смукна дълбоко [от цигарата] и на очите му долютя от пушека. Ив. Венков, ХКН, 39. Долютя ми много от чушката, та хапнах залък хляб.
ДОЛЮТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от долютява ми.
ДОМ, домът, дома, мн. домове, след числ. дома, м. 1. Жилище на отделно семейство (къща или апартамент). От двете страни на улицата сивееха сградите, .., без светлина и без изгледа на живи, обитаеми домове. Д. Добревски, БКН, 41. Домът на професора — една жълта къща с тераса на горния етаж, беше през две улици. П. Стъ-пов, ЧОТ, 12. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Минуваме през някоя тясна улица, .., дето жените от тая махала излезли, та насядали пред вратите на домовете си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С, 1946, 86. А долу — моят дом, в мъгли обгърнат... / Любима, майка ме очакват там... / Кога в теб, роден дом, ще се завърна? В. Андреев, ППес., 40. Бащин дом.
2. Близките, които живеят заедно в едно жилище; семейство. — Барем за ден, за два си ела, бе синко .. Дома да си видиш. Елин Пелин, Съч. II, 163. Тъй, един имотен домакин, напуснал къща и дом, беше взел под мишница само един стенен часовник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 166. Кога сте се допилели невикани и неканени просяци! Кой знае коя къща ще изгорите и кой дом ще разплачете! Чудомир, Избр. пр, 151-152. Как да довери и на жена си, ще й лепнат в полицията две плесници и тя ще клюмне прекършена. Защо да зачерни и нея, и детето, и целия си дом. Ако стане нещо, да отиде поне сам. Ст. Даскалов, БМ, 49. Еле, по едно време свекърът най-после проговори: — Слушай, вика, Нинке... Щом си влязла, вика, в такъв сериозен дом, ти ще трябва и сериозно да се държиш. О. Василев, ЖБ, 46. Само мъжът ли обича / домът си еще родът си? П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 11, 1041.
3. Със съгл. и (рядко) несъгл. опред. Дър-жавно, обществено или търговско учреждение с определено предназначение, което обикн. заема отделно помещение или сграда. В града на първата българска гимназия се отвориха и много нови учебни заведения — икономически техникум, .., пионерски дом с всевъзможни кръжоци и богато обзаведени кабинети. Й. Радичков и др., ГСП, 117. Днес мина оттук главният архитект на Републиката. Посети изгорелия дом на „Искра“, идва в музея и обещава, обещава. Културен дом щяло да стане тук, че десетки зали ще има. Чудомир, Дн. [еа]. Както се знае, българските писатели вършат всичко заедно, включително и летуването. Летуваха и летуват те в един почивен дом на Златни пясъци. Н. Георгиев, НКБН [еа]. Здравен дом.
4. Сградата, където се помещава това учреждение. Цяла нощ Борчо не заспа да чака под прозореца на здравния дом; .. Той не мислеше вече като по-рано дали ще му се роди момче, или пък момиче ще бъде. „Все е рожба, наше си е“. Н. Нинов, ЕШО, 54. Колата на бърза помощ спря пред родилния дом. В. Ченков, ПС, 129. На една страна [на мегдана], край черковата, стоеше сградие по-високо от другите, градски магистрат или други някой правителствен дом. Н. Бончев, ТБ (превод), 50. Построиха се детски домове и ясли и много почивни домове.
5. Диал. Покъщнина, домакинство. В къщи и в собата голо и пусто. Не прилича на други къщя, дето съдя — сичко е пълно с храна, с дом и покъщнина. Т. Влайков, Съч. II, 3. Грозната булка дом бере, хубавата — сбор бере. П. Р. Славейков, БП I, 105.
6. Остар. Книж. Династия, род. Осман, .. родоначалник на царствующия дом на осман-лиите, изпърво са прочу с юначеството си като войник. С. Бобчев, СОИ (превод), 9. Когато ся прекратил домът Рюриков, Росил.. паднала в разстройство. Г. Йошев, КВИ (превод), 299. Сега са още предполага и родствена връзка между царските домове на тия господарства. НБ, 1876, бр. 1,1.
7. Остар. Камара, народно събрание, парламент. Правлението е самодържавно устав-но, определено от два дома. С. Бобчев, ПОС (превод), 166. Всъде законодателната власт е в ръце на два дома, сир, у представителния дом и у Сената. ВИ, 168.
