ни зле, средно. Горе, долу; долу, горе. Нар.-поет. Вразлични посоки на различни места; натам, насам. Мари моме, / мар изгоро, — / стига ходи / горе, долу! / Горе, долу — /по полени. Ц. Церковски, Съч. I, 228. Она веле и говоре: / "Море лудо, лудо младо! / ..., / толку ходи горе, долу / по планини, по ви-шини, / .., / нел не найде негде цвете / да набереш, да донесеш. Нар. пес., СбБрМ, 414. Росен, росен, зелен росен! / като росиш долу, горе, / долу, горе по полето, / пали ли та люта слана, / като мене малка мома? Нар. пес., СбГЯ, 129. Горе осо, долу босо. Диал. За беден човек, сиромах, но горд. Долу ръцете. Не пипай! (употребява се като заповед). — Дайте да покарам аз! — каза с неочаквана смелост Галчев, .. — Не, не! — смееше се Нона и дърпаше настрана ръцете си, за да не му даде да хване юздите. — Не пипайте! Долу ръцете. Й. Йовков, ЧКГ, 17. Долу ръцете от някого или от нещо. Книж. Възглас, с който се иска оттеглянето на чужда войска, власт отнякъде. Долу ръцете от Виетнам! Не оставам / не остана по-долу обикн. от някого или от нещо. Разг. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение. „Аз няма да остана по-долу от Макавея Елеазара, който умря за вярата си!“ К. Шапкарев, МЖБМ, 32. Нашите по-окопитени младежи, .., не останаха по-долу; и mue са спуснаха да придружат своите братия в Балкана. НБ, 1876, бр. 3, 9. Не падам / не падна долу. Разг. 1. Боря се докрай, не отстъпвам, не се предавам. 2. Упорствам и не искам да си призная грешката. 3. Не отстъпвам от цена-та, която искам при продажба на нещо. Не падам / не падна по-долу обикн. от някого. Разг. 1. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се старая да имам същите успехи, придобивки или правя всичко, което той прави. — Ей, Тино! Вчера видях един момък — хубавец. Добре че си заминал. Да бях го срещнала втори път, чудо щеше да стане. Ама и той не пада по-долу от мен. Погледна ме с едни въглени очи и се спира, обръща се да ме изгледа. А. Каменова, ХГ, 20. — Как е минал Су-воров Алпите? Те са три пъти по-високи от вашия Балкан — отвърна един руснак. — Щом е минал той, и ние няма да паднем по-долу — прибавиха решително момчетата. Д. Габе, МГ, 205. 2. Само в несв. вид. Притежавам в същата, в не по-малка степен някакво качество (добро или лошо); еднакъв съм с някого в някакво отношение. Правихме и парк! Беше при по-първия кмет. И той беше млад и по ученост не падаше по-долу от сегашния. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Упорството на простия селянин бе твърдо като кремък. Никаква молба не можеше да го смекчи. Но и упорството на момчето не падаше по-долу. Йв. Хаджимарчев, ОК, 13. От горе до долу. Разг. 1. Йзцяло. От гърба на конника се развяваше червена антерия, разкопчана от горе до долу. Кр. Велков, СБ, 99. Дядо Сава го измери от горе до долу с очи и му дойде на ума: "Чакай да видим ще спомене ли пак нещо за съда. " П. Славински, ПЗ, 95. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. Султанът им [на спахиите] даваше земи до живот, да идват под знамената, когато ги повика, а те се чудят как да останат по чифлиците си .. От горе до долу всичко живее с подкупи. А. Дончев, ВР, 120. Онзи, който го е внушил на селяните, знае много добре какъв стопонски и политически удар представлява загубата на тридесет хиляди декара зърно, каква отговорност поемат ръководителите от горе до долу. И. Петров, МВ, 170. Необходимо е още повече да се издигне иниациативата на всички звена на държавния апарат от горе до долу, да стане този апарат по-оперативен и по-икономичен. Стен. VIII кл, 77. Шапки долу! Книж. Команда за отдаване почит на загиналите със сваляне на шапките (при тържествени церемонии). Тръбата подхваща пак. След това се изкомандва „шапки долу“ и всички едногласно започват „Отче наш“. Д. Калфов, ПЮН, 159.
— Друга (остар. и диал.) форма: д о л е.
ДОЛУ-. 1. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: на място, което е по-ниско от друго място, напр. долу-л ежащ.
2. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: след това, след, по-нататък, напр. долуозначен, долуспоменат, долуизложен и др.
— Друга (остар.) форма: д о л е-.
ДОЛУИЗЛОЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Канц. Който е изложен, посочен след това, по-нататък, по-долу. Долу изложените длъжности към децата, мисля, майките не ще си помислят да са длъжности само на учителите и учителките. У, 1871, бр. 19, 297. От началото на 10-ий януария 1868 год. ся съгласихме да търгуваме две години, като ще работим съобразно с долуизложените условия. С. Попов и др., ТБП, 12. Имената на участниците в конкурса са посочени в долуизложения списък.
— Друга (остар.) форма: долеизложен.
ДОЛУОЗНАЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Канц. Който е означен, написан след това, по-нататък, по-долу. С правото за служене съкратен срок на службата, .., ще се ползу-ват и младежите, свършили някое от долу означените училища. Гр, 1906, бр. 8, 125-126. Ако счетете за потребно да ми пишете нещо от тая работа, моля ви, провеждайте писмата си по долуозначения адрес. АНГ, кн. 1, 45. Обявявам на интересуващите се, че ще продавам на публичен търг до-луозначените секвестирани вещи.
— Друга (остар.) форма: долеозначен.
