ниското и слаб ветрец слизаше от балкана, пътьом клатеше леко листата на ореха и отиваше долу в котловината да поиграе с реката. Елин Пелин, Съч. IV, 49.
5. Според религиозните представи — на земята, в реалния, материалния, земния свят. Противоп. горе (на небето). — Дядо Господ ще повика едно ангелче да му носи патерицата и ще му каже — хайде! Ще се спуснат мълчаливо там отгоре, .., и полека-полека ще слязат долу. Елин Пелин, Съч.
зб. — Дядо Господи — викнало то [щур-чето] с тънкото си гласче, — долу на земята чака един болен стар кон. Той няма очи и не може да се покачи при тебе. А. Кара-лийчев, ПК I, 48.
6. Диал. В южните краища на България, на юг от Стара планина. Далеч ще забегна, мамо, / далеч ще забегна / долу във Тракия, мамо, / долу във Тракия —/че там мене мо-лат, мамо. Нар. пес., СбНУ ХЬVI, 178. Забягнал е Кара Бойо / долу, долу във Анадол, / та спечели триста война. Нар. пес., СбНУ VII, 84.
7. Разг. При обикновените хора, сред народа. — Моят произход вие ще го намерите долу, в низините. Баща ми, .., беше първоначален учител, селски учител. Д. Ангелов, ЖС, 48. — Но срещу руснаците ни един войник няма да тръгне! — заяви без страх редник Григор Величков от Годеч .. Аз бях адютант на полка: „Нека знае и началството каква е хватка долу. И да си прави сметката!“ П. Илиев, ЛВ, 76.
8. Обикн. в срав. или прев. степен. По-нататък, след това или накрая (обикновено в следващия писмен текст или след целия текст). Противоп. горе. А най-долу, уединено и с по-едри букви, стоят думите: „28.
III. 1913 Елбасан“. Й. Йовков, Разк. I, 97. „Моля ви да турите при тоя пакет 180 руб. от парите от банковите билети, .., та да ги пратите в казания събор в Киев в писмо от ваша страна, написано, както ви бележам долу. АНГ, кн. I, 81. Ако си принуден да живееш в ниски, влажни и плесенясали стаи, то е много по-нужно да се проветрят такива живелища, а освен това трябва често да са покадяват с такива вещества, с които са чисти воздуха и за които по-долу ще споменем. Ступ., 1875, бр. 7-8, 53. Разясненията са дадени по-долу. А По-долу ще се спрем подробно на този въпрос.
9. Разг. Само в срав. степен. С по-ниско качество, с по-лоши качества от други предмети или лица. Противоп. горе. — Аз викам, лели, да купя тук място и да направя една къща, .., хубава къща, голяма къща, да не е по-долу от къщата на Метлица. Г. Карас-лавов, ОХ III, 484. Той излезе бързо и това съвсем я срази. «Значи, аз съм по-долу за него от една овца!» — наплака се тя. Ст. Даскалов, СЛ, 196. По твърдостта и по силата на своята власт Картагенското правителство било много по-долу от римския сенат. Н. Михайловски, РВИ (превод), 221. Ама и битолчани не са по-долу от прилеп-чани и от велешани. СбНУ XV, 78.
10. Разг. Само в срав. степен. Обикн. с от-риц. В по-малко количество, в по-малък брой, на по-ниска цена от друго нещо; по-малко. Противоп. горе. От едно пакетче цигари падаше точно колкото за едно кафе, от десет пакетчета — колкото за скромен обед, а аз продавах не по-долу от петдесет парчета. Б. Райнов, ДВ, 162. — По, господа, обвинителната власт,.., посочва на вашата просветеност минимума на наказанието, който минимум е две години тъмничен затвор! .. — Е, не може по-долу, приятелю. Ив. Вазов, Съч. XIII,
24. — Слушай сега, дяволе! .. На тебе тая година с Баташки ще дадеме добра цена, ама на всички ще разправяш, че си продал тютюна с тридесет лева по-долу, та да почнем с евтино кайме. Д. Димов, Т, 167. Този мъж, ако се съди по външния му вид, беше на възраст не по-долу от 60 години.
11. Като между м. а) За израз на сил но неодобрение, протест, желание да се отрече, да се премахне нещо. Противоп. горе. И масата реве яростно: — Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците! Йв. Вазов, Съч. IX, 149. На един такъв бал Луис Ромеро в повишено настроение от напитките в бара бе извикал за голям ужас на всички присъствуващи: «Долу монархията!» Д. Димов, ОД, 13. По стените на сто-борите от гнили дъски и по сградите се белееха големи надписи от вар «Долу войната», .., «Стига кръв!» Д. Добревски, БКН,
6. «Долу ораторът! Долу тоя шпионин!» Хр. Ботев, Съч. 1929, 71. Агитките на двата играещи отбора се надвикваха, като всяка крещеше срещу другия отбор «Долу „Славия“!», «Долу Левски»!“ б) За израз на строга заповед към някого да слезе от някъде. — Долу! — викна му стражарят и го хвана за рамото. — Слизай! Й. Йовков, В АХ, 135. — Читак, къде отиваш? Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя? .. Долу, скот, да цалуваш тая свещена земя... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 82. — То ся разумя, сега! — каза той [Герман]; — не треба нещо повече; твърде добре ся види защо е излязъл той да преследова това момиче... Долу от коня! Мой господине! Долу скоро! И ний двама ще ся поразговорим! М. Балабанов, ДБ (превод), 127.
◇ Горе-долу; долу-горе. Разг. 1. Приблизително, почти. Тъй като знаехме горе-долу разписанието на влаковете, решихме вечерта, когато заспят нашите, да се измъкнем незабелязано от къщи. X. Русев, ПС, 95. 2. Как да е, някак си. Скоро момчето се развесели. Като напрегнах паметта си, успях да му направя няколко книжни параходче-та, стъкмих му горе-долу и някаква книжна шапка. П. Вежинов, НС, 15-16. 3. Като отговор на въпрос „как сте?“ — ни добре,
