ДОЛОЖА1. Вж. долагам1.
ДОЛОЖА2. Вж. долагам2.
ДОЛОМЙТ м. Минер. 1. Широко разпространен в състава на седиментни скали и в минерални находища безцветен, сивобял или различно оцветен минерал (калциево-магнезиев карбонат). Освен в морската вода той [магнезият] се среща често и в минералите доломит и мегнезит. Д. Славчев и др., БМ, 99. Доломитът се среща в кристали, зърна и в сбити маси. Твърдостта му е 3,5-4. С просто око мъчно можем да го отличим от калцита. Ст. Бошев и др., ГГ, 35.
2. Обикн. мн. Седиментни карбонатни скали с богато съдържание на този минерал, използвани като огнеупорен материал, в строителството, промишлеността и др. През всички ери малки или по-големи площи от нашите земи са били дъно на водни басейни. В тях се образували .. утайки, от които водят начало седиментните скали. Най-широко разпространени са пясъчниците, варовиците, мергелите и доломитите. Р. Димитров, РЗН, 16. Много често заедно с обикновените варовици се срещат и такива, които съдържат примес от магнезиев карбонат, .. Ако магнезиевият карбонат достигне 45-50%, скалата получава названието доломит. Геол. IX кл, 43.
— От фр. собств.
ДОЛОМЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Минер. Доломитов. От доломитите се получава доломитна вар. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 35.
ДОЛОМИТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Минер. Процес на обогатяване на варовикова тиня или на варовик с минерала доломит. Някои автори отнасят към хидротермал-ната .. метаморфоза с внасяне на вещества още .., доломитизацията и други изменения на скалите. Г. Георгиев, П, 284.
ДОЛОМЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от доломит; доломитен. При изготвянето на огнеупорните бетони като свързващи вещества се използуват силика-тен цимент .., алуминиев цимент, магнезиев и доломитов цимент. К. Дойчев, МП (превод), 252. Доломитов варовик. Доломи-тови огнеопорни материали.
ДОЛОШАВА МИ несв.\ долошёе ми,
мин. св. долоша ми, св., непрех. Диал. Става ми лошо; прилошава ми, призлява ми.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛОШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от долошава ми; прилошаване, призляване.
ДОЛОШЁЕ МИ. Вж. долошава ми.
ДОЛУ нареч. 1. На място, което се намира по-ниско или под друго място. Проти-воп. горе. За да се поразвлече, Арнаутина отиде до прозореца и погледна навън: долу, по-ниско, отколкото беше кръчмата, се виждаше двора на неговия едноименник, поп Гъорги. И. Йовков, ПГ, 28. Другите войници спят, свити долу, в дъното на окопа или в тесните скривалища, изровени в пръстта. Л. Стоянов, X, 14. Долу под брега криволичи малката рекичка. Т. Влайков, Съч. Ill, 1. Ние различаваме почти всяка подробност долу върху земята — ето светлата лента на Искъра. Н. Фурнаджиев, МП, 5. Той [Стоянов] пък, като слизал от коня си, ранява ся от един куршум в крака два пръста по-долу от коляното. НБ, 1876, бр. 30, 117. // На земята, на пода. „Не страх, а недоумение ме обзе: какво правеха тези хора в мъглата, на това място, по тоя късен час? Скоро забележих, че не бяха двама, а имаше един трети, той лежеше долу.“ Йв. Вазов, Съч. XII, 49. Той почнал да се брани с един кривак. Но те успеле най-после, .., да го свалят долу. НБ, 1876, бр. 35, 137. // В долния или в по-долния от друг етаж на сграда. Противоп. горе. Те [калугерката и Елена] излязоха от килията с покрова в ръце. Не бяха достигнали те още до стълбата, която водеше долу и отсреща им се зададоха няколко калугерки. Ст. Загорчинов, ДП, 172. — Всичко, като за вас добри приятели, дал господ в манастира, заповядайте долу в трапезарията, ще ви наглася вечеря. Ив. Вазов, Съч. XXI, 50. Слязох долу в стаята на Чаня. Й. Йовков, Разк. II, 72.
2. В долната част на нещо. Противоп. горе. Той беше около шейсетгодишен човек, .., с лице сухо, длъгнесто, широко горе, тясно долу. Йв. Вазов, Съч. XXVI, 67. Приближи се нане Вуте предпазливо, разгледа долу в дънера малка дупка, а пред нея свършват дирите на бялката. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Облечен беше по-бедно, но всичко у него изглеждаше напето и хубаво: .., и широките черни потури, разкопчани долу. Й. Йовков, Ж, 1945, 12.
3. Прен. На по-ниско стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. горе. — Щом другарите узнаят, че отиваш долу, в производството, при народа — всички ще се зарадват! О. Василев, Л, 70-71. Ако се не съди от съдилищата, народът сам ще знае да се разправи с него [Стамболов] сега, когато той е долу, както се разправяше и когато той бе горе. Г. Кирков, Избр. пр I, 27.
4. При географско пространство, което е по-ниско от друго — на място в поле, равнина, низина и под. Противоп. горе. Горе по високите върхове на планината и долу в полето — навсякъде земята беше изорана от окопи. Й. Йовков, Разк. II, 67. Преди Сердика да израсте долу в полето, още когато то е било дъно на велико езеро, тук, на тоя склон на Витоша, все тоя живот е прозябавал във вечната тишина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 9. Слънцето падаше към
