Чилингиров, ПЖ, 171. — Но поне момичетата защо не дойдоха? .. Ужасно е, когато чистите и светлите момичета ти правят долнопробни номера. Черемухин, ПД, 44. Долнопробна фалшификация. Долнопробни клевети. Долнопробни шеги.
4. Спец. За благородни метали — от нечиста проба, с много примеси. Долнопробно злато.
ДОЛНОПРОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от долнопробен.
ДОЛНОСЁЛЕЦ, мн. -лци, м. Разг. Мъж, който живее в долно, равнинно, полско село; долненец. Тая вечер трима души долноселци седяха край огнището на приказливия воденичар. А. Каралийчев, НЗ, 152.
ДОЛНОСЁЛКА ж. Разг. Жена, която живее в долно, равнинно, полско село; дол-ненка. Моето либе тука го нема, /.. / пре-лъгаха го долните моми, / долните моми, долноселките. Нар. пес., СбНУ XLIV, 284-285.
ДОЛНОСЁЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до село в равнината, в полето и до жителите му. Долноселски ергени.
ДОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Рядко. Качество или проява на долен (в 4, 5 и 7 знач.). Долност не видях, затова ти и заговорих. Видях само един противник, който се е борил со всички законни средства против беззаконията на властниците. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 33. Патриархът,.., днес налага на своето стадо да дава на варварите пари да побеждават православните народи и князове! Каква долност! Какъв срам! НБ, 1876, бр. 21, 83.
2. Остар. Книж. Икономическа и духовна изостаналост, неразвитост. Най-долното стъпало от человеческите общества ний намерваме в рибарските и ловчийските народи. Тази долност са разбира лесно. Превод, Ч, 1875, бр. 9, 390. Кои са причините на това бедствено положение, на тази наша долност; кой е цярът? Причините, отговаряме ний, са твърде много, макар че те всички са сбират в една само, немарливост, общото и частно хладнокръвие. Ч, 1873, бр. 7, 294.
ДОЛНОЧЁЛЮСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Анат. Който се отнася до дол-ната челюст на човек или животно. Лицевата част на черепа се намира на предния дял на черепа .. Най-съществена негова част е дъвкателният апарат, който е изграден от горночелюстните и долночелюстните кости със съответните зъби. А. Гюровс-ки, АЧ, 88. Долночелюстен нерв.
ДОЛНЯК1, мн. няма, м. Южен вятър, южняк; беломорец, долнянин. Долнякът разпуква и най-късните горски цветя, пуска розовинка по черешите, както по бузите на малко дете. Кр. Григоров, ПЧ, 112.
Юг или пладне е оная страна която е срещу север, .., и откъм която вее южният вятър, долняк. Ив. Богоров, КГ, 5. И ето пак за всички драга пролет / довя долняка топъл откъм юг. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159.
ДОЛНЯК2, мн. -ци, м. Диал. Долнозе-мец, долненец. От памтивека тука идват долняци да си къртят кремъни за диканите. А. Каралийчев, НЗ, 15-16.
ДОЛНЯНИН, мн. няма, м. Диал. Долняк1. — Запри долнянино, не духай вече,
— /над нашия харман не дигай прах, / че ние нямаме от тебе страх, / макар да иде и дъждовна вечер. Ламар, СГ, 62. — Повей, ветро, повей, / повей, долнянино, / и ти горнянино. Нар. пес., СбВСт, 329. Повей, ветре, повей, /.., / ветре долнянино, / че ми гласа развей. Нар. пес., СбВСт, 527.
ДОЛОВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. с нареч. Който може да се долови, да се схване със сетивата или с ум, усет. Гърмежите приближаваха и ставаха все почести и по-ясно доловими. Ив. Мартинов, ДТ, 86. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон, а налява — блатните равнини на Саръшабан, мочурите на Места. Д. Димов, Т, 443. Наведе се и пое тръп-чивия, едва доловим аромат на перуниките. Д. Кисьов, Щ, 77. На свой ред аз свих рамене, гласът ми прозвуча с неуверена, но доловима ирония. Др. Асенов, СВ, 81. Чувствуваше, че се е отдръпнал и затворил в себе си. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. Свърши се онова нямо, но така доловимо възхищение, което проявяваше към нейния ум и красотата й. В. Геновска, СГ, 239.
ДОЛОВИМО. Обикн. в съчет. с едва. Нареч. от доловим. По шосето профуча камион, който, види се, беше много тежко натоварен, защото цялата вила потрепера леко като от тръпка, дори стъклата на единствения прозорец звъннаха едва доловимо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 91. — Защо избягахте? — попита той тихо, внезапно скован от нейното присъствие и от познатата миризма на парфюм, която се разнесе едва доловимо наоколо. Л. Станев, ПХ, 64. Стефан отстрани ръката на Ста-ной, като едва доловимо я стисна. В. Андреев, ПР, 184. Жената се усмихна едва доловимо.
ДОЛОВЯ. Вж. долавям и доловя-вам.
ДОЛОВЯВАМ, -аш, несв. (диал.); доловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Долавям, долавям се, доловя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛОВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доловявам и от доловявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
