спрели, мамо, / долнокрайки моми. Нар. пес., СбВСт, 454.
— Друга форма: долнекрайка.
ДОЛНОКРАЙНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Диал. Долнокрайски. Прякорът му [Джуруляка] окачиха още на младини дол-нокрайненските моми заради големия му като морков нос. Кр. Кръстев, К, 127.
ДОЛНОКРАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до долния край на селище и до долнокраец; долнокрайненски. Нема го, нема, нема ни доде [либето]. / Запрели са го долнокрайски моми, / долнокрайски моми, сиви гълъбици. Нар. пес., СбВСтТ, 453. — Не щеш ме, мамо, ни видя, / че ние снощи одихме / на долнокрайско езеро. Нар. пес., СбВСтТ, 265. Ох наша Минка джомфез фустанче / не носи, ду дум, не носи; /.. / Нека го носат долнокрайските / че-вреци, ду дум, чевреци. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.
— Друга форма: долнекрайски.
ДОЛНОКРАЙЧАНИН, мн. долнокрай-чани, м. Диал. Долнокраец, долненец. И децата знаеха, че ще воюваме. Няколко дни под ред между долнокрайчани и горнокрай-чани край ветрената мелница се водят сражения. Ив. Кирилов, Съч. П, 120.
ДОЛНОКРАЙЧАНКА ж. Диал. Долно-крайка, долненка.
ДОЛНОКРАЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Млад долнокраец, млада долнокрайка или дете долнокраец. Сете [всички] момчета отиват: / сичките от нашта махала / отиват, мамо, отиват; / Стоян на Гена Стойкова, / Иван ми долнокрайчето, / Ильо стринов Стоенчин. Нар. пес., СбНУ XXVII, 260.
ДОЛНОЛУЖЙЧАНИН, мн. долнолу-жйчани, м. Мъж от западна славянска народност, основната част от която живее по долното течение на р. Спрева (Шпрее) в историческата област Долна Лужица.
Д О ЛНО ЛУЖИЧАНКА ж. Жена от западна славянска народност, основната част от която живее по долното течение на р. Спрева (Шпрее) в историческата област Долна Лужица.
ДОЛНОЛУЖЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до долнолужичани и до областта Долна Лужица. Долнолужишки език. Долнолужишка литература. Долнолу-жишко творчество.
ДОЛНОМАХАЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който живее в махала в долния край на селище. — В снощното събрание той [Попов] беше подвел долномахаленци да слеят листата си със Симеоновата. А. Страшимиров, Съч. I, 343.
ДОЛНОМАХАЛЁНКА ж. Жена, която живее в махала в долния край на селище. Събраха се долномахаленки на тлъка.
ДОЛНОМАХАЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до махала в долния край на селище и до нейните жители. Дол-номахаленска чешма. Долномахаленски къщи.
ДОЛНОМАХЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Долномахаленец. — Сладко не ни трябва, сладкото го дръж за нашите гъркомани долномахленци. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32.
ДОЛНОМАХЛЕНКА ж. Разг. Долно-махаленка.
ДОЛНОМАХЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Долномахаленски. На другия ден една кола с волове, старец и едно младо момче, придружено с черно едно куче, .., влязоха в град Шумен из долномахленския път. Ил. Блъсков, ИС, 104. Долномахленс-ки моми.
ДОЛНОМАХЛЕНЧАНИН, мн. долно-махленчани, м. Диал. Долномахаленец. В града Неофит имал един приятел, долно-махленчанин, настоятел и епитроп на дол-номахленското училище. СбНУ XVIII, 296.
ДОЛНОМАХЛЕНЧАКА ж. Диал. Дол-номахаленка.
ДОЛНОПРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Разг. Който е от ниско качество; долнокачествен. Долнопробен бензин. Долнопробен колбас. Долнопробна стока. // Който е от нисък, долен разред. Заговори ли се за моряшката професия, много хора си представят образа на някакъв груб човек,.. И, разбира се, в обстановката на долнопробна кръчма той говори и лъже за невероятни случки по океаните, след което прави и скандал с бой. Б. Трайков, ВО, 15. Народният театър в Тирана е открит преди пет години .. Италианските окупатори са изпращали от време на време долнопробни театрални трупи от Италия. Н. Фурнаджиев, МП, 134-135. Духовният живот в западната зона, .., се изчерпва освен с авантюристичнопорнографски книжлета, още с кабарета, долнопробни забави и — с многобройни кина. Г. Караславов, Избр. съч. III, 356.
2. Който се характеризира с низки морални качества; безчестен, непочтен, долен.
— Последната ми дума е — извика Евгени с глас, станал изведнъж дрезгав и прегракнал от непоносимо безпомощна злоба и омраза,
— че вие сте най-долнопробни убийци, мизерници в истинския смисъл на думата. Ето ви моята последна дума! Д. Ангелов, ЖС, 524.
3. Който е израз, проява на низки морални качества; недостоен, долен. Бръмбазъков ясно съзнаваше вината си Ако не беше женен, щеше веднага да поиска ръката на Марийола и да тури край на всичко. Тогава сплетните около него щяха да добият характер на най-долнопробна злоба, проявена от неговите политически противници. Ст.
