ДОЛНИЦА ж. Простонар. Долна част или долна страна на нещо; долнище. Две рунтави кучета, едри като магарета, изскочиха откъм кошарата и с нескрита омраза се нахвърлиха върху тях. Едното захапа ямурлука на баща ми и отнесе долнищата му. И. Петров, ПР, 9-10. Главната сграда, на която долнищата е построена от твърд камък, .., има изглед на паралелог-рам. Лет., 1876, 178. Съгледах .. едно парче мешина за горнища на един чепич и друго — за долнища. Лет., 1874, 232.
ДОЛНЙЦИ само мн. Диал. Особени плетеници на коса, които стоят отдолу под другите. — Разделино, мила керко! /.. / Веке ми се сдодеало, / руса коса плетееки / со горнищи, сос долнищи, / сто й петдесет по-длестнищи. Нар. пес., СбБрМ, 432. Макя Вена сытно плете, / долнищите бисер ниже, / горнищите злато лее. Нар. пес., СбНУ VII, 28.
долничък, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от долен (в 4, 5 и 7 знач.). По-пър-вичките търговщи, в кой да е град, имат обичай да дават стока на почек на по-дол-ничките търговщи. Ил. Блъсков, ПБ I, 114.
ДОЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Долна част или долна страна на нещо, обикн. обувка, чорап и др. На терена непрекъснато е оживено. Ето румънските борщи със светлосини долнища от анщуг, .., играят с баскетболна топка. ВН, 1958, бр. 2126, 2. — Как ще бягаш? На единия ти крак закачи ботуша, та едва го влачиш .. — То беше пън от дебело дърво... ама издялан, издълбан като голямо долнище на ботуш. Т. Харманджиев, КЕД, 229-230. — Гледайте, — обърна се той към хората си — купешка [шапка]/ Горнището ново и долнището ново. И отвътре, през сред долнището, панделка. Ил. Волен, РК,
ДОЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Ниско място; долнина. Месечинката .., пращаше лъчите си на планината, на гората и на реката, що се извива като зъмя-усойнища по долнището на селото и се губи из сенките на селските къщи. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7,
215. — За да не мреме от глад .., не само Ялън кория, и другите селски земи трябва да ни се дадат. — Долнището е хилядо и петстотин декари. Г. Караславов, СИ, 226-227.
долно нареч. Разг. Нечестно, непочтено, недостойно, подло. Тя постъпи долно.
ДОЛНОЗЁМЕЦ, мн. -мци, след числ. -меца, м. Диал. Мъж, който е роден или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долненец, долняк2. — Тизе не мож с мене да идеш, / в долна земня на венчане; / долноземщи зли гидии, / тебека щат да измамат, / та ще мене да посрамат. Нар. пес., СбНУ II, 5.
— Друга форма: долнезёмец.
18 Речник на българския език, т. IV
ДОЛНОЗЕМКА ж. Диал. Жена, която е родена или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долненка.
— Геро ле, побратиме ле, / отдека ви е момата? / Геро Петкани думаше: / — Долно-земка е момата, / Лопатарева дъщерка, / Търнокопова унука. Нар. пес., СбНУ XLIV, 127. Посгодил са е, коладе ле, Данкул / юнак, коладе ле, / за девойка Диледимка, / Диледимка долноземка. Нар. пес., СбНУ VII, 5.
— Друга форма: долнеземка.
ДОЛНОЗЕМСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до земите на юг от Стара планина и до долноземец. Цар ми Стефан вечераше. / Що му беше вечерата? / Царска манджа мрена риба, / долноземско бело грозде, / щариградско добро вино. Нар. пес., СбНУ XLIII, 376.
— Друга форма: долнеземски.
ДОЛНОЗЕМЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Млад долноземец, млада долноземка или дете долноземец; долненче. Завел бих те на Стара планина, / дека свири Петър долно-земче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 369.
— Друга форма: долнеземче.
ДОЛНОКАЧЕСТВЕН, -а, о, мн. и,
прил. Който е от недобро качество, който е с ниско качество; недоброкачествен, нискокачествен. Поне да бяха му дали по-свястна хартия, а то от най-лошата, от най-дол-нокачествената. Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4. Добри Чардаклиев, .., непрекъснато пушеше долнокачествени щигари. Д. Кисьов, Щ, 439. Виното никак не хареса на разстроените мераклии. То не беше толкова долнокачествено, но те се бяха вече наяли, та не им се услади. Т. Харманджиев, КВ, 360. — Купувачът в наши дни е недоверчив .. Трябва да мине време, и то много време, за да се разбере, че вашите ча-совнищи са евтини, без да са долнокачествени. Б. Райнов, НН, 295-296. Долнокачествен хляб. Долнокачествена стока.
ДОЛНОКАЧЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от долнокачествен. Долнокачествеността на стоките затруднява търговията.
ДОЛНОКРАЕЦ, мн. -айци, м. Диал. Мъж, който живее в долния край на селище; долненец, долнокрайчанин. Не щяла Рада никого, / най ищла Рада Тодор, / Тодор Радка, ковачът, / ковачът долнокраещът. Нар. пес., СбВСт, 540.
— Друга форма: долнекраец.
ДОЛНОКРАЙКА ж. Диал. Жена, която живее в долния край на селище; долненка, долнокрайчанка. Грозъо преплесна една не за пред света закачка и натърти: — Да видите как са се свъртяли долнокрайки! А. Страшимиров, ЕД, 24. Ни го има [либето], ни ще дойде/тази вечер при мен/него са го
