ДОЛЙЯ ж. Диал. Обикн. в съчет.: Чаша долия. Голяма чаша. Пирин поп срещом излезе / изнесе малка долия, / долията му береше, / пет мери и половина. Нар. пес., СбГЯ, 4.
— От перс. през тур. dolu 'чаша, пълна с питие'.
ДОЛМА1 ж. Диал. 1. Обикн. в съчет.: Долма чушки. Широки чушки за пълнене. Пълнени чушки. Долма чушки се изчистват от дръжките заедно със семето, изплакват се и се напълват. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 190.
2. Само мн. Ястие от пълнени чушки или домати. Софрата не се поддавала на описание: и въртящ се „донер“ кебап,.., месо със сливи, аджем пилаф, кавърма, долми. Хр. Бръзицов, НЦ, 302.
— Тур. dolma.
ДОЛМА2 ж. Диал. 1. Насип. Възпомяну-ват ся йоще и до днес, по разни предели в България,..; самодивишки кладенци,..; а по някои си места змеюви дялове и змеюви грамади, де ся виждат каменя големи, натрупани някогаш от чловешка ръка, и кои са подобни на описаемите друидски долми. Г. С. Раковски, БС I, 149-150.
2. Недебела преградна стена, зидана на една тухла. (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Пълнеж от дребни камъни в зид (Вл. Георгиев и др., БЕР).
4. Като прил. неизм. Насипан (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. dolma.
ДОЛМЕН м. Истор. Древна гробница или култово съоръжение от III-II хилядолетие пр. н. е. с едно или две правоъгълни помещения, изградени от вертикално поставени каменни блокове или плочи, покрити отгоре с каменна плоча. Няколко думи за дол-мените от Сакар и Странджа планина. До преди 30-40 години техният брой е надминавал 120. ВН, 1958, бр. 2251, 4. Думата „долмен“ е чужда и означава каменна маса. Долмени назоваваме ония праисторически гробници, които са изработени от големи каменни блокове с височина от 1,40 до 1,70 м и ширина от 1,50 до 3 м. Те са строени през праисторическата епоха. РД, 1965, бр. 214, 2.
— От фр. dolmen.
ДОЛМЁНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до долмен. В околността на Сакарския кръстопът има 2-3 плоски могили със следи., от долменови ка-мени.. Малко по-ясни са долменовите следи.. в местността „Бялата трева“ около големия долмен. СбНУ XVIII, 679.
долмя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Градя стена с плет и лепеж.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДОЛНЕНЕЦ, мн. долненцй, м. Диал.
I. Мъж, който живее в долния край на селище; долнокраец. Но кой беше непознатият, дошъл посред нощ в сиромашката къща?.. Уверяваха ни, че това е сигурно апаш от долната махала; долненцй напоследък ходели по къщята на горненчани да крадат брашно. К. Калчев, ПИЖ, 18-19. —Долнен-ци са завзели всичко в ръцете си: от долна махала е кмета. Т. Влайков, Съч. III, 90. Те и без това се карат и мразят долненцй и горненци, ама от известно време работата се много усложни. Чудомир, Избр. пр, 114.
2. Мъж, който е роден или живее в полско, равнинно селище. Бяха смъкнали [грънчарите] стомни, .., делви и бардучета за долните села и сега караха нагоре козлени чували със зърно, което получиха от долнен-ци срещу техните изделия от глина. А. Ка-
алийчев, СР, 34.
. Мъж, който е роден или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долноземец, долняк2 (Н. Геров, РБЯ).
ДОЛНЕНИН, мн. долнени, м. Диал. Долненец (в 1 знач.). Отдоле идат долнени / долненска дума думаха / де има бели комини/там има бели кадъни. Нар. пес., СбВСт, 889. Ти, Хюсеине / млади долненине, / вятър да та вее / слънце да та грее. Нар. пес., СбВСт, 1055.
ДОЛНЕНКА ж. Диал. 1. Жена, която живее в долния край на селище; долнокрай-ка.
2. Жена, която е родена или живее в полско, равнинно селище. — Отиваме да се сватос-ваме — отвърна един от тях. — Откъде е невестата? — От долненците е — отвърна друг. — Аха-а, долненка значи. — Дол-ненка, долненка! — Ами така ли се минава през град? — Па знаем ли? Ние сме диви... торлаци... петнайсет години не сме слизали от планината. Т. Харманджиев, КЕД, 148.
3. Жена, която е родена или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долноземка (Н. Геров, РБЯ).
ДОЛНЕНСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с долненец (в 1 знач.); дол-нокрайски. Други път и аз така — позабави ли се той повечко, отивам да го срещна на пътя, отдето идат долненските деца. Т. Влайков, Пр I, 319. Пресичаме големия мегдан. — Манджерин се вика той — дето в празник играе долненското хоро. Т. Влайков, Пр I, 326. Призори, гато изкарал овце, / сварва го тамо овчаря / свит и превит и прибит, край плета / на долненската кошара. П. П. Славейков, Мис., 1895, кн. 5,490.
ДОЛНЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Млад долненец, млада долненка или дете долненец; долноземче. — Ни си кака си сгодууме [сгодихме], / за едно монче долненче, / дол-ненче, долномайленче! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 90.
ДОЛНИНА ж. Диал. Ниско място; долнище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
