раменете му. Елин Пелин, Съч. IV, 93-94. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвръкна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Към обед една пеперуда прелетя изневиделица и кацна на рея. Всички я гледаха изблещени — как бе долетяла дотук, толкова далече от бреговете? П. Вежинов, ДБ, 233. Още щом долетят у нас, щъркелите намират старите си гнезда и се събират на двойки. Поправят гнездото си,., и женската снася от 3 до 5 яйца. Зоол. VII кл, 106. След два часа летене самолетът долетя до границата.
2. Пристигам, идвам, като се движа с летателен апарат; долетявам. Ето ги, първите „райаки“ (така наричат себе си френските летци, дошли в Съветския съюз от близ-коизточната база Райак), долетели на заснеженото резервно летище с леки кожени куртки и с обуща-половинки. ВН, 1960, бр. 2562, 4. Астронавтите не можеха да без-действуват. Те решиха да изследват поне Хермес, до когото макар и непредвидено бяха долетели. К, 1963, кн. 9, 6.
3. Прен. Пристигам с голяма бързина, изведнъж; долетявам. И щом нощта сключи звездни ръце над тъмно чело, долита конник в черни одежди,.. — и взема дъщерята. Н. Ра-йнов, БЛ, 223. Не можех да викам, ала види се, другите бяха забелязали кръвта и току долетя Савата на дядо Велеви. Кр. Григоров, ОНУ, 115. Качих се отново на джипка-та и долетях в лагера. Кл. Цачев, СШ, 169. Скоро към първите Момчиловци долетяха нови. Техните едри, запенени коне прескочиха препречените дървета, а конниците се нахвърляха с вдигнати мечове върху Кантакузиновите наемници. Ст. Загорчи-нов, ДП, 432. Още неизрекъл, от завоя долетя черен разпенен кон с бяла звезда на челото. Ив. Гайдаров, ДЧ, 69.
4. Прен. За звук, шум, песен, глас и под. — идвам от някъде, обикн. от голямо разстояние, от далеч; дочувам се, долетявам. В тишината внезапно до тях долетяха звуци на музика. Свиреше далечен оркестър. П. Вежинов, ДБ, 78. В килията беше навлязъл вечерният мрак. През отвореното прозорче нахлуваше равната глъчка на спокойната атонска вечер. Глухо долиташе неза-тихващият шум на вълните. А. Каралий-чев, ПГ, 114. Но тъкмо в тая минута мина селянин и каза, че кърджалиите идат право към манастиря. Той не можа да довърши, защото високи гласове и страшна глъчка долетя до тях. Й. Йовков, СЛ, 43. Отсреща, накрай село, се вие като змия пъстрата редица на лазарицата; от време на време долита безгрижният смях на моми и момци. Г. Райчев, Избр. съч. I, 161-162. По едно време откъм коридора долетяха гласовете на първите пристигнали ученици. Ил. Волен, БХ, 154. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони. Д. Димов, Т, 17. До него долитат ужасни вопли. Той ся прислушва с напряжено внимание. С. Радулов, ГМП (превод), 107.
5. Прен. За вест, слух и под. — идвам, разпространявам се бързо и неочаквано; долетявам. От незапомнени времена вражи войски не бяха тръгвали срещу града. Когато се водеше битката на изток, долитаха тревожни слухове, че Цимисхий ще дойде насам. А. Дончев, СВС, 586. Освен това от селата долитаха все по-нови и тревожни вести, а един ден току се разчу: — Ив Гла-ванци, съседното им село, влезли вечерта партизани, арестували кмета. Ст. Даскалов, БМ, 50-51. Неотдъхнали още, дойде голямата, Европейската война. Заминаха всички млади от селото, замина и неговият син. И още в първите дни страшната новина долетя: убит! Г. Караславов, СИ, 258. Слух смътен най-подир долита: / Младен ранен бил, ала леко. Йв. Вазов, БМ I, 189.
ДОЛИТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от долитам. Слънцето пече, пот струи от челото ти, но зеленината на гората, китните овощни градини в малките долинки, долитането на жътварска песен откъм При-соето отведнаж като че те отморяват. Кр. Григоров, ОНУ, 118.
ДОЛЙТВАМ, -аш, несв.; долйтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Долитам веднъж. Долйтна глух смях, сетне изтро-поли стол или маса, после скръцна врата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 330. В това време до ушите му долйтна задавен писък. Косите му настръхнаха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 113. И когато долйтна вестта: „загинал“... мнозина недоверчиво се усмихваха. Ал. Спасов, С, 57. След минута отвътре долитнаха няколко плавни, замъглени като очите на монаха, органни звуци. О. Василев, ЖБ, 443.
ДОЛЙТВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от долитвам.
ДОЛЙТНА. Вж. долитвам.
ДОЛИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от дол. Дълго вървяха през една тъмна гора, после бав-но се спуснаха в някакво долище, катериха се по скали и сипеи и отново навлязоха в друга една още по-тъмна гора. М. Марчев-ски, ГБ, 129. Село Мурени беше в едно дълбоко долище, обградено от три страни с гористи стръмнини. Д. Талев, И, 390. А борът вече се клатушкал, залюлял се и полетял по урвата към реката. Паднал тежко, изохкал гръмовито и смъртният му вик се понесъл от долището чак в полето. Ст. Станчев, ПЯС, 110. В сгъстилата се тъмнина светкавиците удряха право в очите, а гръмотевиците между стръмнините в дълбокото долище отекваха с чудовищна сила. Д. Талев, С П, 279.
