ДОЛЕТЯ. Вж. долетявам и долитам.
ДОЛЕТЯВАМ, -аш, несв. (рядко); долетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. долетял, -а, -о, мн. долетели, св., непрех. Долитам. Прелетни птици се казват ония птици, които долетяват лете по нашите места, а зиме пак се връщат в топлите страни. Т. Икономов, ЧПГ, 70. А отдолу като вятър долетяват страшни конници с кървави очи и остри мечове. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. И само след миг, полетели на своите велосипеди, долетяват четирима негови събратя. Т. Генов, Избр. пр, 86. Когато оркестърът млъква, из залата се чува странно птичо цвъртене, къс, остър и затаен смях. А тук-там, из ъглите долетяват присторени викове на жените. К. Константинов, ПЗ, 169.
ДОЛЕТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от долетявам; долитане.
ДОЛЕЯ. Вж. дол ивам.
ДОЛЙВАМ, -аш, несв.; долёя, -ёеш, мин. св. долях, прич. мин. св. деят. долял, -а, -о, мн. долели, прич. мин. страд, долян, -а, -о, мн. долени и долят, -а, -о, мн. долети, св., прех. Наливам още, наливам допълнително. Доливаха масло в кандилата и ги запаляха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. Редингота непрекъснато разправяше анекдоти и доливаше чашите с вино. Д. Димов, Т, 222. Температурата на газа в тръбата променяме, като доливаме гореща вода в съда, а с това се променят обемът и налягането на газа. Физ. IX кл, 1965, 211. Стефанка вино залива / със филджан вино налива; / ни го със вино долива — с бистри го сълзи долива. Нар. пес., СБНУ ХХП-ХХШ, 72. Налейте маслинено масло в чаша, па долейте отгоре вода; знаете, че маслото ще ся повдигне нагоре, а водата ще спадне надоле. Лет., 1871, 93. до-ливам се, долея се страд. Ако бульонът, получен от раците, е малко, може да се долее с рибен или обикновен бульон, а в краен случай — и с вода. Н. Сотиров, СК, 272. Във втората [чаша] налейте толкова вода, колкото да потънат семената наполовина във вода. В тази чаша след това ще трябва да се долива по малко вода. Бтн, V и VI кл (превод), 20.
ДОЛИВ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доливам и от доливам се.
ДОЛИНА ж. Продълговато, тясно, вдлъбнато място върху земната повърхност, обградено с височини. От тоя връх се виждаше на юг една прекрасна зелена долина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 181. Тук се издигат високи планини,.., а зад всяка планинска верига се разкриват плодородни долини и полета или езера. Д. Талев, ПК, 123. Нагоре и надолу по двата склона на долината спущат се и се изкачват същински живи струи от войници. И. Йовков, Разк. I, 21. България е предимно планинска страна.. Нашите планини при това са високи и със стръмни и дълбоки долини. Геол. IX кл, 179. Зиме йе [Стара планина] пълна с юнаци — /под сяко дърво и юнак, / в сяка долина по байряк. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 35. // Такова място върху земната повърхност по течението на река. На югоизток от Витоша се простира, .. , широкото архаично било на Плана, заобиколено от долините на р. Искър и притоците й Палакария и Ведена. П. Дели-радев, В, 20. По разни посоки всички гледаха дя стигнат по-скоро долината на реката. Й. Йовков, Разк. II, 155. Те бяха дошли в Беломорието през Рупел и Кресна, а се връщаха по долината на Места. Д. Димов, Т, 649. Искърът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. В средното течение поради намаления наклон реката постепенно губи от скоростта си,.. Долината й значително се разширява. Б. Русев, ЖНР, 9-10.
ДОЛЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от долина. Всяка долина има склонове и дъно. Мястото, където се срещат склонът и долинното дъно, се нарича основа на склона. Ст. Бошев и др., ГГ, 167. Но то [полето], като равнина, поглъща винаги повече слънчева енергия, отколкото планината, защото покрай хребетите й през деня има възходящи въздушни течения, долинен вятър, които я охладяват. П. Делирадев, В, 99. Според мястото, където се образува, торфът бива планински,.., и равнинен или долинен торф. Ал. Спасов, ХТГ, 37. Планинските ледници се образуват обикновено в долините и затова се наричат още до-линни ледници. Р. Христов и др., Г, 61.
ДОЛИНКА ж. Умал. от долина. Това село е в една планинска, оградена от скални стени, долинка. Ив. Вазов, Съч. XVII, 82. Навлязохме сред залесени бърда, които досущ по всичко си приличаха. Нескончаем лабиринт от тесни, дълги долинки, чакълести вадички, криви пътища. Г. Караславов, Избр. съч. III, 31. Реката не беше пресъхнала.. Тя шумеше от камък на камък, събираше ручеите от всички проломи и долинки и пристигаше в града буйна, пълноводна, раз-пенена и много весела. К. Калчев, СТ, 219. Колко хубаво беше да се скита из такава просторна слънчева равнина, пълна с хълм-чета, долинки, черничеви дървета и къпинаци. Ем. Коралов, ДП, 104.
ДОЛЙТАМ, -аш, несв.; долетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. долетял, -а, -о, мн. долетели, св., непрех. 1. За птица, насекомо, самолет и под. — пристигам, идвам като летя; долетявам. Долетяха ята от морски птици, развикаха се и се пръснаха из синята вода. К. Петканов, ЗлЗ, 219-220. Врабци долетяха отнякъде и кацнаха по
