ЛСП, 61. Долна ръка, човек (хора). Разг. Който е от по-бедните, по-простите, който е от по-нисък обществен слой (човек, хора). Първият, който влезе, беше шишкав, червендалест, с дълга вълча шуба и с шушони. Другите трима също бяха облечени добре, но те, по всичко личеше, бяха от по-долна ръка. Г. Караславов, Избр. съч. И, 266. Ще забележат читателите, че между моите херои не фигурират твърде на често ни учени глави, ни тежки търговци,.., а прости и обикновени хорица, се от долня ръка.
3. Стоянов, ЗБВ I, 7. Долнижт> свят. В религиозните представи на народа — земният, реалният, материалният свят. — Не найде ли барем една праведна душа, заради която да пощадя долния свят? — Не найдох, господи. А. Каралийчев, ПС III, 60. От долна проба. Разг. Негоден, безчестен. Разтуриха стотини съвети.., които заместиха с комисии от лица от най-долна проба.., защото само чрез тях можаха да извършат онова напланено мошеничество, което в деня на избора извършиха. Бълг., 1902, бр. 466,
3. По долни гащи, заварвам, (сварвам, залавям и под.). Разг. Съвсем неподготвен (заварвам, сварвам, залавям и под.).
ДОЛЕОЗНАЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Долуозначен. В домашната ми книжарница Шумен се намират за продан още няколко тела от долеозначените стари периодически списания ..: Читалища .. година
1, II, ..; Знание Л. Каравелов .. година I. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 13, б. с.
ДОЛЕПВАМ, -аш, несв., долепя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Плътно допирам нещо о друго нещо; опирам. Щом се мръкнеше, той притваряше вратата, долепваше лицето си до стъклото и с часове стоеше прав, вторачил поглед в тъмното. Н. Нинов, ЕШО, 17. — И той смирено, чинно, като че ли целуваше нещо скъпо и свето, долепи устните си до знамето. Д. Спростра-нов, ОП, 200. Постлаха върху цимента горните си палта, легнаха и плътно долепиха гърбовете си един до друг. А. Каралийчев, НЧ, 83. [Филчо] прегръща детето, долепва буза до неговата... К. Петканов, X, 119. Скоро той успя да си направи огън, долепи запалената прахан до края на цигарата си, смукна издълбоко. Ст. Марков, ДБ, 79-80. Филип посегна, долепи телефонната слушалка до ухото си и помоли да го свържат с Радио София. П. Стъпов, ГОВ, 33-34. Ха-ритина пак се примъкна до прозореца, долепи чело до пречките, а очите й гледат като през кафез. А. Каменова, ХГ, 35.
2. Лепя и това, което остава да се лепи; залепвам всичко докрай. Той долепи и последния плик и пусна писмата в пощенската кутия. долепвам се, долепя се. I. Страд от долепвам. II. Взаим. от долепвам (в 1 знач.). Долепиха се един до друг.
ДОЛЕПВАМ СЕ несв.; долепя се св., неп-рех. Плътно се допирам до нещо; опирам се, долепям се. Най-сетне ладията се долепи безшумно до един бряг, потънал в гъста зеленина. Г. Караславов, Избр. съч.У, 285. Торпедоносците чевръсто обиколиха бро-неносците и се долепиха до борда на „Ростислав“. Д. Добревски, БКН, 126. Той се изправи, долепи се до стената и внимателно започна да се ослушва. Д. Кисьов, Щ, 238.
ДОЛЕПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от долепвам и от долепвам се.
ДОЛЕПЯ. Вж. долепвам, долепя-вам, долепям.
ДОЛЕПЯВАМ, -аш, несв. (рядко); долепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Долепвам; долепям. Земат парченце земя, намокруват я с малко вода и долепяват до нея хартийката. Ако хартийката почервенее, то това значи, че в почвата са намират кислоти и че на такава почва за някое време не тряба нищо да са сее. Знан., 1875, бр. 12, 185. до-лепявам се, долепя се страд., възвр. и взаим.
ДОЛЕПЯВАМ СЕ несв. (рядко); долепя се св., непрех. Долепвам се.
ДОЛЕПЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от долепявам и от долепявам се; долепване, долепяне.
ДОЛЕПЯМ, -яш, несв. (разг.); долепя, -йш, мин св. -йх, св., прех. Долепвам. Тогава стоеше загледан в една точка като дете, което за първи път долепя ухо до телефонна слушалка. Й. Радичков, СР, 5. Старата целуваше земята, вдигаше се, пак до-лепяше чело о земи и широко се кръстеше. М. Грубешлиева, ПП, 69. Параходчето долепя страна до кея, хвърлят дървения мост и веднага с тропот и врява се заточват носачи с големи сламени самари на гърбовете. К. Константинов, НЗХ, 75. долепям се, долепя се страд., възвр. и взаим. Обайни са Ромео, Жулиета, / кога се срещат двама в нощний час, / ..; / как устни им горят и се долепят. Ив. Вазов, Съч. II, 67.
ДОЛЕПЯМ СЕ, несв. (разг.); долепя се, св., непрех. Долепвам се. — Ти само показваш вид, че прегръщаш, а всъщност не се доле-пяш... Ив. Вазов, Съч. IX, 37. Параходите се долепят до самия бряг — изкуствен насип във водата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 124. Бузите ни се долепят на прикладите, пръстите — на спусъците и ние командуваме: едно... две... три! Ем. Станев, ЯГ, 66. Шосето се движи успоредно на Рона, като понякога съвсем се долепя до брега на широката тъмна река. Б. Райнов, ГН, 218.
ДОЛЕПЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от долепям и от долепям се. На всеобщите приветствия той отговаряше с долепяне десницата си към челото и с кротка усмивка. Ив. Вазов, Съч. VI, 141.
