ДОЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Доларов. Доларен магнат.
ДОЛАРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Иконом. Частично изместване на една национална парична единица от американския долар (или друга конвертируема валута) като разплащателно средство. При доларизацията на националното стопанство равностойността на стоките се калкулира в американска валута. ДТ, 1997, бр. 231, 6. Какво е доларизация на икономиката? Всички цени, плащания и договори в държавата се извършват в конвертируема валута. Сега в България негласно е наложен такъв режим. Нов., 1997, бр. 28, 6.
ДОЛАРИЗЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Иконом. Подлагам определена национална икономика на доларизация. доларизирам се страд. Аржентина, която от дълги години прилага системата на валутен борд, предложи да се доларизира икономиката й. Кап, 1999, бр. 8, 35.
ДОЛАРОВ, а, -о, мн. -и. Прил. от долар. Доларова котировка. Доларови банкноти.
ДОЛАТАНКА ж. Диал. Долактанка, до-лактеник долактанец, долактица, долакът-ник.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДОЛЕ нареч. Остар. и диал. Долу. Само рекичката доле под брега бъбре своята нескончаема приказка. Т. Влайков, Съч. III,
12. Сабята му доле беше обкована с гривни от тенекия. И. Йовков, ПГ, 119. — Заповядай — каза бай Ставри. — Отдъхни си от пътя. Ако искаш да се измиеш, чешмата е доле, в кухнята. Ем. Манов, БГ, 28. Цял ден по жътва доле тя в полето, / той горе там, де стадото пладнува. / В разлъка вехне като цвят сърцето, / едно за друго мисли и жадува. Н. Ракитин, Ст II, 84. Наистина истият психолог по-доле казва: „Силата на погледа е изпитана не само над чело-веците, но и над животните“. БКн, 1859, февруари, кн. 1, ч. I, 82.
ДОЛЕЖА. Вж. долежавам.
ДОЛЕЖАВАМ, -аш, несв.; долежа, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Лежа до определено време, лежа колкото е необходимо. С тая рана трябва да долежиш до двайсетия ден. А Той има още няколко месеца да долежи наказанието си. долежавам се, долежа се страд.
ДОЛЕЖАВА МИ СЕ несв.; долежи ми се
св., непрех. Обхваща ме желание да лежа. А е седял на проста дървена пейка, без да постила нищо меко под себе си. Умори ли се
— ще полегне за малко върху този нар, за да нему се долежи. Сл. Македонски, ЕЗС, 125.
ДОЛЕЖАВАМ СИ несв.; долежа си св., непрех. Лежа колкото ми е необходимо, за да се належа; лежа до насита.
ДОЛЕЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от долежавам и от долежавам се.
ДОЛЕИЗЛОЖЕН, а, -о, мн. -и, прил. Остар. Долуизложен. Долеизложеното предисловие на Ивановия ръкопис е озаглавено със следующите редове: „пролог, сътворен Йоаном Прозвитеръм, екзархом бъл-гарском.“. СбС, 128. Ние заимствоваме до-леизложения текст [от Остромировото евангелие] из първото издание с някои нищожни изменения. СбС, 116.
ДОЛЕН, -лна и (остар. и диал.) -лня, -лно и (остар. и диал.) -лньо, мн. -лни, прил.
1. Който се намира на по-ниско място по отношение на нещо или който се намира под друго нещо. Противоп. горен. Заредиха се спретнати къщи, цели обковани отвън с дъски — долният кат маза или дюкян, горе — жилище. Д. Марчевски, ДВ, 24. Михайлов прехапа долната си устна и бързо извади от джеба си кутия цигари. Д. Калфов, Избр. разк., 176. Балашев се смути, долня-та му челюст трепереше на плач. А. Стра-шимиров, К, 53. Той понамести очилата си, пристъпи по-близо и гласно прочете надписа на долния край на иконата. Й. Йовков, Ж 1945, 96. Саиран баир е един не много висок гол хълм; долният му край е покрит с ниве, а нагоре е пасище. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. За да поемем малко чист въздух, изправяхме се на мазгала или се простирахме по корем на земята до портата и прилепяхме устата си на тясната пролука, която зееше между долнята й част и каменния праг. К. Величков, ПССъч. I, 32. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала. Нар. пес., СбНУ XXVII, 295. Долен чаршаф.
2. За думи или писмен текст — който е споменат или написан по-нататък, след това; долуспоменат, долуизложен. Противоп. горен. Сяка една от тези книги, ако няма долния подпис, ще са счита като крадена чрез печатане и ще са приследова според закона. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 18. Долните наставления са превод от сръбский народен календар Коло за год. 1884. Лил., 1884, кн. 7, 22. И аз не намирам по-добро оценение отколкото са долните думи, които заемам от предговора, направен върху съчинението на Силвио Пелико от прочутия францушки писател Сен Марк Жирарден. Др. Цанков, ТМ (превод), Ш-1У.
3. За дреха — която се носи непосредствено до тялото, под друга дреха. Противоп. горен. Под оръфаните ръкави на шаячното сако, прашно, олепено с паяжини по гърба, се подаваха ръкавите на грубата долна ри-
