за. Ем. Станев, ИК III, 92. Даде ми да се пре-облеча с негови чисти долни гащи и риза, даде ми и чорапи. Ив. Вазов, Съч. XV, 154. Донесоха му долни и горни дрехи, преоблече се в мазето, наплиска лицето си със студена вода, обърса се с чиста кърпа от Кини-ния дар и отиде при плета на градината. К. Петканов, МЗК, 276.
4. Прен. Разг. Обикн. в сравн. степен. Който стои по-ниско от друг по значение, по важност, по произход. Противоп. горен. — Видях много хора в своя живот, чедо, и на много езици чувах да се произнася името божие и ето що: душата человеческа е една и съща, сърцето — и то е едно. Няма по-горен род, няма по-долен — всички сме равни пред бога. Ст. Загорчинов, ДП, 222. "С какво съм аз по-долен от тоя Пантелей —.. — та нему съдбата е отредила да наследи чи-флик-злато от баща си. А. Гуляшки, ЗР,
29. Тя [песента] са преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината, които състояха в онова време от няколко души из най-долнята класа граждани. П. Р. Славейков, БП I, III. Истината беше обаче, че се боеше да не ги счупят [чашите], когато се разгореищт и започнат да пеят своите смешни и глупави песни, които издаваха долния им произход. П. Спасов, ХлХ, 157. — Всяка една обществена работа захващат по-първите и по-имотните гърци и после вече свикват на помощ по-долните и по-сиромасите. Л. Ка-равелов и Хр. Ботев, ЗК, 132. При се що ца-рот е велел за друго момче да йе [дъщеря му] земет, пак тоя го сакал и той, ако било от долен сой. Нар. прик., СбНУ X, 135. // Остар. и диал. Който стои по-ниско от друг по своите качества; долнокачествен. Косъмът на кожата й бива червеникав и това придава голяма цена на кожата. Кожата на младите лисици бива по-долня от кожата на старите. Т. Икономов, ЧПГ, 19. Семя, колкото снесат [бубите] за 36 часове, е най-доброто, а по-последнето е по-долне. Лет., 1871, 234. Едва им [на затворниците] дават една най-долня храна и тя по-малко. Д. Попов, СбРС (превод), 58. • В съчет. със същ. качество, проба. А бе, ти що се бавиш още и не си вземеш един грамофон?.. Един „Клингзор“ ще ти дам със седем грамофонни плочи... Същото нещо Добрев ще ти го даде с 30 на сто по-скъпо. И най-важ-ното, че е долно качество: слаби пружини, знаеш, врякат като жаби!... Чудомир, Избр. пр, 76-77. Той сърбаше от поднесената му чаша и сериозно хвалеше „безалкохолното“ питие, а то беше всъщност джин от най-долна проба. Г. Белев, КВА, 165. Синките личности, които са заинтересовани в яванската търговия на кавето, са претърпяле големи загуби от това, че бразилското каве е захванало да са продава по-евтино, ако, да кажеме право, то и да е много по-долно качество. Знан., 1875, бр. 12, 189.
5. Диал. Който е сиромах, беден. Противоп. горен. Сиромашка сватба стана. Че момъкът бе от по-долни хора и си нямаше нищичко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Богатите, които имат по трима-четирма хора на трудоден, като Манчо Киров, колят шиле. По-долните, на които и трудодните, и гостите са по-малко, гоят пуйка. Г. Краев, Ч, 58. Както в секи град, тъй и у нашия, има и долни хора, т. е. бедни, има и горни — по-богатички. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 4.
6. Прен. Който стои по-ниско от друг в някаква йерархия; нисш. Противоп. горен, висш. Него го беше страх и от най-долния началник в ротата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2 .А съветникът беше толкова важен, че ако някой по-долен от него се осмелеше да го заговори или да го запита за нещо, той отговаряше само: „Пф!“, което всъщност нищо не значеше. Св. Минков, СЦ (превод), 4. // За служба, чин, ранг и под.
— който е от по-нисша степен в йерархията; нисш. Противоп. висш, горен. Неговият успех се дължи само на рушвети, които широко, но не много щедро раздаваше .. Напоследък, да, напоследък пак даваше, но в моите ръце нищо не падна. А-ха, мислих си, той сега сигурно право на министра дава — не иска да развращава по-долните чинове. Елин Пелин, Съч. IV, 156-157. Първият вселенски събор,.., строго е внушил на дяконите да помнят, че в йерархията те заемат една от долните степени. Превод, ПСп, 1873, кн. 7-8, 70. Родени със души слу-гарски, тези / управници и първенци народни / едно житейско правило признават:
— по-долний чин се кланя на по-горний! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169. // За клас, курс в учебно заведение — начален. Противоп. горен. — Поздравете я от мене, ние бяхме съученички в гимназията и добри приятелки, макар че тя беше в по-долен клас. Ив. Вазов, Съч. XXI, 100. Где е броят на учениците незначителен, тамо долният клас може да се сляе със средния. ПСп, 1876, кн. 11-12, 181.
7. Прен. Който притежава отрицателни качества; лош, нечестен, подъл, непочтен. Противоп. честен, почтен, издигнат. Но познаваше ли го добре, какво знаеше тя за него? Да вярва ли на думите му, че я обича? Ако е някой долен човек, ако е някой безчестник? Д. Ангелов, ЖС, 247. Имаше ли смисъл, мислеше си той тогава, да мълчи когато те бяха предадени от един мизерник, от една долна твар... Г. Караславов, Т, 95-96. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град,.., безсрамнико! Д. Талев, ПК, 229. Подлото поведение на Людскано-ва по собствените му дела заставя ни пов-торно да изкажем възмущението си, загде
