ДОЛАНДЪРДЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доландърдис-вам.
ДОЛАНДЪРДЙША. Вж. доландър-дисвам.
ДОЛАП1 м. Шкаф, обикн. взидан в стена, за дрехи, завивки, домашни потреби и др. Тя се усмихва, отваря долапа и започва да избира. Какво да облече — пуловер или блуза? А. Гуляшки, МТС, 203. Ние надникнахме навсякъде. И в долапите, дето бяха наредени ред постилки, нови, чисти, нагънати така за гости, и в пещта,.., и в зимни-ка. Вл. Мусаков, СбЗР, 437. Отрико Климе отвори един долап в стената и извади шише с ракия и две чашки. Д. Спространов, ОП, 155. Няколко стола и един долап за книжа допълняха неизискания накит на този писмен кабинет. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. После извадя от долапа друга някоя книга — по литература или философия. Т. Влайков, Съч. III, 46. Седнал там на един дръвник и погледнал през една дупчица да види що прави попадията. А она — меси баница, изпече я и я скрие у един долап; меси погача, скрие я у друг долап; уготви кокошка, скрие я у трети долап. Нар. прик., СбНУ XLV, 387.
О Богат съм като мишка в долап. Диал. Много съм богат.
— От перс. през тур. dolap.
ДОЛАП2 м. Диал. 1. Градинско колело за вадене на вода за напояване, което се задвижва с животинска сила. Надалече от пътя, при една нова извивка на Мурла, те минаха край голям дървен долап. В колелото наедно със слабичкото си конче се беше впрегнал висок сух човек и теглеше. Ст. Дичев, ЗС I, 68. По околните височини се стеле синият пушек на стари варджийници, жетварски бригади прибират узрялата червенка, скърцат долапите в градините. А. Каралийчев, НЗ, 234. Правеше [Тане] печки и долапи за поливане, лете ходеше с комбайните и вършачките. Г. Мишев, ЕП, 13. Ако някой пита за брусове, пращаха го да тропа на вратата на женския метох. Там отиваха и мющериите (..) на стари кьорави кобили за въртене на бостанд-жийски долапи и на мелници за сол. Ив. Хаджийски, БДННII, 150.
2. Колело на тепавица, на воденица. Водата [в тепавицата] буйно течеше по дървения улей и шумно падаше върху лопатите на огромния долап, а той тежко се въртеше и скърцаше, скърцаше. М. Марчевски, ГБ, 39. Аз гледам голямата стара мелница с три огромни долапа. Дъските са почернели, тупнали и бляскави от водата. 3. Сребров, Избр. разк., 249. По сичките реки из отечеството ни са намират по няколко млади българе удавени; долапите на търновските и силистренските воденици често са запират от труповете на тия нещастници! НБ, 1876, бр. 18, 69.
3. Цилиндричен ламаринен съд за печене на кафе, пуканки и др. Пред тях на пръстен мангал една подявка пукаше с тенекиен долап кукуруз. А. Страшимиров, К, 3.
4. Домашен примитивен уред за точене на коприна. И като съберат по няколко жици [коприна], съставят ги в една нишка, коя закачат през железен къдрец и оттамо привождат я през дървено пръшленче, кое е навряно на тънка желязна жица, коя стои наравно препречена през колело и оттамо ся навива жица на колело. То оръдие ся зъве със сички си части въртежка (долап по турски). Г. С. Раковски, ВС I, 67.
— От перс. през тур. dolap.
ДОЛАП3 м. Остар. и диал. Хитрина, интрига. Той [мютесарифинът] са видял принуден да си даде оставката, като са изразил: „Правете що знаете, аз са не смесвам в нищо..!“ Бог знае какви са тайнствените долапе между този звяр и турското население!?... НБ, 1876, бр. 36, 141.
— От перс. през тур. dolap.
ДОЛАПАМ. Вж. долапвам.
ДОЛАПВАМ, -аш, несв.; долапам, -аш, св., прех. Лапам и това, което е останало да се лапа, яде; излапвам докрай, долапвам се, долапам се страд.
ДОЛАПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от долапвам и от долапвам се.
ДОЛАПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от долап1. Той съблече дрехите си и ги остави в едно малко долапче. Елин Пелин, ЯБ, 107. Хаванчетата, стъклата с лекарствата, кутийките с праховете ведно с медицинските му книжа бяха нахвърлени разбъркано в едно долапче. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 9.
ДОЛАПЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до долапчия. Зад Ке-ранов лазеше Михо Кехайов.. Бившият до-лапчийски чирак, станал мъж, глава на семейство, бе изгубил мършавостта в лицето си. Д. Вълев, Ж, 39-40.
ДОЛАПЧЙЯ, -йята, мн. -йи, 2и. Диал. Занаятчия, който прави долапи . Нито един ерген в Яница не я [Йордана] харесвал. Михо, левент, долапчия.., не вземал дори нейни дрехи за тепавицата. Д. Вълев, Ж,
28.
ДОЛАР м. Парична единица в Съединените американски щати, Канада и някои други страни. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири. Й. Демирев и др., ОС, 40. Долари и гулдени, фунтове и йени се изплъзват из ръцете на играчите и потъват в здравите железни каси на казиното. Св. Минков, ДА, 63-64. — Долари! — извика той, приближи банкнотите до късогледите си очи и бързо започна да ги брои с треперещи от страх пръсти... М. Марчевски, П, 118.
— От англ. dollar.
