ДОЛАГАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от долагам2 и от долагам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛАГАЧ м. Диал. Вита баница с мляко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛАЗВАМ, -аш, несв.; долазя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. С лазене стигам до някъде. Един път откъм градината се чуха детски викове. Оставих киселеца, легнах по корем и долазих до оградата. Г. Белев, ПЕМ, 99. В един момент, забравил се от жажда, той се потътри по земята, долази до вратата и без да може да надвива повече страданията си, започна да вика с прегракнал глас: — Вода!... Вода!... Д. Ангелов, ЖС, 520. • Обр. Първият ден на септември дойде намръщен, с мъгли, които долазваха откъм Врачанския балкан. Г. Русафов, ИТБД, 232. Моравият облак долази към средата на небето, а откъм запад ръбът му порозовя. Г. Краев, Ст, 1968, бр. 1191, 2.
ДОЛАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от долазвам.
ДОЛАЗЯ. Вж. долазвам и долазям.
ДОЛАЗЯМ, -яш, несв. (диал.); долазя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Долазвам.
ДОЛАЗЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от долазям.
ДОЛАКТАНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. До-лактеник, долактанка, долактица, долакът-ник, долатанка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДОЛАКТАНКА ж. Диал. 1. Долакте-ник, долактанец, долактица, долакътник, долатанка. Той беше посредник между баща си и брат си. Изчака ги да седнат, да раз-копчеят долактанките и да поотдъхнат. Й. Вълчев, СКН, 470. Върху ризата се облича къса до под пояса долактанка, наричана „менте“, от тъмносин или черен шаяк. Б. Божиков и др., ИО, 97.
2. Горна женска дреха, обикн. от бял тепан вълнен плат с ръкави до лактите.
— Други форми: долактянка, долахтёнка и до-лахтянка.
ДОЛАКТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Горна мъжка дреха, обикн. от бял тепан вълнен плат или шаяк с ръкави до лактите; долактанец, долактанка, долактица, долакътник, долатанка. Аз и тогава си бях бял. Беневреците ми, кожухчето, до-лактеникът — всичко беше бяло. Кр. Григоров, Р, 57.
— Друга форма: долахтенйк.
ДОЛАКТИЦА ж. Диал. Долактеник, долактанец, долактанка, долакътник, долатанка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛАКЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За ръкав — който стига до лакътя. Ръкавите били тесни долакътни и завършвали с волани от дантела. Б. Божиков и др., ИО, 47. Мъжката туника [на римляните] била също от прави четвъртити платове, но къса до бедрата. Тя имала малък преден отвор и право долакътно ръ-кавче. Б.,Божиков и др., ИО, 21.
ДОЛАКЪТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Долактеник; долактанец, долактанка, долактица, долатанка. Всички шопи и шопкини идвали на тази петъчна среща със софиянци в пъстрите си носии,.., калпаци, долакътници, бели беневреци и кожуси. П. Мирчев, К, 59.
ДОЛАМА ж Диал. Мъжка горна дреха, обикн. от вълнен плат, дълга и с ръкави. От чардака влиза,.., вакъл млад мъж,.., наметнал бяла, обшита с червен гайтан до-лама, под доламата забун. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Затова пък аргатите са носели дрехи бозови и без гайтан, дълги и широчки долами и плитки гугли. Н. Хайтов, ПП, 124. Той беше облечен с харамий-ски дрехи и оръжия — бяла долама и геге-лия пушка. 3. Стоянов, ЗБВ II, 137. Изнесе му сестра Ангелина, / изнесе му руо поноси-то, / изнесе му свилени чашири, /.., / изнесе му от свило кошу ля, / изнесе му свилена долама. Нар. пес., СбНУ XIII, 67.
— Тур. <Зо1ата.
ДОЛАМЙЦА ж. Диал. Умал. от долама. Краката му бяха криви и боси, потурите — смъкнати, доламицата — загубила отдавна цвят и кройка, наумяваше не за дреха, а за кръпка. Н. Хайтов, ШГ, 252. Носил банавреци, черна доламица. Л. Караве-лов, Съч. I, 36.
ДОЛАНГАЧ м. Диал. Яйчена баница.
— Ходихме из Балкана. Живях у Къороолу в Кашлакъой. Той нали е авджия? Храни ме цяла зима, докато стане време за лов. Все долангачи ядохме. Д. Немиров, Б, 167.
— Тур. сю1аг^а9.
ДОЛАНДЪРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Измамник, мошеник, хитрец. Предприемачът излезе бръз и лек човек, много разпоредителен и пресметлив, голям хитрец и малко нещо доландърджия. Т. Влайков, Съч. III, 189.
— Друга форма: доландарджйя.
ДОЛАНДЪРДЙСАМ. Вж. доландър-дисвам.
ДОЛАНДЪРДЙСВАМ, -аш, несв.; до-ландърдйсам, -аш и доландърдйша, -еш, мин. св. доландърдйсах, св., прех. Остар. и диал. Измамвам, изигравам, доландърдис-вам се, доландърдисам се, доландърдйша се страд.
— От тур. сю1апс11гтак. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: доландардйсвам.
