на всяко нещо. И. Йовков, Ж 1945, 53. Децата често чуваха да се приказва вкъщи за тяхната учителка, за нейната несрета, те не знаеха как да изразят своето съчувствие, но Дона го долавяше в тяхната особена, детска деликатност — да бъдат послушни, да работят усърдно, да я жалят и обичат. Д. Талев, И, 622. Чичо се поколеба. Аз долових това колебание и настоях. Ив. Мартинов, ПМ, 14. Той не я плашеше, защото тя долавяше, че зад цялата тая буйност и готовност да се кара се крие друг характер, далеч по-добър, отколкото изглеждаше. Ем. Станев, ИК I и II, 164. — Защо не си ми казала каква ти е работата? Домна тутакси долови промяната, която настъпи у него. Б. Болгар, Б, 48. Вярно, понякога на път за София се отбивах за час-два у тях, те ме посрещаха любезно, но не беше трудно да доловя, че им е малко неудобно да приказват с мен и че изпитват искрено облекчение, когато си тръгвах. Л. Станев, ПХ, 7.
2. Възприемам леко, едва нещо чрез сетивата си (слух, зрение, обоняние). Тя е в Дойчи-новата къща, седи в къта край огъня и го чака. Долавя стъпки, вратата се отваря, до нея тихо се приближава нейното либе, слага ръка върху раменете й. К. Петканов, ОБ, 9. През един кратък отдих, когато вятърът поемаше дъх, те доловиха от изток мелодичната песен от медни звънци. X. Русев, ПС, 89. Струва ми се , че и тревата има свой тънък аромат, съвсем различен от всички останали. Долавям от коя посока иде дъх на мед и от коя парфюм на рози. Н. Стефанова, ОС, 52. • За слух, зрение, обоняние. Слухът му долови удари на търнокоп и лек звън на лопата. Ем. Станев, ВТВ, 26. На тях [пастирите] вижда се, от планинските висини им са се мяркали равнините на Бяло море и Дунав, пък понякога силните очи на планинеца може да се долавяли и самия Дунав. П. Делирадев, В, 245. Тогава изведнъж носът му долавя острия мирис на бензин и бедният страдалец разбира мигом грешката си. Св. Минков, РТК, 188.
3. Остар. и диал. Улавям, хващам с ръка. Поглеждам нагоре. Лесно ще се кача. И по-катервам се. Долавям един клон. Т. Влай-ков, Пр I, 138. Метна поглед под воденицата той, долови камък, изсипа върху една плоча черните зрънца и чевръсто зачука. П. Тодоров, И II, 45. Соколов пристъпи и долови повода, па като погледна коня в очите, изцапани с кръв, изново порони сълзи. Н. Попфилипов, РЛ, 162. И без да чакат те за повече слова, / кой както свари кон долавя, презглава / готов да полети... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 208. -Остави мя бате Василе! — извика Петър и долови пищовите си. Ил. Блъсков, ИС II, 82-83.
4. Диал. Излавям докрай (Н. Геров, РБЯ). долавям се, доловя се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ, 27. Лицето му, .., изглеждаше бяло, почти призрачно. Във винаги тъжните му очи сега се долавяше още по-дълбока, непреодолима печал, сякаш бе загубил някакво лелеяно, любимо същество. Д. Спростра-нов, С, 41. Учениците се движеха из просторните коридори, в които още се долавяше мирис на мазилка и чамово дърво. Сп. Кралевски, ВО, 82.
ДОЛАВЯМ СЕ несв.; доловя се, св., непрех. Остар. и диал. Улавям се, хващам се. По-старият ся стрепна и без малко да падне у една пропаст (яма), обаче ся долови за някои дървени вейки. Р. Блъсков, ТПД (превод), 99.
ДОЛАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от долавям и от долавям се.
ДОЛАГАМ1, -аш, несв.; доложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Книж. 1. Съобщавам официално на началник нещо служебно. Пред неговата канцелария дежурният бе срещнал подполковник Каменов и му долагаше за станалото през време на своето дежурство. Кр. Кръстев, К, 136. Доложиха на околийския началник за резултата от разследването. Г. Караславов, ОХ II, 624. — Господин майор, виноват!.. — Какво има? — .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37.
2. Съобщавам на висшестоящ в служебно отношение нещо, което той не знае и което обикн. би злепоставило някого; доноснича. Може би в групата има хора, които веднага след като ги разпусне, ще отърчат при Стотелов и ще му доложат... Д. Добревс-ки, БКН, 30. Фучик знаеше, че във взвода има човек, който върви по петите му, следи го и долага всичко на началството. В. Геновска, ПЮФ, 59. Войниците заприказваха под нос, заръмжаха.. Старшията се обезпокои и доложи на ротния. К. Петканов, МЗК, 189. долагам се, доложа се страд.
— От рус. долагать.
ДОЛАГАМ2, -аш, несв.; доложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Добавям, прибавям. долагам се, доложа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЛАГАНЕ1, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от долагам1 и от долагам се. Актът за смъртта на коня бе по-рано приготвен и се пазеше в папката на ротния писар. Оставаше само да се подпише, след моето отиване и долагане за това. Д. Калфов, ПЮН, 38. Кой знае каква каша щеше да се получи, ако Буков усетеше скритите намерения на командира си. Може би той нямаше да доложи във флота, защото долагане-то не беше по природата му, но... неприятно... Д. Добревски, БКН, 44.
