ДОКЪРТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докъртвам и от докъртвам се.
ДОКЪРТЯ. Вж. докъртвамидокър-тям.
ДОКЪРТЯМ, -яш, несв. (диал.); докър-тя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Докъртвам. докъртям се, докъртя се страд.
ДОКЪРТЯНЕ, мн. няма, ср. Диал.. Отгл. същ. от докъртям; докъртване.
ДОКЪРША. Вж. докършвам.
ДОКЪРШВАМ, -аш, несв.; докърша, -иш, мин. св. -их, се., прех. Кърша и това, което е останало да се кърши; окършвам докрай, докършвам се, докърша се страд.
ДОКЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от докършвам и от докършвам се.
ДОКЪС м. Диал. Докъсване; додир. Тия обуща нямат докъс, здрави излязоха.
ДОКЪСАМ. Вж. докъсвам.
ДОКЪСВАМ, -аш, несв.; докъсам, -аш, се., прех. 1. Късам и това, което е останало да се къса, късам напълно, докрай; донакъс-вам, доскъсвам. Докъсах бележката на още по-малки парченца.
2. Късам, бера и това, което е останало да се къса, късам всичко напълно, докрай; до-откъсвам, доокъсвам. Под нас в бездната останаха постройките на централата, къ-щурките на Пастра, разкри се един вълшебен кът от долината на Струма, където сега кочериновци и стобци берат румени мъхнати праскови и докъсват последните тютюневи листа. А. Каралийчев, ПД, 84.
3. За облекло, обувки — износвам съвсем, скъсвам напълно от продължително носене; доокъсвам, доскъсвам. — Имаш под ръка цяла текстилна фабрика! .. Обличате хиляди хора, а ти все още докъсваш мамините ризи! О. Василев, Л, 7. докъсвам се, докъсам се страд.
ДОКЪСВАМ СЕ несв.; докъсам се св., неп-рех. За тъкан, дреха, обувки и под. — ставам негоден за носене, за употреба поради изхабяване, износване; доокъсвам се, доскъсвам се. Но Султана не обичаше промените и беше пестелива, искаше всяко нещо да се използува докрай. — Не, не, Нийо! Що говориш! Още много време ще ни служи. Ти дигни новия софралък. Като се докъса старият, тогава ще сложим тоя, новия. Д. Талев, ПК, 92. — Взех му и сухарната торба, че моята хептен се беше докъсала. П. Вежинов, ЗЧР, 29.
ДОКЪСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докъсам и от докъсам се.
дол, долът, дола, мн. долове, долйща и (диал. събир.) доле и доли, след числ. дола, м. 1. Вдлъбнато място между две бърда или височини, дето тече или е текла вода; долчина. Кьошковете започваха от вири-щата на реката и достигаха до дълбок дол, обрасъл с черни тръни, глогини и брястови храсти. Големи, глинести брегове затваряха дола като с тежки чемшире-ни порти. К. Петканов, X, 171. На пътя ни се изпречва дълбок дол с отвесни, като стени, брегове. Й. Йовков, Разк. II, 151. Пътят минаваше през планински места и ту пълзеше нагоре по върли стръмнини, ту слизаше по дълбоки сенчести долища. Д. Талев, С II, 212. — Я надуй дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки хайдушки, / .., / песента ще са пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Деня търговче ходеше / из пусти доли дълбоки. Нар. пес., СбНУ XXVII, 191.
2. Остар. и диал. Поток, вада, която обикн. тече в такова вдлъбнато място. Поток или дол е малка буйна река, която става, кога вали дъжд или кога ся топи сняг. Й. Груев, УЗ, 8. Нему му доде на ум да слезе долу, да види каква е тая вода, да напои Вранча и да види откъде тече долът. Ц. Гинчев, ДТ,
22. Приятно чуруликат планинските долове и вървят към голявата река. Л. Караве-лов, Съч. II, 152. От тия планини изтичат множество реки и долове, които оплодот-ворянат равнините. Ив. Богоров, ВГД (превод), 250. Вътрешностите на горите са като толкози големи хранилища, отде-то извират водите, които напояват земята: от тяхната пазва излазят реките и доловете. С. Бобчев, ПОС (превод), 11.
◇ В един дол ходим да берем дренки; в един дол ходим за раци. Диал. Еднакви сме, едни и същи сме (за хора с еднакви недостатъци). Книгите бяха все социалистически, .., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан: Г-н Борис Шамуров, в Пловдив; .. — В един дол ходят за раци с Бориса, — каза Невенка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152. От един дол дренки. Разг. Съвсем еднакви, едни и същи (употребява се, обикн. при сравнение на хора, еднакви по недостатъците си). — Защо ми искаш повече от милион за житото, дето Кирил го продаде и с парите си направи къща, пък счетоводителят го прикри, че са си от един дол дренки. Ст. Марков, ДБ, 275. От същия дол с някого. Разг. Еднакъв с някого или подобен на някого по характер, прояви, разбирания. Забогателият от углавните дела Генков се боеше от въстанието .. Ташков бе от същия дол, а галантеристът — състоятелен човек. Ем. Станев, ИК III и IV, 325.
ДОЛА ж. Остар. и диал. Дол. Кална, мътна дола камен мост поднося. Нар. пес., СбНУ XXVII, 288.
ДОЛАВЯМ, -яш, несв:; доловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Възприемам, улавям със съзнанието си, с ума си нещо, което едва, леко се проявява в отношението, поведението на друг, в някаква ситуация; схващам, разбирам, проумявам. Природно умен, той можеше, наистина, да долавя същността
