оглеждаше широката, изоставена градина, дойде при него с бързи стъпки и Султана. Тя му посочи откъде да започне, докъде да прекопае. Д. Талев, ЖС, 52. Мъже отиваха до наводнените махали и после разказваха докъде е стигнала водата. П. Здравков, НД, 27. Никой не милееше за дрехите си, за здравето си. Нехайни към всичко, излагаха се на дъжда, обикаляха мерата, искаха да видят докъде е стигнал дъждът. К. Петка-нов, СВ, 31.
2. При запитване за положението, състоянието на развитието на дадено действие, процес; до какво положение, до какво състояние. — Какво те носи към нас? .. — Рекох да видя докъде е дошла работата, наредили ли сте дюкяна. Д. Спространов, С, 118. Съдът се надява да узнае докъде се простира влиянието на революционната организация сред народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Нека види със собствените си очи докъде ще стигне нахалството на тая жена. М. Грубешлиева, ПП, 252. Старецът викаше като безумен, като че ли искаше да го чуе цялото село и не се знаеше докъде можеше да стигне той. Д. Талев, И, 443.
Б. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение — докъдето. От двете страни на пътя, докъде ти око види, се простират помачкани стърнища. Елин Пелин, Съч. I, 154.
В. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — докогато, докато. — Хай върви си докъде ти стои коня, хрис-тиенино — каза му и Климе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Рохко място е готово / сейте пролет докъде е. Г, 1866, бр. 1, 24.
111. Предл. Диал. 1. За означаване на близост до дадено място; до към. Границите й [на Западна България] на юг са се прости-рале дотам, додето са се простирале и при Симеона, именно докъде Серес, Лариса. ПСп, 1876, кн. 11-12, 121. Линия, теглена от устието на Искър до Етрополския балкан, а оттам до Средна гора .. и по върха на Родопската планина, докъде Ахъ-Челе-би, това е източната граница на западно-то българско царство. Псп, 1876, кн. 11-12,
112.
2. За означаване на приблизително определяне на дадено време; до към, около. Захарина я боля гръб докъде пладне, а след пладне й нема нищо. Ил. Волен, ДД, 71, Пък се улучи и един хубав ден, само за лов .. Работихме ние с моя Мечо докъде обяд. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Докъдя Петровден, мислеше той, ще трябва да се отели. Т. Влайков, Съч. II, 110. Даде ни бегът тая есен по малко жито, изкарахме докъде Водици и оттогай не дава повеке и се сме си гладни. Д. Талев, ПК, 266.
ДОКЪДЕТО нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение за място — при посочване на граница, предел на действието в главното изречение. Тая гора пълзеше нататък по ската, докъдето виждат очите. X. Русев, ПЗ, 164. — Че ние тогава не можем видя. — Можете. Ще забиете във вадичката една пръчица. Докъдето е нивото на водата, ще дялнете една резчица. Останалото е лесно. П. Проданов, С, 131. В такъв момент той стискаше здраво коравия бор и летеше, летеше над дивната степ, летеше и гледаше ненаситно далече, чак докъдето земята и небето се сливаха. Б. Балевски, СП, 3. Тя [княгинята] се надвеси над стълбата. Докъдето стигаше погледът й, пътеката беше пуста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение — при определяне на степента на развитието на действието в главното изречение. И поведоха те тоя новооткрит българин подире си, с на-ивна вяра, че той е дорасъл дотам, докъдето сами те се смятат дорасли. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 25.
ДОКЪПВАМ, -аш, несв.; докъпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Довършвам да къпя. Когато видя, че бабата скоро ще докъпе детето, той извади една жълтица и я пусна в коритото. М. Кремен, СС, 58. докъп-вам се, докъпя се страд. и възвр.
ДОКЪПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докъпвам и от докъпвам се.
ДОКЪПЯ. Вж. докъпвам.
ДОКЪРМЯ. Вж. докърмям.
ДОКЪРМЯМ, -яш, несв.; докърмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърмя малко бебе още, колкото е необходимо, за да се накърми. докърмям се, докърмя се страд.
ДОКЪРМЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докърмям и от докърмям се.
ДОКЪРПВАМ, -аш, несв.; докърпя, -иш, мин. св. -их, св. прех. Кърпя и това, което е останало да се кърпи, изкърпвам докрай; докърпям. докърпвам се, докърпя се страд.
ДОКЪРПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докърпвам и от докърпвам се; до-кърпяне.
ДОКЪРПЯ. Вж. докърпвам и докърпям.
ДОКЪРПЯМ, -яш, несв.(разг.); докърпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Докърпвам. докърпям се, докърпя се страд.
ДОКЪРПЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докърпям и от докърпям се; докърпване.
ДОКЪРТВАМ, -аш, несв.; докъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Къртя и това, което е останало да се кърти, къртя докрай; докъртям. докъртвам се, докъртя се страд.
