на съдбоносните събития, променили коренно страната през последните години.
ДОКУМЕНТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Доказвам, обосновавам чрез документи. документирам се страд. Ако се документират разходите, ще се знае точно какво е било изразходвано.
ДОКУМЕНТЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от документирам и от документирам се. С лека ръка той плаща на работниците 1 500 лева, за да разрушат къщата до основи, без да извърши каквото и да било документиране, без да направи един чертеж. НК, 1958, бр. 8, 4.
ДОКУМЕНТИРАНО нареч. Книж. С документи, чрез документи, с доказателства. Той доказва правотата си документирано.
ДОКУНДЙСАМ. Вж. докундисвам.
ДОКУНДЙСВАМ, -аш, несв.; докундй-сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Обиждам, засягам, докачам. — Гъделът му е сладката дума, беим, и правото и здравото. Аз хатър не знам, ама и никого не докундисвам, нито оставям да го докундиса други. Ц. Гинчев, ГК, 194. Дядо Дичо наметна гун-чето, прихвана се за одърчето, та стана .. Покашля се, па запита:.. — Ти ли си, Радо? .. Що плачеш? Да те не е пак някой докун-дисал? М. Георгиев, Избр. разк., 77. От сиромашия той живееше в постоянен страх
— боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, .., боеше се да не докундиса някого и да загуби някой бакшиш. Д. Талев, И, 78. — Знаеш ли, че аз мога да ти помогна, и да тя доку ндисам само ако бих искал. Кр. Пишурка, К, 121. докундисвам се, докундисам се страд.
— От тур. (юкиптак.
ДОКУНДЙСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от докундисвам.
ДОКУПУВАМ, -аш, несв.; докупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Купувам допълнително, купувам още; прикупувам, докупвам. Она [Калина] на зълва говори: / ' Сестрице, мила зълвице, /я да ми дадеш бели дар, /ро-дата да си одарим." А зълва си ю думаше: / „Какице, мила снашице, / яз немам дар да ти дадем, /нел си отиди у село, /у село има еврее, / та си докупи бели дар, / та си дода-ри родата!“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 326. Докупи още няколко метра плат, та да има и за пердета.
2. Диал. Купувам и това, което е останало некупено, купувам докрай; докупвам, изкупвам. Прошета лудо младо / низ Белиграда безистена, / нищо не го бендисуа, / го бенди-са църно грозе, / го бендиса, го докупи. Нар. пес., СбНУ V, 27. докупувам се, докупя се страд.
ДОКУПУВАНЕ ср. Отгл. същ. от докупувам и от докупувам се; докупване.
ДОКУПЯ. Вж. докупвам и докупувам.
ДОКУСУРЯ. Вж. докусурявам.
ДОКУСУРЯВАМ, -аш, несв.; докусуря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Изработвам, нагласявам докрай; дотъкмявам. докусурявам се, докусуря се страд.
ДОКУСУРЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от докусурявам и от докусурявам се.
ДОКУЦАМ. Вж. докуцвам.
ДОКУЦВАМ, -аш, несв.; докуцам, -аш, св., непрех. С куцане стигам до някъде. Огънят се появи на шестия ден от месец август — помня тоя ден си посякох крака и едва докуцах до лесничейската хижа.
H. Хайтов, ПГ, 79. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата .. и едвам докуца с патерицата си до вратата. Елин Пелин, Съч. I, 80.
ДОКУЦВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докуцвам.
ДОКУЦУКАМ. Вж. докуцуквам.
ДОКУЦУКВАМ, -аш, несв.; докуцукам, -аш, св., непрех. С куцукане стигам до някъде. — Петко, булка, чакайте — приближи се на крачка от тях баба Габювица. Доку-цука и Караколювица. М. Яворски, ХСП, 270.
ДОКУЦУКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докуцуквам.
ДОКЪДЕ нареч. и предл. I. Нареч. В пряк и непряк въпрос. 1. При запитване за граница, предел на някакво действие; до кое място. Докъде вървя пеш? А Докъде се простира твоята нива и откъде започва неговата? А Докъде отиваш, защото мога донякъде да дойда и аз с тебе?
2. При запитване за положението, състоянието на дадено действие, процес; до какво положение, до какво състояние. — А за четата? — попита Петър. — Докъде стигнахте? Оръжие набавяте ли там? Стефан цял се извърна към него. — Приготвяме! Приготвяме! Ст. Дичев, ЗСI, 393. Старите по-литикани още си се дърлеха помежду си, но всички те с еднаква омраза приказваха срещу комунистите .. И докъде ще доведат тези разпри, докъде ще стигнат тези ом-ръзлъци? Г. Караславов, ОХ IV, 38. А твоите работи как отиват? — бързо попита тя. — Научи ли нещо ново? — Не — мрачно отговори Борис. — Ас Барутчиев докъде стигна? .. — Отказа да ми помогне. Д- Ди-мов, Т, 141. — Не мога като тебе. С имота си и честта да гледам все другите да завардя. Ти само туй си правил. И ето докъде я докара. П. Тодоров, Събр. пр II, 431.
II. Като съюз. А. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос:
I. При запитване за граница, предел на някакво действие; до кое място. Стоян Глау-шев навлезе в градината по риза .. Докато
