дейност и активност. Ив. Унджиев, BЛ, 310. За историка на изкуството обаче всяка творба има още и своето чисто историческо значение на документ от съответната епоха. Хр. Ковачевски, СК, 81. Те [повестите и стиховете на Л. Каравелов] са истински документи на своето време и като такива имат своята историческа цена. Б. Ангелов, J1C, 215. Тоя медал е любопитен документ. На едната му страна стоеше надписа: „На вас, храбри миротворцы!“ А на другата: „От Карпатите през Дунава на Балканите“. Й. Йовков, Разк. III, 144.
— От лат. documentum през нем. Document и рус. документ.
ДОКУМЕНТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до документ (в 3 знач.), който отразява факти от съвременна или минала действителност. Средствата, с които си служат статията, информацията и дописката, са главно средствата на документалната проза: точно описание на фактите, анализ на жизнените явления, обобщителни заключения от засегнатите факти. С, 1954, кн. 3, 128. Въпреки че в продължение на две години събирах материали из Старозагорско, Ямболско и Сливенско .., произведението ми не претендира да е изцяло документално, тъй като историческите данни са оскъдни. Г. Манов, КД, 152. Трябва да отбележим, че въпрос-ната дата косвено се потвърждава и от две документални свидетелства. Ив. Унджиев, ВЛ, 44. Документален филм.
2. Който е съставен от документи (в 3 знач.). Музейната документална експозиция даде богат материал за онагледяване на урока по история. Д Под печат е документален сборник за Априлското въстание. Д Документална сбирка.
3. Който е свойствен, който е характерен за документ (в 3 знач.). В очерковата литература има и случаи, когато документалната точност на отразяване действителността не задоволява очеркиста и повествованието си той подсилва с художествена измислица. С, 1954, кн. 3, 129. Една глава от книгата бе поместена в „Народ и армия“ и от нея вече личеше художествената и документална сила на тая жестока фреска, единствена може би от тоя род в нашата литература. К. Константинов, ППГ, 249. Разказът на Рузе носи строго документален характер; чрез низ от факти и данни авторът проследява живота на Жо-лио-Кюри. С, 1951, кн. 5, 182.
4. Който се основава на документ, който е подкрепен, потвърден с документ (в 1 знач.). Документални обвинения.
— От рус. документальный.
ДОКУМЕНТАЛНО нареч. С документ, чрез документ или при наличието на документ. На един автор, който пише като участник, може да се простят много неща, ако той не е успял да предаде с достатъч-на художествена сила сражението. Той има предимство, че читателят му вярва. Той пише документално, по лични спомени или по разказ на други лица, които също са участници. С, 1955, кн. 2, 185.
ДОКУМЕНТАЛНОСТ, -стта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на документален.
ДОКУМЕНТАЦИОНЕН, -нна, -нно,
мн. -нни, прил. Книж. Който е свързан с документация, с документи. Документационната работа изисква търпение, съвестно отношение, широка осведоменост и добро справяне с чуждите езици. ВН, 1960, бр. 2836, 4.
ДОКУМЕНТАЦИЯ, обикн. ед., ж.
1. Привеждане на документи в подкрепа на мнение, твърдение, доказване на нещо; документиране. Снимката е свършена. Инженерът навива лентата и натъртва за ония, за които прави снимката: — Ето ви документация! Н. Хайтов, ШГ, 94.
2. Събир. Сбор от документи по даден въпрос. — Ако приемеш, ще ти дам цялата документация — шефът сложи ръка върху купчината документи. К, 1963, кн. 9, 15. Какви са били стенописите преди възстановяването .. не може да се установи — документацията и по този въпрос е непълна. НК, 1958, бр. 8, 4.
з. Специален отдел в учреждение, където се съхраняват документи. Сътрудниците се разтичаха до документацията, смъкнаха от рафта събраните съчинения на Чехов и след дълги спорове се спряха на разказа „Дами“. ВН, 1960, бр. 2621, 4. Той от пет години работи в документацията.
ДОКУМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За измама, престъпление и под. — който се извършва чрез подмяна или фалшификация на документи. Следствието срещу него [кмета] е било за документна измама и присвояване. ДТ, 1998, бр. 51, 2. Документно престъпление.
ДОКУМЕНТАЛЙСТИКА, мн. няма, ж. Литер. Проза, в която се пресъздават, описват точно действителни, реално съществуващи явления, събития, личности; документална проза. Когато човек пише документално, трябва да се стреми да бъде точен. Пък и не само за документалистиката важи това. Ч. Шинов, ОТ, 36. Това не са мемоари или документалистика, това е измислица. Случващото се в книгата не бива да се приема едно към едно. НТ, 2000, бр. 216,6.
ДОКУМЕНТАТОР м. Лице, което документира, записва или описва точно, достоверно определени събития, случки, разговори и др., смятани за важни, значими. Секретарят, човек.., длъжен да бъде безучастен.. документатор на официалните разговори на своя патрон.., се заозърта. Д. До-бревски, БИ, 111. В книгата си той се проявява като безпристрастен документатор
