сутринта си се разшета из двора, като че нищо не е било. — Да е живо и здраво това докторче — благославяше той от сърце младия лекар. Като ми даде тия лекарства, та като че с нож пресече болестта ми. Г. Караславов, Избр. съч. V, 195.
◇ Конско докторче. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. — Твоят зет как се беше раз-лютил снощи в Ефтимовия селкооп! На конското докторче се лючи, на Василча. Имал бил Василчо нещо с у ну ката ти. С. Северняк, П, 39.
ДОКТОРША ж. Остар. Книж. Жена на доктор, на лекар. Доктор Петров беше от ония аполитични лекари, които намираха професията си достатъчно доходна .. Док-торшата се тръсна тежко на стола До Райна пресилено усмихната. В. Нешков, Н, 272-274.
— Рус. докторша.
ДОКТРИНА ж. Книж. Учение, система от научни, философски, политически или други възгледи. Хуманизмът на Бешков не е доктрина, а жива същност на характера. Е. Каранфилов, Б III, 110. След създаването на новата независима държава Холандия, калвинизмът се превърнал в официал-на религиозна доктрина. Хр. Ковачевски, СК, 42. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар .. На това свободолюбиво учение, при толкова други нелепи религиозни доктрини, на богомилството се дължеше големия му успех и разпространение из всички класове на народа, особено из селянията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90.
— От лат. doctrina 'учение, обучение'.
ДОКТРИНЕР м. Книж. Човек, който безкритично се придържа към определена доктрина и не се съобразява с фактите от действителността. — На тези млади хора трябват идеали. Тяхното нещастие е само, че живеят в днешната епоха, когато тези идеали трябва да ги дирят не в душата си и не в нуждите на нашия живот, а в прочетените книги на чужди нам доктринера Ив. Вазов, Съч. XXV, 75. В Коминтерна нямали хабер за положението, от хиляда километра искали да команду ват .. Наричали го страхливец и доктринер, правели тайни събрания, създали акционен комитет и криели от него! Ем. Станев, ИК III и IV, 313. Асен беше непонятен, а за доктринера непонятното е по-страшно и от страшното. С, 2006, бр. 4768 [еа].
— Фр. doctrinaire.
ДОКТРИНЁРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Книж. Който се отнася до доктринер. Колко по-просто би било, вместо да ставаме жертва на доктринерски заблуждения, да следваме логиката на неумолимите факти. ДП, 2002, кн. 50 [еа]. Да има човек някакво политическо убеждение е в правото си и това е демократично за едно гражданско общество, но да подчини това убеждение на един доктринерски фанатизъм е съвсем друго, нямащо нищо общо с демокрацията. Мак., 1999, бр. 7 [еа].
ДОКТРИНЁРСКИ. Книж. Нареч. от прил. доктринерски. Тесният социализъм доктинерски определя селяните-стокопро-изводители само като консервативен елемент.
ДОКТРИНЁРСТВО ср. Книж. Безкритично придържане към определена доктрина и несъобразяване с фактите от действителността. Още в ония години се обявява [Йордан Маринополски] враг на доктри-нерството, привърженик на едно светоусещане, при което еднаква роля играят чувството и разума. Ив. Богданов, СП, 75.
ДОКУМЁНТ м. 1. Официал но издадено писмено удостоверение, с което се доказва някакъв факт или се потвърждават някакви права. Между това, в приемането на тютюна от производителите и при изплащането му са почнали да се вършат някои нередни неща, които Борис спокойно нарече кражби. За да не бъде голословен, той показа документи (разписки на производителите), които доказваха това. Д. Димов, Т, 60. Но случайно в продавателния акт бяха писали само на името на Вълкана .. У него остана тоя документ и след подялбата. Й. Йовков, Ж, 1930, 50. — Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Йв. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Важното е разписка да има — да имаш оправдателен документ! Т. Влайков, Съч. III, 189. // Обикн. мн. Писмени удостоверения, книжа, потвърждаващи личността на предявителя. После дядо Паскал ми повери тайната си, че тук живее под името Стиф Смайлс. Тъй се казвал някогашният му другар, който загинал в една минна катастрофа и чийто документи той изпол-зувал отпосле. Г. Белев, КВА, 284. Посрещнаха го митничарите .. Прегледаха набързо багажа, поискаха паспорт. Гостенинът подаде документа си. А. Каралийчев, ПГ, 182.
2. Писмен акт, който има стойност на закон, разпореждане, програма. Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело освен на самия Апостол. Впрочем тоя забележителен документ говори сам за себе си. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. Нашата обща декларация е важен документ, който означава нов етап в отношенията между нашите страни.
3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Писмен материал (писма, снимки, рисунки и под.) с историческа стойност, който свидетелства за нещо, с който се доказва нещо. Писмата, които изпраща [Драсов] по време на залавянето и смъртта на Левски, са забележителни документи за висока революционна
