публично защитен труд в дадена област на науката. Той беше доктор на някаква наука Такива докторати се вземат автоматически със завършването в някой от европейските правни факултети. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 151. След това на Коця се твърдеше постоянно едно и също: — ти си слаб, особена професия не ти тряба, медицината съвсем не е за теб, дори не чини и правото, а по-добре е за една-две години да земеш един докторат по държавните науки. А. Страшимиров, А, 95. Значимостта на темата е толкова голяма, че тук си разрешавам да я определя като дисерта-билна дори за докторат по ономастика! БЕ, 2004, кн. 1 [еа]. Защитава [проф. Ко-лицки] докторат по имунология и инфекциозни заболявания в Лондон. Мон., 2006, бр. 2515 [еа].
2. Писмен научен труд за получаване на научна степен „доктор на науките“. Джек Гулд беше талантлив специалист по лингвистика .. Никой не се съмняваше, че докторатът му ще бъде първият значим принос в тази област. Ю. Чернева, ОЮ (превод) [еа]. — От лат. сюсЮгаак.
ДОКТОРЙЦА ж. Простонар. 1. Док-торка, лекарка. — Тя [Минка] ни е докто-рицата, — обади се Антон, като седеше на капрата. — Моя крак тя го излекува. О. Василев, Т, 202. — Кой е? — извика сърдит женски глас. — Докторице, жена ми още не може да роди! Вече три часа. Този път без тебе няма да се върна вкъщи! — рече полуу-моляващо, полу заплашително нощният посетител. ВН, 1960, бр. 2607, 2. — Е, какво... От какво се оплакваш? .. — Неволя, докторице, неволя, — изправя се той, впива очи в лекарката и клати отчаяно глава. Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41.
2. Жена на доктор, на лекар.
ДОКТОРКА ж. Разг. Лекарка. После се прибрахме в класните стаи и докторката със сестрата минаха на преглед. В. Бончева, АП, 60. — Знаеш ли, Найдо, и синът и дъщерята са студенти. И дъщеря му [на доктора] щяла за докторка да се учи.
А. Каменова, ХГ, 18.
ДОКТОРЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Лекарска професия; докторство. „А тоз изящен господин / е доктор Начо! .. / А докторлъка си — аз трябва тук / да кажа: работи като със чук!“ К. Христов, ЧБ, 30.
ДОКТОРОВ, а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от доктор1. — Валентин! Хубаво име, разбира се! — Шукри чукна чашката си д док-торовата. — Да е жив и здрав Валентин! — благослови Филее и вдигна чашката. Б. Несторов, АР, 247. А докторовата съдба беше още неизвестна и имаше място за надежда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 55. Рустем седеше неподвижен, чужд на докторовите негодувания и мисли. Елин Пелин, Съч. II, 77.
17 Речник на българския език, т. IV
ДОКТОРСКИ1, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Разг. Лекарски. Пръв път в докторската му практика се явяваше такава консултация. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 109. Стиснал здраво кръглата докторска чанта, той тичаше от махала в махала неуморно, денем и нощем. Н. Каралиева, Н, 44. Там при докторски дгрижи и при добро гледане би могло по-лесно да се умири смутената душа и въображение на тая нещастна Офелия. Ив. Вазов, Съч. XV, 76.
ДОКТОРСКИ2, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който се отнася до доктор2 или до докторат. Дълбоките му .. изследвания върху гениалния драматург [Шекспир]., и докторската му работа върху Роберт Грийн са преведени на английски и достойно оценени. Ст. Грудев, АБ, 33-34. А през хиляда деветстотин и тринадесета година доскорошният габровски първоначален учител се прехвърля в така наречения „Нов университет“ в Брюксел, Белгия, който завърши с най-голямо отличие и докторска степен по юридическите науки... Г. Русафов, ИТБД, 64. На 2 април 1770 г. Гьоте пристига в Страсбург с намерение да положи докторски изпит по правото. М. Арнаудов, Г, 10. Техният език е сух, неподвижен, формата тежка, а темите са почти всички вземани от сфери чужди на детската душа, теми повече пригодни за докторски дисертации, отколкото за детски песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 333. Докторска титла.
ДОКТОРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Лекарска професия. Соколов беше съвсем па-рясал докторството. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 8-9. " Той тряба да си гледа докторството и да лечи болните, а не да занимава професорска катедра." Знан., 1875, бр. 12, 191.
ДОКТОРУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Упражнявам лекарска професия. Познат като вещ и усърден доктор на времето си, Карлов сега докторуваше на дъжд и на вятър. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30. За доктор са учих, но не ща да докторувам, защото тук доктори сума, а забележено е, че дето са много докторите, там и болните биват по-малко. Т. Шишков, ГМ, 36.
ДОКТОРУВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докторувам. Дописникът разправяше разни работи за Догански .. и придружаваше фактовете с големи нападки. Всичко се докосваше до неговото док-торуване и отношение към длъжността му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157.
ДОКТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от доктор1. —Да викаме и младото докторче, тате. Казват, че бил асистент в Париж. Д. Немиров, В, 68. — Тука ли си, докторе: минах насам, рекох чакай да видя какво прави нашто докторче. И. Йовков, М, 49. Старецът лежа един ден .. и на третия ден
