дясната ръка, а в това време с лявата ръка може да се извършва вземането на съответния нож за кроене. П. Цветков и др., ТОП, 168.
ДОКСА ж. Диал. Балкон. По едно време чух стъпки и видях, че самият Теодосий идва по доксата и почуква с дървения жезъл. Ем. Станев, А, 87. Манастирът е възниквал из пепелищата, построяван наново от най-даровитите .. Разхождам се в двора му, захласвам се да гледам аркадите на неговите докси. Б. Болгар, ПД, 72.
— От гр. xo^axov.
ДОКТОР1 м. Разг. Специалист с висше медицинско образование, който има право да лекува болни (съкр. „д-р“); лекар (в 1 знач.). — Ами ти бре, Кирчо? Ти на каква работа си? .. —Лекар съм... доктор — по-сяни той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290.
— Какво ще ходя при Татарчев? Има и по-големи, и по-добри лекари от него — в италианската болница. Те ме посъветваха да отида в Женева — там имало още по-учени доктори. Д. Спространов, С, 59. Гласът му хълцаше умолително: .. —Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов, Т, 216. — Човече, какво правиш ти? .. Какво ти е? .. Ако си болен, има доктори, иди прегледай се, ще ти дадат нещо. Й. Йовков, ЖС, 114.
◇ Конски доктор. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. Конски доктор, но е отличен лекар, та го бива и човек да лекува.
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о ф т о р, дохтор.
ДОКТОР2 м. 1. Само ед. Образователна и научна степен (до 1990 г. у нас „кандидат на науките“), присъждана на лице с висше образование за защитен дисертационен труд в дадена област на науката (съкр. „д-р“). Католик и римски възпитаник, доктор по каноническо право, Петър Парчевич тръгнал да тропа по вратите на католишка Варшава, Виена, Венеция и Рим, срещнал^ само студена надменност и безучастие. Й. Радичков и др., ГСП, 21. Внесеният в Народното събрание проект за закон за научните звания и за образователната научна степен доктор разбуни отново духовете около тази отдавана наболяла тема. Дем., 2001, бр. 36 [еа]. Тя [наредбата] дава право на вузовете да организират следване от разстояние за специалист, бакалавър, магистър и доктор. 24 часа, 2004, 348 [еа].
2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Той минаваше за учен. Беше доктор на философията. Елин Йелин, Съч. II, 132-133. — Чуй бе, бабо, .. доктор съм, но не по лекуването, а по правото... Г. Караславов, Избр. съч. II, 113.
◇ Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т.н.) науки. Науч. Научна степен, присъждана на учен за дисертационен труд със съществен принос в дадена област на науката (съкр. „д. н.“). Представител на редакцията се срещна и разговаря с проф. доктор на икономическите и философските науки Асен Богданов. УД, 2006, бр. 4 [еа]. Доктор хонорис кауза; почетен доктор. Книж. Титла на учен или обществен деец, присъждана от университет за големи заслуги в областта на науката или обществения живот. Световноизвестният полски режисьор Кши-щоф Зануси получи вчера титлата доктор хонорис кауза на Нов български университет. Дем., 2002, бр. 111 [еа]. В 11:00ч. започна церемонията по удостояването на швейцареца [Сеп Блатер] с титлата доктор хонорис кауза. В академията дойде и посланикът на Швейцария у нас. 1 дни, 2005, бр. 4152 [еа].
> Голям доктор. Разг. Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т. н.) науки. Станах голям доктор .. със странджански материал, моите по-млади колеги също. К, 2001 бр. 29 [еа]. Малък доктор. Разг. Доктор2 в 1 знач. Голям или малък доктор е нещо, което дава право да се наречеш учен. Д, 2004, бр. 251 [еа].
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о ф т о р, дохтор.
ДОКТОРАНТ м. Книж. Лице с висше образование, което разработва дисертация за получаване на образователната и научна степен „доктор“ (до 1990 г. у нас „аспирант“). За разлика от много други наши учени, той привлича около себе си много даровити младежи. При него именно постъпват първите докторанти в Софийския университет. Ив. Борисов, НПГ,
39.Общо 114 са обявените места за докторанти тази година, като и за тях започва да се практикува формата платено обучение. Д, 1997, бр. 157, 3. Има реални предпоставки в бюджета за 1999 г. да се повиши размерът на стипендиите., за студентите и докторантите. Дем., 1998, бр. 270, 4. Курс по английски за докторанти.
— От нем. Doktorand.
ДОКТОРАНТУРА ж. Книж. 1. Процесът и времето, през което лице с висше образование се подготвя в научен институт или висше учебно заведение за получаване на образователната и научна степен „доктор“.
2. Утвърдена от научен орган на управление форма на обучение за подготовка на доктор2 (1 знач.), която се осъществява със специално отпуснато място и обикновено със стипендия. В своя доклад за висшето образование той се спря по-подробно на подготовката на научни кадри чрез докторантура.
ДОКТОРАТ ж. 1. Научна степен „доктор на науките“, присъдена въз основа на