ято отскачаше от него при всяко докосване, при всеки полъх на вятъра. Ем. Манов, БГ, 75—76. В предишните си краткотрайни срещи те и двамата избягваха да заговорят за най-важното и за тяхната любов говореха по-ясно очите им, усмивките им, леките им докосвания. Д. Талев, ГЧ, 279.
ДОКОСЯ. Вж. докосявам.
ДОКОСЯВАМ, -аш, несв.; докося, -иш, мин. св. -йх, се., прех. Кося и това, което е останало да се коси; окосявам всичко докрай. На единия край на ливадата Панко до-косяваше сочната детелина .. той размахваше ритмично косата. Д. Ангелов, ЖС, 131. Ще го викна да докоси ливадата. А няма да му платя за днес. Т. Харманджиев, КЕД, 183. докосявам се, докося се страд.
ДОКОСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докосявам и от докосявам се.
ДОКРАЙ нареч. 1. До някаква граница в пространството, с която завършва нещо; изцяло. Полето докрай беше потънало в зеленина.
2. До някакъв момент във времето, който е последен или пределен за нещо; до последния момент. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. // Винаги, завинаги. Ала не можеше, то се знае, да остане тая работа докрай скрита. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194.
3. Остар. и диал. Изцяло, напълно, съвсем. Облеклото му докрай еднакво с онова на другите селяни, но по-ново, по-спретнато и по-шарено, от което всеки можеше да заключи, че той е нещо повече от тях. М. Георгиев, Избр. разк., 173. Наместо да пре-вожда география за нас българите, той ни основава писмовен език, две неща докрай различни едно от друго. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 7.
◇ Като съм се уловил на хорото, ще играя докрай. Разг. Заел съм се, заловил съм се с някаква работа и ще я извърша напълно, дори ако това ми е неприятно. Открай докрай. Разг. Изцяло, всичко. Ордан Чингелов прочете два пъти протокола открай докрай. Не намери никаква грешка. Д. Талев, ПК, 72. Разказах му работата открай докрай.
ДОКРЕТАМ. Вж. докретвам.
ДОКРЕТВАМ, -аш, несв.; докретам,
-аш, св., непрех. Разг. С кретане достигам до някъде. Мечкарски още не бе привършил речта си около Чернъовия начет, когато Малеев докрета с патериците си. Ст. Марков, ДБ, 276. Клисарят съгледа стария дядо Божин, седнал на първото стъпало на стълбата .. Докретал и той да разбере и види новата управия. Н. Попфилипов, БД,
21. Трудно ходя. За половин час докретвам до фурната.
ДОКРЁТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от докретвам.
ДОКРИВЁЯ. Вж. докривявам.
ДОКРИВЯВАМ, -аш, несв.; докривёя, -ёеш, мин. св. докривях, прич. мин. св. деят. докривял, -а, -о, мн. докривёли, се., непрех. Разг. Ставам противен, неприятен, омразен на някого. — Майка, до това ли доживях, майка, да те видя — детето си да не можеш да погалиш. Чумав ли си, що ли, мама, та толкова докривя на хората... X. Русев, ПС, 19. Тасю изкриви уста: — Е, е, не сърди се толкоз! Аз пък ще ви напусна селото, хайде! — Добър ти час и по пръждомите! — Де, бе Григоре, толкоз ли пък съм ти докривял?! А. Страшимиров, А, 535. — Но защо, защо? Какво съм ти направила? С какво ти докривях? П. Незнакомов, СНП, 209-210. Да речеш, че сме й докривели, грях ще бъде да го кажем. Дето го рекли, на ръце я държим. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 393.
ДОКРИВЯВА МИ несв.; докривёе ми, мин. св. докривя ми, св., непрех. Разг. Става ми криво, мъчно; домъчнява ми, дожалява ми. Докривяваше ми, че не съм живял младостта си както трябва. Все работа, все бъхтене от седемгодишна възраст. Кр. Григоров, Р, 117. Докривя му на Рифат, дето пред хората от махалата неговият Станко се гуши между другите деца, без да се чуе гласът му. Л. Александрова, ИЕЩ, 146. — Не ми е толкова докривяло за къщата — за тебе ми е мъчно. Къде ще те заведа, като се задомим? А. Каралийчев, ПГ, 15. Тя заплака глухо .. Самичка от толкова време, и дом на главата й, и дюкян да върти, докривяло й е, много мъка трябва да се е набрала в душата й. Г. Караславов, ОХ III, 555. В един такъв лош ден, като [Тон-ката] чака цялата сутрин и късно след обед поръчки и не получи, за пръв път му докривя, мъка го налегна. Чудомир, Избр. пр, 235. Радин баща сиромай, / .., / продаде кола с волове, / .., / Ради сватбата направи, / .. / Погледна — двори без кола, / погледна — дам без волове, / у влезе вкъщи — без Рада. / За кола му й домиляло, / за волове дожаля-ло, / за Рада докривяло. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 139.
ДОКРИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докривявам.
ДОКРОЯ. Вж. докроявам.
ДОКРОЯВАМ, -аш, несв.; докроя, -ойш, мин. св. -йх, св., прех. Кроя и това, което е останало да се крои; скроявам докрай. Шивачът докрои палтото и започна да го шие. докроявам се, докроя се страд.
ДОКРОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от докроявам и от докроявам се. Малки парчета кожи, които се получават в края на докро-яването, могат да се премествет само с
