ДЖИГАРЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джигарясвам и от джигарясвам се.
ДЖИГАРЯСКАМ, -аш, чесе., прех. Диал. Удрям много сил но някого или нещо. джигаряскам се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЖИГАРЯСКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джигаряскам и от джигаряскам се.
ДЖИГЁР м. Простонар. Дроб1. — Вие що не си гледате даскалъка, ами сте тръгнали по този хубостник, чума черна да го порази направо в черния джигер! В. Неш-ков, Н, 437. Насреща му се зададе търговец, възседнал едно конче, ама не конче, а ангел небесен!.. Хайде чорбаджи! Нали си мераклия? Тъкмо за тебе стока. Само сърце е. Само сърце и бял джигер. Чудомир, Избр. пр, 209-210. Гледа като котка на джигер. Погов.
О Изгаря ми / изгоря ми джигера по (за) някого. Разг. Много силно съм влюбен в някого.
— От перс. през тур. сщег.
ДЖИГЕРЕЦ, мн. няма, м. Простонар. Умал. от джигер. Опечете там и малко агнешки джигерец. Л. Каравелов, Съч. II, 35.
ДЖИГЁРЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Дробче; джигре.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖИГИТ м. Смел, изкусен ездач (пър-воначално всред народите на Кавказ, Средна Азия и у донските казаци). Носталгията за родния край се събужда у него и пред очите му възкръсват легендите за храбрите джигити. Й. Йовков, Разк. III, 169. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. П. Росен, ВПШ, 49. На верния си кон лети Карим, / лети и води своите джигити — / през кървави атаки, боен дим. Е. Багряна, ПЗ, 83.
— От тюрк. 'млад, похватен, сръчен човек' през рус. джигит.
ДЖИГИТОВКА ж. Вид конен спорт, при който ездачът изпълнява разнообразни и сложни упражнения върху галопиращ кон, скача и отново възсяда коня в движение, виси отстрани или под корема, като вдига предмети от земята. Те са сръчни във всяка джигитовка, това не беше трудно за тях, и ако се движеха бано и тук-таме се спираха, то беше затова, защото ранените и умиращите предаваха скъпия си товар на ония, които оставаха живи. Й. Йовков, Разк. II, 237-238. Той бил майстор на джи-гитовката, превъзходен жонгльор и ненадминат в изкуството си да ходи по въже. К, 1963, кн. 8, 38.
— Рус. джигитовка.
ДЖИГРА ж. Диал. Гъст, бодлив храст; драка. Между правите и високи стебла на осена и елхата се виеха диви лози, къпини и някакви гъсти и бодливи храсти, които селяните наричаха джигри. И. Петров, MB, 80. • Обр. Злочестният, закобният преврат, злоупотребените пълномощия са зъл трън, черна джигра в пътя на присъединението! П. Р. Славейков, ПХС, 34.
— Тур. cigra 'вид остър трън'.
ДЖИГРЕ, мн. -та, ср. Простонар. Дробче; джигерче. Насред столчето бях сложил таса с чорба от агнешко джигре. Т. Влай-ков, БСК II, 175. Колко са вкусни джигре-тата! А пък кървавицата — пръстите си да оближеш!... Т. Влайков, Пр I, 241.
ДЖЙДЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. Детск. Хубав, добър. Джиджано детенце.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
джйджи неизм. прил. Детск. Джи-джан.
О Джйджи-папа. Остар. Пържени в масло филии, натопени предварително в разбити яйца и мляко.
— От тур. cicik 'хубав, украсен'. — Друга форма: д ж й д ж е. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЖЙДЖИ междум. Детск. За изразяване на възхищение, задоволство от нещо, което е хубаво.
— От тур. cici 'детска играчка'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: д жйдже.
ДЖЙЕСЕМ м. Нов. Мобилен телефон, който се обслужва от мобилен оператор, използващ цифрова мобилна мрежа. За разлика от мобифоните при джиесемите връзката е цифрова и се осъществява на по-висока честота. Това позволява по-голям капацитет на мобилната мрежа. ДТ, 2000, бр. 345, 29. Хакери вършеят вече по мобилните телефони, предупреждават експерти. Вируси, подобни на компютърните, могат да., блокират изцяло джиесемите. 24 часа, 2001, бр. 141, 31. Прочетох във вестника следното съобщение: „Загубен питбул“.. Следваха номера на мобифони, джиесеми, пейджъри и факсове. ВЖ, 2000, бр. 39. „Джиесемите отказват, но ние не“ е новият девиз на армейските свързочници. 24 часа, 2000, бр. 203, 13.
— От англ. GSM (съкратено от Global System of Mobile Telecommunications — ‘Глобална система на мобилни комуникации’).
ДЖИЖ междум. Диал. За наподобяване на звук, който се чува, когато нажежен предмет се потопява във вода.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖИЗДАН м. Диал. Джуздан. — Дай ми джиздана с книжката — обърна се той към старата. Й. Йовков, Ж 1945, 36.
ДЖИЗЙЕ, мн. няма, ср. Остар. Данък, плащан от пълнолетното немохамеданско
