ДЖИБАН м. Диал. Дървен съд, подобен на ведро, в който изтича ракията от лулата на казана.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: д ж у б а н.
ДЖИБЕРЙНИ, мн., ед. (рядко) джибе-рйна, ж. Диал. Пръжки; джигариди, джирки, джумерки, джубарини.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖИБРИ само мн. 1. Остатъци от ферментирало смачкано грозде, от които след изцеждане на виното се вари ракия; пращи-ни. Беше гологлав, по елек, в ръцете си държеше грамадна тояга — от ония саръци, дето нашенци пренасят с тях котлите, напълнени с джибри за ракия. Кр. Григоров, ОНУ, 100. По-силна и по-жива беше миризмата на сушената риба, смесена с острия полъх на вино и джибри, който идваше от каменните изби. П. Вежинов, ДБ, 10-11. Под оръфаните ръкави на шаячното сако, прашно, олепено с паяжини по гърба, се подаваха ръкавите на грубата долна риза, изцапана от джибри. Ем. Станев, ИК III, 92.
2. Разш. Ферментирали смачкани плодове, от които се вари ракия. Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро. Кр. Григоров, Н, 211.
— От тур. с1Ьге.
ДЖЙБРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За ракия — който е приготвен от джибри (в 1 знач.). За столове служеха най-малките буренца, които пълнеха с джиброва ракия.
А. Каралийчев, С, 221. Оня ден Селямсъ-зът преварил пак джибровата ракия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62.
2. Като същ. джиброва ж. Джибровка, джи-бровица. Легнахме да се наспим, но преди да се събудим, дядо Колю ни покани на закуска, защото — рече той — джибровата е завряла. А. Карлийчев, С, 223. — Ставре, дай сега на тоя ангел-вестител [Фрони] един стотак джиброва! Н. Хайтов, ПЗ, 72. Трябва снощи да си бил втасал. — Не бе, брате, пих като други път само един юзлик джиброва. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7.
ДЖЙБРОВИЦА ж. Само ед. Джибровка. — Биваше си го шопарчето, сват! — рече мъжът, който се разполагаше до сами прозореца и пиеше затоплената джиброви-ца, като задържаше глътките, жабуреше си устата и приятно помляскваше. В. Об-ретенов, С, 12. Шишето с джибровица върху тезгяха лъска с жълтото си метално „пищовче“. 3. Сребров, Избр. разк., 229. Донесе ми наш Грую една дамаджанка с джибровица. ВН, 1960, бр. 2669, 4. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Снощи с комшията изпихме по две джибровици за здравето на децата.
ДЖЙБРОВКА ж. Само ед. Ракия, която се приготвя, вари от джибри (в 1 знач.); джибровица. Млади, весели момци докарваха с писани каруци бурета със сливовица, с джибровка и вишновка. Г. Караславов, Избр. съч. П, 292. Няколко пъти Костадин пи джибровка, после изнесе от колибата мазната, изпорязана от ратая софра. Ем. Станев, ИК Ш-1У, 409. Гаврътвайки чаша джибровка на крак, Шарко заяви, че той е мирен човек, шилегар на стопанството и случайно се отбил тука на път за кошарата. Б. Обретенов, С, 189. Там имаше послана чергица, възглавници и пълна гледжосана плоска със силна парлива джибровка. Д. Не-миров, Б, 146. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Хаджи Пени сядаше под смокината с Тодо-ракя и с него си пиеше ракията. Хаджи Пени изпиваше пет-шест и повече джибровки и не му мигваше окото. Д. Немиров, Б, 187.
ДЖИВГАР1, мн. -и, м. Диал. Врабче. Над мене се събират на облаци дживгарите и чавките, наоколо се стрелкат чучулиги. И. Вълчев, РЗ, 173.
— От тур. аусе, ауег, сгусИс.
ДЖИВГАР2, мн. -и, м. Диал. 1. Два чифта волове, впрегнати в една кола или плуг; чивгар, четворка. Качихме ся на планината с дживгар. Н. Геров, РБЯI, 288.
2. Втори чифт волове или биволи за изкарване тежък товар по стръмнина (Л. Андрей-чин и др., БТР).
— От гр. ^еиуарг 'чифт, двойка'. — Друга форма: зевгар.
ДЖИВГАРОСАМ. Вж. дживгарос-вам.
ДЖИВГАРОСВАМ, -аш, несв.\ джив-гарбсам, -аш, св., прех. Диал. Впрягам два чифта волове в една кола, правя дживгар2. дживгаросвам се, дживгаросам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЖИВГАРОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дживгаросвам и от дживгаросвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЖИГАРЙДИ мн., ед. (рядко) джигарй-да ж. Диал. Пръжки; джиберини, джирки, джубарлини, джумерки.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЖИГАРЯСАМ. Вж. джигарясвам.
ДЖИГАРЯСВАМ, -аш, несв.\ джигаря-сам, -аш, св., прех. Диал. Удрям много силно някого или нещо веднъж или няколко пъти. До него [учителя] имаше един дълъг прът, кой стигаше до нас и вай на оназ глава, която си мръднеше очите настрана — д са-хат го джигарясваше с пръта. Ил. Блъс-ков, ЗК, 32. джигарясвам се, джигарясам се страд.
