Page:RBE Tom4.djvu/24

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Ръкав на такава дреха, който е с цепка от мишницата и може да не се облича. Крайна-лията като че беше се подмладил, крачеше широко, повъртваше се на петите си и сил-но размяташе увисналите си джепкени. Й. Йовков, CЛ, 183.

3. Ямурлук; чепкен.

— Тур. cepken.

ДЖЕПКЕНЛЙЯ, -йята, мн. -йи, прил. Диал. Чепкенлия. Тодор Колев се избляга между камъшлъка и Къръмската воденица.. с двадесет и девет юнака.., всички пременени и облечени с джепкенлии хаби и с добри шишанета, пищови и ятагани. М. Кънчев, В, 26.

ДЖЕРАХ м. Остар. и диал. Народен лечител-хирург. — Как я изцери? — .. — И ти си се поправил. Да не си бил при Халил, джераха? Й. Йовков, В АХ, 195.

— От араб. през тур. cerrah. — Друга форма: д ж е р а ф.

ДЖЕРАХИН, мн. джерахи, м. Остар. и диал. Джерах. Джерахинът беше облечен обикновено и на пояса му се видеше една кутия със сребърни джерахски инстремунти. Ц. Гинчев, ГК, 148.

ДЖЕРАХСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който принадлежи на джерах и джерахин или който служи на джерах и дже-рахин в лечителската му работа. Понякога,.., той [джерахинът] им казваше: „Аз толкова куршума съм извадил от човешко месо, колкото косми нямате по тялото си; ще се рани някой от вас и ще целувате коляното на Имамоглу — ще пищите под джерахските клещи!“ Ц. Гинчев, ГК, 144.

ДЖЕРЕМЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал.

1. Глоба. Благоразумните и тънки пресме-таче граждане и гражданки в Сливен,.., направили са помежду си съзаклятие с условия да не смее никой от тях да облече дреха от чуждестранен плат, но всякой от тях да носи и употребява това, което сам си изработи,.. Който престъпи тоя закон, наказва ся с тежко джереме. Лет., 1872, 259-260.

2. Прен. Тегоба. Покупката на книги, на хартии, на пера и прочее училищни измислици са за родителите едно такова джереме, което той дава насила от немай-къде и твърде рядко. Ч, 1875, бр. 7, 295.

3. Разш. Излишни разноски. — А за тепсии-те какво ще речеш? — Случва се да се пъхнат две една в друга.. А ти сети ли се? — За кое? — За туй, гдето се случват такива работи. Ама не му е голямо джеремето: ди-вендесет пари. Ст. Чилингиров, ПЖ, 19-20.

— Бъди рахат — пошушна той на Лулча, джеремето му няма да е сто гроша я? Сич-ко скоро беше принесено, дружината весело изцоцваше чешките и ставаше по-буйна. Ил. Блъсков, ЗК, 65.

— От араб. през тур. сегеше.

ДЖЕРЕМЕ2, мн. -та, ср. Разг. Неодобр.

1. Палаво, непослушно и разглезено дете.

2. Лош, проклет човек. Ден за ден, а Рада от бясна — по-бясна!.. На всекиго извади по един прякор: за дядо Дичо дума, че е джереме, върколак, че и плъховете плаши по къщи! М. Георгиев, Избр. разк., 62.

— Тур. сегеше.

ДЖЕРЕМЁНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джеремя и от джеремя се; глобяване, дже-реметосване, джеремяване.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ДЖЕРЕМЕТОСАМ. Вж. джереме-тосвам.

ДЖЕРЕМЕТОСВАМ, -аш, несв.\ дже-реметосам, -аш, св., прех. Диал. Джеремя, джеремявам. джереметосвам се, джереме-тосам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЖЕРЕМЕТОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джереметосвам и от джереметосвам се; джеремене, джеремяване.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941.

ДЖЕРЕМЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. и св., прех. Диал. Глобявам някого; джереметосвам, джеремявам. Двяте през плет хорту-ваха / хем вярян каул правяха: / „Който са напряж йоглави, / джереме ке го джеремим“. Нар. пес., СбНУ XXV, 78. джеремя се страд.

ДЖЕРЕМЯВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Джеремя, джереметосвам. Ти блейукаш на-сам-нататък и губиш свинете, пък мене джеремяват. БД I, 82. джеремявам се страд.

ДЖЕРЕМЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джеремявам и от джеремявам се; джеремене, джереметосване.

ДЖЕРЙТ, мн. няма, м. Остар. 1. В миналото — предимно турска състезателна игра с галопиращи коне, подобна на джиги-товката, при която конниците хвърлят пред себе си или един срещу друг специални къси копия и се стремят да ги уловят във въздуха. 2. Копие за такава игра.

— От араб. през тур. cirit. — Друга форма: д ж и л й т1.

ДЖЕТ, джётът, джёта, мн. джётове, след числ. джёта м. Нов. Воден мотор (обикн. едно- или двуместен), който се задвижва с помощта на създавана от турбина реактивна водна струя, която го изтласква напред. С най-голям успех [на Варненския плаж] се ползват водните развлечения като возене., с джет и водно колело. 24 часа, 1998, бр. 206, 18. Теглото на джета е 250 кг за едноместните машини. ДТ, 2000, бр. 292,

19. Два джета, управлявани от германчета, навлезли в забранената зона на стотина метра от плажната ивица. 24 часа, 2000, бр. 194, 5

— Англ. jet.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл