В деня на пристигането ми в Лондон „Ив-нинг Нюз“ публикува статия под напълно джентлеменското заглавие „Защо пуснаха Иля?“ ОФ, 1950, бр. 1841,4.
ДЖЕНТЛЕМЕНСКИ. Остар. Нареч. от прил. джентлеменски; джентълменски. И господин Шарлатанов с разтреперана ръка и тържествен вид,.., бръкна във вътрешния джоб на палтото си, извади един натъпкан джуздан,.., извади една омазана столевова банкнота и джентлеменски я подаде. Хр. Радевски, Избр. пр III, 83. От страна на съветската армия присъствуваше генерал Капитохин,.. и от страна на английските войски изисканият, с джентлеменски подстригани мустачки, безукориз-нено изгладеният и изчеткан корпусен генерал Катлей. П. Вежинов, ЗЧР, 243.
ДЖЕНТЛЕМЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Джентълменство. — Но защо взехте оръжието? Качвайте се. — Благодаря, повече не мога. — Как тъй? Оставяте ме? — Да, по необходимост. — Но това не е джентлеменство, Павлович, моля ви се!
Н. Попфилипов, РЛ, 132.
ДЖЕНТЪЛМЕН м. 1. Коректен, вежлив и изискан в поведението си човек, който държи на думата си, изпълнява поетите задължения и винаги проявява внимание и уважение към чувствата и постъпките на другите. Катя (..) Не съм ли достойна за един танц? Графа. Аз съм злопаметен! Катя. И да е злопаметен, един джентълмен не бива... Др. Асенов, И, 78. Сирените пищяха отбой.. Лутаха се обезумели хора.. Внезапно до него [Ястреба] пристъпи един господин, четиридесет-петдесет годишен, с черен костюм, омацан с вар, и по чорапи. Личеше, че е джентълмен. П. Бобев, К, 91. Група английски войници идеха насреща ми. Аз ги следях с очи... Това са повече изтънчени джентълмени, отколкото войници. Стр. Кринчев, СбЗР, 368. След удара / излиза джентълмен / и взема във ръцете си чи-лични / като перце примрялото момиче.
Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 50.
2. Човек, който принадлежи към висшите кръгове на обществото. Те [богатите] имаха мощни коли, внимателни шофьори и раболепни слуги, които почтително отваряха вратите на колите и прегъваха ниско гръб, докато завиваха краката на джентълмените и на техните леди с пухкави шотландски одеяла. Б. Йосифова, БЧМ, 68. Когато напуснах чакалнята, една дама се беше изправила пред яхналата овена със златното руно богиня и вероятно обясняваше съдържанието на картината на пълничкия късо-врат елегантен джентълмен, който по всичко изглеждаше, че е някакъв индустриален „крал“. Г. Белев, КВА, 140. И днес още по рейса Европа—Южна Америка сноват непрекъснато благообразни господа и джентълмени. Св. Минков, ДА, 27-28.
— От англ. gentleman. — Друга (остар.) форма: джентлемен. — Хр. Ботев, В-к Дума на българските емигранти, 10 и 25. VI, 1871.
ДЖЕНТЪЛМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до джентълмен. —Давате ли джентълменска дума, че каквото и да кажа, то ще остане между тия четири стени? Др. Асенов, ГНА, 74.
◇ Джентълменско споразумение. Дипл. Договореност, обикн. в международните политически отношения, без официални юридически формалности, в устна форма, като се предполага взаимно доверие между страните.
— Друга (остар.) форма: джентлеменски.
ДЖЕНТЪЛМЕНСКИ. Нареч. от прил. джентълменски; като джентълмен. Той постъпи джентълменски: на подигравателната забележка отвърна със спокоен и коректен тон.
— Друга (остар.) форма: джентлеменски.
ДЖЕНТЪЛМЕНСТВО, мн. няма, ср. Поведение, проява на джентълмен. Тая чисто расова черта в характера на аржентинеца е почти узаконена като проява на особено джентълменство към създанията от нежния пол. Св. Минков, ДА, 91.
— Друга (остар.) форма: джентлеменство.
ДЖЕПАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и ди-ал. Пълнеж за огнестрелно оръжие;. На това място башибозуците бяха домъкнали тежки мортири, чиито дрезгави гърмежи вече не стряскаха защитниците. Те знаеха, че дребното джепане нищо не може да стори на скритата в чупката на крепостта обкована порта. Д. Рачев, СС, 232-233. Нарядко падишахът провождаше кораби от Стамбул до крепостите,.. Караха или нови войници, или джепане за топче, или нещо за продан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 174. На утринта турците изстрелват по шапките сума джепане, докато разберат, че хайдутите са се отскубнали. Н. Хайтов, ШГ, 160. Пред нас,.., скърцаха на два реда обози с припаси и джепане. Ив. Вазов, Съч, 169.
— От перс. през тур. серапе. — Друга (диал.) форма: джупане.
ДЖЕПКЕН м. Диал. 1. Вид горна къса богато украсена дреха с ръкави с цепка, които обикн. не се обличат; чепкен. Тодор Колев от село Арабаджиево събрал българи и им станал войвода. Каза ми тъй да ви кажа, .., каквото ви поиска, да му доставите, .., и да им направите по един сърмалиен джепкен. М. Кънчев, В, 33. Дя-ковски с турския си джепкен, с гаджалски-те си потури, мешинения си селяхлък изглеждаше на турски кесаджия. Ст. Заимов, М, 47. След малко дотърча конник,.. Почака да го настигнат говедарите — пет-шес-тима настръхнали от студ османлии с кирливи гъжви и протрити джепкени, под които се виждаше скъпо българско облекло. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11-12.
