бе дженабет, що си се качил тамо?" И я заплака. Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 396.
2. Като прил. неизм. Проклет, зъл. Дженабет човек. Дженабет хора.
— От араб. през тур. сепаЬе1. — Друга форма: джана-бет.
ДЖЕНАБЕТИН, мн. дженабети, м. Простонар. Зъл човек; проклетник, дженабет.
Прен. Галъов. Обособено или в обръщение, обикн. членувано. За изразяване на нежно отношение към някой, който ти е приятен. Хеле единия от тях, влиятелен, дженабе-тина, по селата, ний го взехме да агитира с нас. Ал. Константинов, БГ, 114. Тогава на минарето отсреща излизаше ходжата да нареди кандилата и почваше вечерната си молитва. Гласът му се виеше като лента някъде отгоре, из мрака.. „Хубаво го извива, дженабетина...“ — въздъхваше той раз-чувствуван. К. Константинов, Избр. разк.,
22.
— Друга форма: джанабетин.
ДЖЕНАБЕТЛЙК, мн. -ци, м. Простонар. 1. Само ед. Качество на дженабет и дженабетин. И капризите му не рядко имат характер, какъвто ние означаваме с турската дума дженабетлик. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196.
2. Проява, постъпка на дженабетин и дженабет (в 1 знач.).
— Друга форма: джанабетлйк.
ДЖЕНАБЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до дженабет и дженабетин.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, 1941. — Друга форма: джанабетски.
ДЖЕНДЕМ м. 1. Само ед. Остар., сега простонар. Ад, пъкъл. Скалите в Белоградчишко наумяват за рай, родопските в Триград образуват вратите на ада. Трябва да се види там страшна двестаметрова цепнатина и тъмната дупка „Хърлока“ в дъното на тая цепнатина, за да изчезне всякакво съмнение, че това е входът на джендема. Н. Хайтов, ШГ, 11. Съвсем се сбърка дружината — за първи път го чуваше да споменава майка и братя, да вини някого за смъртта на своите.. Самият дявол да бе изскочил из джендема, по-малко щеше да ги стресне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 346. Който мисли само да трупа, а оставя душата и сърцето си гладни, той още от тука се готви за джендема... Д. Немиров, Б, 152.
2. Прен. Разг. Пренебр. Обикн. в съчет. с предл. в или из. Отдалечено, пустинно или опасно, непроходимо място. — С честен труд сме спечелили малко земя, с пот сме я поили. Взехте яини пратихте в джендема. Просяци да ни направите! И. Петров, МВ, 144. Това бе селото, към което ни водеше оня адвокат — село Чаушево, запокитено в джендема и забравено там. А. Христофо-ров, О, 55. Мразеше ги още от онази есен преди три години, когато им заграбиха най-хубавата нива край село, направиха там блок, а тях натириха нейде из джендемите,.., дето се раждаха само бодили и ко-щрява. Ст. Марков, ДБ, 449. По урви и по сипеи,.., покрай зинали пропасти и джендеми, дето всяка погрешна стъпка водеше към смъртта,.., разбитата въстаническа войска бавно напредваше по билото на Балкана все на запад и на запад. Д. Рачев, СС, 263.
— От ст. евр. през араб, и тур. cehennem. — Друга фор-ма: д ж а н д ё м.
ДЖЕНДЕМЕ нареч. Диал. Поврага, по дяволите.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕНДЕМОСАМ. Вж. джендемос-вам.
ДЖЕНДЕМОСВАМ, -аш, несв.\ джен-демосам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Прогонвам, изпъждам някого; натирвам, пръждосвам. Това чираче на тебе работа няма да ти върши, ми го джендемосай. БД I, 82.
ДЖЕНДЕМОСВАМ СЕ, несв.\ джевдемб-сам се, св., непрех. Простонар. Грубо. Махам се, пръждосвам се. — Защо не умрях аз, защо се не джендемосах в черната, та да не гледам този разбойник, този непрокопса-ник! Г. Караславов, С, 190.
ДЖЕНДЕМОСВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от дженде-мосвам и от джендемосвам се.
ДЖЕНДЁМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до джендем. На върха кога бяхме, тая стъпа-лообразност на дъното на тая джендемска котловина не се забелязваше. Ив. Вазов, Съч. XV, 68.
ДЖЕНК, джёнкът, джёнка, мн. джёнко-ве, м. Остар. Война, бой, сражение. Хюсеин ага... там, знаеш, дженк е имало, хора са се убивали, царщина е паднала... Ц. Гинчев, ЦГ, ГК, 88. „Да са знае, че на сами ден св. Никола, 1843 г., кожухарският еснаф от Татар-Пазарджик, като беше дошел да са весели, нападна са от 15-20 души турци. Стана страшен дженк /.. /, в който еснафът надви“. 3. Стоянов, ЗБВ I, 369-370.
— От перс. през тур. cenk.
ДЖЕНТЛЕМЁН м. Остар. Джентълмен. Нарзанов е млад,.. Строг, пестелив в бюрото — вън разточителен джентлемен. Г. Стаматов, Разк. II, 90-91.
— Англ. gentleman.
ДЖЕНТЛЕМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Джентълменски. — Тая чор-товска febris amuricae е свойствена на сил-но влюбчивите джентлеменски натури. Не можах, при всичкото ми старание, да си обясня микроба й. Н. Попфилипов, РЛ, 81.