ДЖЕЛЁПКА ж. Остар. и диал. Жена на джелеп; джелепица. Стоян си дума продума: / „Либе, Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / млого съм пъти доо-ждал — / скоро ми порти отваряш!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 117. Я да идет код Стана, / код Стана млада бездетна, / бездетна, млада джелепка, / кересте да ви займа / и бело мермер камене. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 131.
ДЖЕЛЕПЛЙК, мн. няма, м. Остар. и диал. Джелепчийство, джелеплък.
— Тур. сеюрНк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕЛЕПЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Джелепчийство; джелеплик.
ДЖЕЛЁПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до джелеп и джелепин; джелепчийски. Лоша е славата на тоя човек в тъдявашния край. За обида и устроена му пакост не прощавал никому.. Ни керван с коля, ни джелепска стока не спираше да нощува в това поле. Н. Попфи-липов, РЛ, 134. Двама богати панагюрци от джелепския еснаф бяха изпратени от комитета да внесат известна парична сума, за което знаеше и Бенковски. Л. Стоянов, Б, 66. Голяма е радостта на войводата и двамата негови помощници, че най-сетне са си дошли в родната планина, че могат да хвърлят запарилите ги джелепски шалвари и да надянат опнатата хайдушка руба. Н. Хайтов, 1ИГ, 145. Де гиди, черко джелепска, / джелепска и чорбаджийска! / Язе сам голо сираче — / ни майкя имам, ни баща. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 348. Снощи идох на извор студени, / там затекох три джелепски снаи, / че се, Марко, с мене [Елена] разговарат, / и се мене, Марко, понасмиват, / че сам била крадната девой-кя, / зер не са ме сватове водили. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 3.
ДЖЕЛЕПСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. джелепски.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЖЕЛЁПСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Джелепчийство; джелеплик, джелеплък. За развитието му [на кожухарството] спомагали няколко предпоставки: носията на балканджията (кожух, калпак)..; дже-лепството, което осигурявало сурови кожи; наличието на кърджии и на търговско съсловие. Ив. Коларов, Е, 33. Тате ле, мили свекре ле, / псета ти яли джелепство, / като не ми е либе по волю. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 130.
ДЖЕЛЁПЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. У мал. от джелеп и джелепин. Стойко, кот-ленското джелепче, прие свещенически сан и отслужи с разтреперан глас първия си молебен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 10. Дочу го Стойчо джелепче, / па на златаре думаше: / „Златаре, златни златаре, / я имам колан да кова“. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, All.
ДЖЕЛЕПЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до джелеп-чия; джелепски. Учуди се, дето от много време вече не бе споменавал ни баща си, ни джелепчийските си години, ни пътищата към Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 15.
ДЖЕ ЛЕПЧИ`ЙСТВ О, мн. няма, ср. Остар. Занятие на джелепчия; джелеплик, джелеплък. Изоставил джелепчийството, Севастаки Мицов започна житарство. С него се занимаваше от тридесет години и благодатно го съчетаваше с лихварство. Т. Харманджиев, Р, 46. Не стигаха бащините и чичовите му борчове, ами Стойко вече имаше и свои. Затуй през онази година намисли да зареже и Котел, и джелепчийството, и да улови по гурбет. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,21.
ДЖЕЛЕПЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Джелепин; джелеп. Продаде жълтицата, останала от дядо му Петра от ония години, когато е бил джелепчия, и донесе парите от града. Кл. Цачев, ГЗ, 18.
ДЖЕЛИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Късо с четири плоски страни и заострени краища дръвце, използвано за детска игра; челик2.
— Та си стана дете седмогодче, / метна камик — зад планина падна, / фърли джелик
— три дни далек падна. Нар. пес., БНПП I [еа]. Проговори Марко добър юнак: / „Айде сега джелик да фърляме!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 9.
2. Детска игра, при която такова дръвце се удря с пръчка; челик2. Клубът беше затворен, пред него пазаше часовой. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Ем. Станев, ИК III, 237. — Аз съм ломчанин, познавам баща ти от ей такъв, от една махала сме, заедно сме играли на джелик по онова време, седни! А. Гуляшки, Л, 293.
3. Остар. Игра, при която препускащ ездач хвърля пръчка и я улавя във въздуха (Н. Геров, РБЯ I).
— Тур. cilit. — Други форми: джерад, джилит2.
ДЖЕМПЪР, мн. джёмпъри, след числ. джёмпъра, м. Дамски костюм от тънък плат, ушит без подплата. Интересна модна линия имат дамските рокли и джемпъри, изработени от местни и вносни платове. ВН, 1960, бр. 2623, 1.
— Англ. jumper.
ДЖЁМПЪРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от джемпър. В магазина., купувачите намират богат избор на шлифери в различни модели и номера,.., красиви джемпърчета с поли солей. ВН, 1960, бр. 2673, 1.
ДЖЕНАБЁТ м. Простонар. 1. Джена-бетин. — Мълчи, бе дженабет. Твой религия за тебе, мой — за мене. Т. Харманджиев, КЕД, 106. Па ми рече на мене: "Я слази,
