ДЖЕЗВЁНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал. от джезве. Влезе заптие с тенекиен поднос и на него — шест кафени чашки и шест тенекиени джезвенца пълни с кафе. Д. Талев, ПК, 577. А на мангала в едно тъй средно джезвенце,.., се грееше заарска ракия с мед. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120-121.
ДЖЕЛАТ м. 1. Истор. Лице, което изпълнява смъртни присъди; палач. „Нас ни свързват сродни интереси и изгоди: джела-тът не може без цар, както царят без дже-лат.“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 148. Този ден и Стано беше усетил да се обръща сърцето му — счини му се, че е готов да се хвърли с голи ръце на джелатите, да удря, докато го повалят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84.
2. Прен. Диал. Жесток човек; тиранин, кръвопиец, главорез. — Той просто има нужда от мене, станал съм му нещо като довереник. И знаете ли — .. — знам какъв джелат е, гнуся се от него, а пък ми е съвестно, че злоупотребявам с доверието и симпатиите му. Д. Ангелов, ЖС, 460. — Господине, вие ме отървахте от вашите джелати... И може би съзнавате, че сега ви се отплащам. Д. Димов, Т, 641.
— От араб, през тур. cellat.
ДЖЕЛАТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джелатя и от джелатя се.
ДЖЕЛАТИН, мн. джелати, м. Диал. Джелат. Туриха ги на колене до самия ръб на зида,.., наведоха главите им над реката и джелатинът ги посече изведнъж, с по един удар. П. Константинов, ПИГ, 63. — На Лобната скала джелатинът се е опитал да отсече главата на Патриарх Евтимий. П. Стъпов, ГОВ, 204. И старецът кротко глава снежновласа / сложи под топора. Джелатин махна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII,
92. —Не само невестата ви джелатин ме нарицава, но и аз взех да се имам за такъв. Г. Манов, КД, 117. В това отношение Бей-тула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42.
ДЖЕЛАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който се отнася до джелат и джелатин.
— Заклех ти се вчера, че ако искаш, ще те заведа в Исмаил и ще сложа главата си на джелатский нож. Ст. Ботьов, К (превод), 44.
2. Който е присъщ на джелат и джелатин. Те наистина захванаха да откриват дже-латски черти във физиономията му. И тая червена кърпа около шията — символ на кървавата му професия!.. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 117-118. Светът ми се виеше, гърдите ми се душеха от негодувание, като слушах с какво джелатско хладнокръвие говори. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 923.
ДЖЕЛАТСКИ нареч. Диал. 1. Като джелат (в 1 знач.). Всички душевни вълнения са изразени ясно и релефно само с то-новата гама на актрисата. Тя не размахва джелатски меча, защото е сломена, загубена в страшни мисли от станалото. Ст. Грудев, ОБ, 95-96.
2. Жестоко, тиранично. Ние никога не сме идвали до мнение, че България може да мине без върховното първенство на един европейски принц; това поне не трябваше да забравя принц Батемберг и да ся отнасяше колко-годе по-рицарски, no-княжески в преследванията си, а не тъй джелатски да постъпва с нас. П. Р. Славейков, ПСХ, 61-62.
ДЖЕЛАТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мъча, бия или убивам някого по жесток начин, джелатя се страд.
ДЖЕЛЕП м. Остар. и диал. Джелепин.
— Черно на бяло получиха от падишаха: всяка година, наесен, тоя и тоя чорбаджия ще кара на Стамбул толкова хиляди брави.. И никой да не закача султановия дже-леп, защото той храни войската и столицата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180.
— От араб. през тур. celep 'търговец на добитък на едро'.
ДЖЕЛЕПИН, мн. джелепи, м. 1. В миналото, главно по време на османското владичество — търговец, който закупува овце или говеда на едро, за да ги угои и да ги продаде за клане; браничар. Богат беше Пею, тежък и почитан джелепин. През Кримската война баща му забогатя от продажбата на овце и овни. П. Стъпов, ЖСН, 21. Пак по това време момчето взе да се зачита в чичовите си книги — джелепинът беше обходил много земи и държеше до иконостаса разни псалтири и дамаскини. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17. В Цариград от гемийката слизат трима джелепи (търговци на добитък) с фесове и дънести шалвари. Н. Хайтов, ШГ, 144. Срещу това дарение [фермана] копривщенските джелепи имали право на безплатна зимна паша за стадата си по султанските мери край Беломорието. П. Теофилов, К, 16-17.
2. Остар. и диал. Уважаван, заможен човек. Свето са чуди на Тодор / как ще да земе Тодора, / като е Тодор джелепин, / а Тодора сирота. Нар. пес., СбНУ XLIV, 221. — Чи-чице, та мил бащице, / да идеш, чичо, да видиш / хубаво ли е момчето, / джелепе ли са людето. Нар. пес., СбНУ ХЬП, 378. Айдуци кажат Тодори: / „Не бой се, моме Тодоро! / Нем да те погубиме, / но нещо ке те питаме: / ваше е село големо — / има ли люде джелепе, / джелепе и чорбаджии?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 98.
ДЖЕЛЕПИЦА ж. Остар. и диал. Жена на джелепин; джелепка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
