• Обр. Ако тук работата беше за заемане теми и тяхната малко или много самостоятелна обработка (..), то въпросът за контрол би бил съвсем лишен,.. Но тука вече имаме чисти преводи и скриване това, т. е. чист джебчилък. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 46.
ДЖЕБЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Крадец на дребни вещи; апаш. Господин Тоци,.., бе адвокат, така че слугата очевидно ме вземаше за джебчия, дошъл да търси домакина по някакъв дребен и главоболен процес. Б. Райнов, НН, 239. Той беше смутен, спасяваше се от страха си в алкохола, не приличаше поне на корав разбойник, а само на слаб, жесток и малодушен джебчия. Д. Димов, Т, 316. На съвещанието присъствуваха доктор Ремин с цяла група представители на немски фирми,., и едно ниско, хилаво старче с очила, скъпо на думи и зорко като джебчия. X. Русев, ПЗ, 192. • Обр. Жал е, че на тоя свят само дребните грешници — джебчиите на съвестта — се изповядват, а едрите си отиват неизповядани там. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86.
ДЖЕВАЙР м. Диал. 1. Скъпоценен камък. Едно идене при вас милио ни зет ке го облечеш во най-скъпи алища, пърстено мой со най-убаите джеваири ке му го даиш. Нар. прик., СбНУ, 126-127.
2. Накит, скъпоценност (Н. Геров, РБЯI).
— От араб, през тур. сеуаЫг.
ДЖЕВАИРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Златар, бижутер.
— От тур. сеуаЫга 'търговец на скъпоценности'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕВАП м. Диал. Отговор. Яз си имам до три сестри; / да опитам мойте сестри; / како ке ми изан даят, / така джевап да ви даам; / али да ме потурчите, / али да ме обесите, / али да ме изгорите. Нар. пес., СбБрМ, 104.
◇ <И> на царя джевап давам. Диал. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. Също сипеха пофали и за Доча Войновски, че бил таман човек за кмет, че бил отворен, че могъл и на царя джевап да даде. Т. Влайков, Съч. III, 99.
— От араб, през тур. сеуар. — Друга форма: д ж у в а п.
ДЖЁВРА ж. Диал. Глезла, лигла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕВРЁ, мн. -та, ср. Диал. Бяла, бродирана по краищата кърпа, която се употребява понякога и като забрадка. Мюфтията помисли малко и, като си отри челото с бялото джевре, каза: „Да посвирят“.
Ц. Гинчев, ГК, 165. — Я стани, стани, Маринке, / бяло си лице омивай, / с бяло го джевре изтривай. Нар. пес., СбВСт, 584.
— Тур.?еуге. — Друга форма: ч е в р ё.
ДЖЁВРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джевря се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕВРЁНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от джевре.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941.
ДЖЕВРЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да се джеври.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЁВРЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Глез-льо, лигльо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕВРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Глезя се, лигавя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖЕДЕ, мн. -та, ср. Диал. Джаде. От източна страна, от двете страни на Еленското джеде — път, който водеше от през Балкана,.. — за Свищов и Плевен, се беше преселило и заселило селото Чъртовец. Ц. Гинчев, ГК, 280.
ДЖЕЗА ж. Простонар. Глоба. На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. М. Георгиев, Избр. разк., 99. На другата сутрин пък дойде общинският слуга. — Ще дойдете — каза той на Султана, — ще дойдете ти и...
и... твоят човек в общината днес след обед,.. — Е, защо ни викат? — Реши се да платите десет гроша джеза. Д. Талев, ЖС, 74-75.
— От араб, през тур. ceza.
ДЖЕЗАДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Ис-тор. Надзорник по ангарията през време на османското владичество. Във всеки горист баир от Ихтиман до Самоков имаше такива жижници и огньове и те радваха сърцето на главния джезаджия — не, разбира се, с рояците искри, които излитаха с пушека нависоко към небето, а защото кюмюрът хранеше видните и маданите. А. Христофоров, А, 17. Нима джезаджията нямаше да го издири и да нареди да го пребият от бой, а сетне да го върне обратно в горите? А. Христофоров, А, 11.
ДЖЕЗВЕ, мн. -та, ср. Разг. Кафениче. Нестор ханджията,.., метна веднага джез-вето в огъня и след малко донесе два широки филджана с кафе. Л. Стоянов, Б, 54. Свекърът,.., мушна джезвето в жарта и след малко в чашите задимя топла ракия. М. Марчевски, П, 194. Старата свари в голямото медно джезве цяла шепа татул, прецеди го през тънко парцалче, наля го в едно шишенце и го скри в сандъка. Г. Кара-славов, Тат., 210.
◇ Едно джезве кокали. Разг. За човек — много дребен и слаб. Ето аз съм човек на четиридесет и пет години вече, жена и деца имам, но единственият човек, който може да ме разбере и успокои в труден час, това е майка ми. Като я погледнеш,.., нищо жена е,.., едно джезве кокали, а успокоява. Й. Попов, ТС, 46.
— Тур. cezve. — Друга (диал.) форма: д ж ё з б е.
