имам пълна власт над някого или нещо.
— Господин Венчев... само кажи: ей сега ще утепам, когото искаш.. — Кибаров е винаги в джеба ми. Но да чукнем гръцкия консул, това наричам аз добра работа. Д. Та-лев, ГЧ, 38. Цяла есен я [нивата] пазариха с Христо Самоковлията,.., докато най-после стиснаха ръце, направиха договора и надвечер я поляха с малко сливовица. — Свършено е, жено, — рече пийналият и развеселен Нане,.. В джеба ни е вече. Кр. Григоров, Н, 40. Джеб парасъ (харчлък). Простонар. Пари за дребни разноски, главно за лични нужди; джобни пари. От джеба си, п л а щ а м (давам). Разг. От собствените си пари (плащам). В същия ден тръгна комисията.. Нейсе, след пет дена дотътраха един готвач и една кола закуски:.. Купували синковците, нали не е от джеба им. Ал. Константинов, Съч. I, 118. Отивам / отида в джебо-вете на някого. Разг. За нещо, обикн. пари
— нося материална облага някому, облагодетелствам материално някого; обогатявам. От станцията излязохме на една площад, на която е издигнат градският дом,.., раз-кошно здание, за постройка на което са потрошени сума милиони долара, от които значителна част са отишли,.., в джебовете на градското началство. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. Тия [лъжците] не-престайно искали тънка коприна и злато за плата; всичко това отивало в джебовете им, а тия все стояли при празните станове от сутрин до вечер и се престрували, че тъкат. Нар. прик., Христом. ВВ I, 36. Слагам / сложа в джеба си някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постижения. — Докато си яхам такъв кон охранен, като теб ездачи с дръгливи кобили в джеба си слагам! Ран Босилек, ВП, 127. Топли ми са джебовете. Разг. Богат съм, имам много пари. „Добро се гледа момчето, казва. И сербез е. Трябва да му са топли джебовете.“ Т. Влайков, Съч. П, 17.
ДЖЕБЕЛ, мн. няма, м. Вид тютюн от сорта басма. Все тая зима чичо й постла стаите си с дъски, купи си кревати, гардероб,.. — Всичко това ми донесе тютюнът!
— обичаше да казва той. Кериме си отиваше в къщи и дълго се заглеждаше в ситните жълти листа на джебела. Н. Каралиева, Н, 148. И как е цъфнал по лъчките рано / зеленият и ситният джебел, / на равни редове като по тел, / и първата беритба е прибрана! Ламар, СГ, 101.
— От собств.
ДЖЕБЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Джебел (село в Родопите).
О Джебелска басма. Спец. Вид тютюн от сорта басма, който се отглежда в това село; джебел.
ДЖЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Джобен. Васил Будаков седеше на газен сандък пред вратата на хамбарите, премигваше срещу слънце и от време на време записваше нещо в черното си джебно тефтерче. К. Петканов, ДЧ, 36. Постла [Вълко] един вестник пред себе си и с помощта на джебното си ножче приготви малка дървена лъжичка. Ем. Станев, ПЕГ,
42. След като ни прибра всички пари, той постепенно се ориентира и към другите вещи. Пръв стана жертва моят часовник,.., джебният часовник на бай Нико, коженият портфейл на Спас. П. Вежинов, ЗНН, 86.
О Джебни пари. Остар. Пари за дребни разноски, главно за лични нужди; джобни пари.
ДЖЁБЕЦ, мн. няма, м. Остар. У мал. от джеб.
ДЖЕБЛЪК, мн. няма, м. Остар. Джоб-лък. Вторият покрив е от „джеблък“ и предпазва палатката от пряко слънчево нагряване. НТВ, 1961, кн. 4, 13.
— От тур. сеЬИк 'платно за джобове'.
ДЖЕБЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от джеб; джобче. Той беше с черно сако, бяла кърпичка на страничното джебче, колосана яка, папионка и гамаши. К. Калчев, ПИЖ, 106. Димо се прибра в стаята,.. При него изтича Кирчо, седна до главата му и извади от джебчето си дървена свирчица. К. Петканов, МЗК, 275.:— Готово ли е,.. — викна му високо и отчетливо той, извади от джебчето на кадифения си колан часовника и го погледна. Елин Пелин, Съч. IV, 58.
О В малкото ми джебче е. Разг. За изразяване на пълна увереност, че ще притежавам нещо или ще имам пълна власт над някого или нещо. — Ако питате мене — танкът е сляпо животно и не струва пет пари.. А ако не му се плашиш — ей тука ти е в малкото джебче. П. Вежинов, ВР, 101.
ДЖЕБЧИ`ЙКА ж. Жена джебчия.
ДЖЕБЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до джебчия. Джебчийско провинение. Джебчийски истории.
ДЖЕБЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Дейност на джебчия; джебчилък. Бъркай! — казвам си аз на ум, понеже знам, че в този джоб има само три рубли, не искам да му прекъсвам заниманието, но го наблюдавам: нали за мен е интересно да знам тънкия механизъм на джебчийството. ВН, 1958, бр. 2095, 4.
ДЖЕБЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от джебчия; малък джебчия.
ДЖЕБЧИЛЪК, мн. няма, м. Разг. Джеб-чийство. Досега поне в историята на джеб-чилъка не е известно джебчия да е бръкнал в джеба на друг джебчия. ВН, 1961, бр. 3169, 4. „Остави туй наперено старозагорско петле! Повече няма какво да се занимавам с джебчилъка му! Обрал Мински — кажи му «праждосай се!»...“ М. Кремен, РЯ, 46.
