Он си е джасни-прасни, недей го закача. Ст. Младенов, БТР I, 529. Наша Стойка не е таквоз момиче, ами според Миря и тя са научила да хортува джасни-прасни! Т. Шишков, ГМ, 40. Всичко се върши малко джасни-прасни, няма кой да контролира работата.
ДЖАСТА-ПРАСТА. Разг. 1. Неизм. прил. Който не премисля много това, което върши, който прави всичко набързо и небрежно. И ми разправи човекът как с невро-лакс лекувал свойта баба. Тя била такава джаста-праста, бързорека, но взели да й дават невролакс и бабата полека-лека — намалила да говори и сега вече занемяла съвсем. Н. Хайтов, ДР, 198.
2. Като нареч. Без необходимата сериозност и внимание към това, което се върши; набързо, небрежно. Човек, който обича да драще по вестниците, би трябвало да има един вътрешен глас или един близък добър съветник, който сегиз-тогиз да му пошуш-ва,.. че никога не бива да пише току-тъй, джаста-праста, сиреч каквото му текне в момента или му се закачи за перото. Д. Подвързачов, СбАСЕП, 377. „Вие ли сте — казва — Уралата?“ Извадиха ми този прякор, защото все мен викат, когато има да се претупва нещо набързо, джаста-праста. Сп. Йончев, ЩД, 4.
ДЖАУКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Джафкам. Още първата вечер, когато сте легнали и се мъчите да заспите, вас ви безпокои кучето на вашите хазяи, което се заяжда зад дворните врати .. или пък,.., по-лавнува срещу звездите, спира за момент и пак джаука непрекъснато така. Д. Калфов, ПЮН, 21.
ДЖАУКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джаукам.
ДЖАУЛ м. Физ. Единица за енергия, работа или топлина, равна на работата, извършена от сила 1 нютон при преместване на тяло на разстояние 1 метър по посока на действието на силата. Тези лазери работят на импулсен режим и енергията, излъчвана в един импулс, може да достигне хиляди джаула. К, 1970, кн. 7, 8.
— От англ. собств.
ДЖАУЛОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от джаул.
ДЖАФ междум. Обикн. удвоено или утроено джаф — джаф, джаф — джаф — джаф. За наподобяване откъслечен лай на куче. Всичко вътре се беше смълчало, когато се чуха две гласчета: — Сторете място и на нас! .. — Джаф, джаф, кой се кара за място! — обади се Шаро. Л. Галина, Л, 102.
— Лош татко, черен татко, лош татко, черен татко! — завика Любчо с кадифената маймуна в ръце. — Джаф! джаф! джаф!
— отмъщаваше си и Розка наедно с тях. Д. Калфов, Избр. разк., 351.
ДЖАФВАМ, -аш, несв.; джафна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Джафкам веднъж или няколко пъти. Кучето джафва два пъти и престава.
2. Изведнъж започвам да джафкам. Когато пристигна първият комбайн в нашето село, джафнаха всички псета — от най-малкото до най-голямото.
ДЖАФКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. За куче — лая откъслечно и настървено, обикн. с тънък глас. По насрещния хълм,.., наречен „Калето“, светеха стотици прозорчета, джафкаха кучета и един женски глас пееше с уморена и равна скръб. Ем. Станев, ИК I-П, 33. Отиваше [черното кученце] донякъде, обръщаше се, пак тичаше, спираше се до самия ръб на кея, джафкаше нетърпеливо, въртеше късата си опашка. П. Стъпов, ЧОТ, 55-56. Девойката не поглежда към него. Той й прилича на кученце с ръждива козина, което джафка и акробатствува, за да спечели ласкав поглед или доволно потупване. Б. Йосифова, БЧМ, 135-136.
2. Прех. Прен. Разг. Нападам някого, заяждам се с някого. Те ще почнат сега, разни хлапетии,.., идеалистчета да те джафкат. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. джафкам се. Взаим. от джафкам във 2 знач. Имам две съседки, които по цял ден се джафкат през оградата.
ДЖАФКАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от джафкам (в 1 знач.). По джафкането на кучетата те разбраха, че са наближили селото. • Обр. Стара, съсухрена жена прекопава фасула край реката,.. Мотиката прави звучно и кратко — „тча-а“, „тча-а“,.. Жената мърмори нещо неразбрано, навежда се и джафкането на мотиката продължава. Н. Хайтов, ШГ, 289.
2. Прен. Разг. Заяждане, разправия. За джафканията на даскала и на неговите простаци не иска и да знае. Т. Влайков, Съч. III, 272.
ДЖАФНА. Вж. джафвам.
ДЖЕБ, джебът, джеба, мн. джебове, след числ. джеба, м. Остар. Джоб. Викен-тий пипнешком намери окачената анте-рия, бръкна е джеба, извади ключа и се вмъкна тичешком в отвореното килерче. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. Вълко извади шишето от джеба на шинела, приближи го до устата си. Ем. Станев, ПЕГ, 69. С привич-но движение опипах възела на вратовръзката, портмонето в задния джеб, копчетата на сакото и решително отворих вратата. Др. Асенов, СВ, 20. Той туря писмото във вътрешния джеб на палтото си, като рядка скъпоценност, и тръгва с него из селото. Ив. Карановски, Разк. I, 110-111. Друг селянин, с ръце в джебовете на потурите си, стоеше прав малко по-напред. Й. Йовков, ЖС, 202.
◇ В джеба ми е. Остар. За изразяване на пълна увереност, че ще притежавам или ще
