беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз. И. Йовков, СЛ, 6.
— Други (диал.) форми: джамфёзен, джомфёзен.
ДЖАНЪМ частица. Простонар. При обръщение, обикн. към близък човек.
а) При подкана, молба. Дядо хвърли бърз поглед към леля и каза: — Кажи, джанъм, каквото ще кажеш. Тия хора са доьиле за снаха да те искат. И. Петров, ЛСГ, 18.
б) При изразяване на леко недоволство.
— Добре си ми дошла, бабо Божано, но за туй да не приказваме. Аз детето си на чужди хора не давам. — Защо да са чужди, джанъм? Кл. Цачев, ГЗ, 34. — Господин старши, няма ли една чаша вода, бе джанъм? Л. Стоянов, X, 91. — Каква е тая работа, джанъм? Какво сте се затворили тука, като в кале? Ив. Вазов, Съч. XXV, 43. • В народните песни — за подчертаване на казаното. Събрала Ненка седянка, джанъм / събрала Ненка седянка — / от сичко село момите, джанъм / от махалата ергене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.
— От тур. canim 'душо моя'.
ДЖАПАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Ходя, газя във вода или рядка кал, обикн. като стъпвам енергично и от високо, та се чува особен шум. Този шум ободряваше Илков и му напомняше за далечните, отдавна отшумели дни на детството, когато с дружина дечурлига джапаше бос и по риза из бързеите на рекичката. Г. Караславов, ОХ Ш, 545. Е, леля, ами сега пък една ни е, мила ни е и докато сме живи със свако ти Тасъо няма да й дадем да се блъска по селата, да я лаят кучетата и да джапа из калта за една заплата. Тарас, СГ, 151.
ДЖАПАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от джапам.
ДЖАПАНКИ мн., ед. джапанка ж. Вид
сандали от гума или друга пластична материя, обикн. с една каишка, която минава между палеца и втория пръст на крака, използвани най-често за плаж, баня и под. Лоцманът,.., навярно англичанин, бе в необичайна униформа — джапанки, къси гащета .. и привързана около врата копринена кърпа. Г. Готев, ПШ, 8.
— От англ. japan sandals 'японски сандали', сближено на бълг. почва с глагола джапам. (Вж. М. Въгленов, Няколко нови чужди думи в българския език, БЕ, 1956, кн. 1, с. 56).
ДЖАПВАМ, -аш, несв.; джапна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Джапам веднъж или няколко пъти. Джапнах с единия крак в локвата.
ДЖАПВАНЕ, мн. -ия и -та, ср. Разг. Отгл. същ. от джапвам.
ДЖАПНА. Вж. джапвам.
ДЖАСАМ, -аш, несв., прех. Разг. Джас-кам. джасам се страд.
ДЖАСАМ СЕ несв., непрех. Разг. Джаскам се.
ДЖАСАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от джасам и от джасам се; джаскане.
ДЖАСВАМ, -аш, несв.; джасна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, джаснат, св., прех. Разг. Изведнъж сил но и грубо удрям, блъсвам. Тоягата го джасна през краката, кучето жално изквича и търти да бяга с подвита опашка. Н. Тихолов, ДКД, 93. Тъкмо в този миг усети как стълбата се изхлузи изпод краката му и нещо го джасна стремително,., той увисна на помощното въже. А Каралийчев,ТР, 53. Позавъртя се и отведнъж тъй лудо се хвърли през вратата, че джасна лакътя си в бравата и разпра ръкава си. Ст. Даскалов, ЗС, 315. Ив миг през джаснати врата, / нахълта в двора сган низами настървена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 268. джасвам се, джасна се страд и възвр. Взел той един камък и се джаснал с него по главата.
ДЖАСВАМ СЕ несв.; джасна се св., непрех. Разг. 1. Изведнъж силно и грубо се удрям, блъсвам. Речеш да си облечеш дрехата, ръцете ти не държат баланс, и като изгубиш равновесието, претъркулиш се и се джас-неш на канапето. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31. „Войно не забягна, иде си от кяра — / сама отвори му, сама хвани вяра.“ /.. / Портата се джасна. вик на радост писна... /Като нар на вейка му на гръд увисна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78.
2. Побърквам се, смахвам се (РСБКЕ).
ДЖАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от джасвам и от джасвам се.
ДЖАСКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо и силно удрям, блъскам; джасам. Не джаскай вратата, джаскам се страд. ДЖАСКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Грубо и силно се удрям, блъскам; джасам се.
ДЖАСКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от джаскам и от джаскам се; джасане. От непрекъснатото джаскане вратата се откачи.
ДЖАСНА. Вж. джасвам.
ДЖАСНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който е заядлив, дръпнат. — Жаравков, какъвто го знаеш, че е джаснат, среща го при Панах и му налага гърба с бастуня си. Ив. Вазов, Съч. X, 15.
2. Който не е с ума си; ударен, пернат, смахнат, налудничав.
ДЖАСНАТО. Разг. Нареч. от джаснат. От името на царя той написа / фатални думи и се джаснато подписа. К. Христов, ЧБ, 291.
ДЖАСНЙ-ПРАСНЙ. неизм. прил. и нареч. Остар. и диал. Джаста-праста. И Пано, какъвто си е джасни-прасни, махнал с ръка и рекъл: — Е, голяма работа пък едно венчило и една комка .. Ст, 1960, бр. 727, 2.
