дар до нея. Хр. Радевски, Избр. пр II, 33. —Докато бяхте по арести и затвори с баща си, толкоз се наплаших от разни джан-дари, че и на сън се стряскам. К. Георгиев, ВНП, 104-105. Доде си Стоян издума, / среща му идат джандари, / джандари бюлюк-баши. Нар. пес., СбНУ XXVI, 92.
— От перс. през тур. candar. — Друга форма: ж а н д à р.
ДЖАНДАРИН, мн. джандйри, м. Остар., сега простонар. Джандар. Стражар! Тънката цев на обрамчената пушка .. се очертаваше рязко в потоците на ярката светлина. Отначало Въкрил не му обърна внимание — какво особено имаше в това, че някакъв джандарин отиваше по работата си! Г. Караславов, ОХ IV, 234.
ДЖАНДАРМ м. Простонар. Жандарм, джандар. Смъртта бе простряла ръка над него, когато една вечер къщата му блокираха джандарми. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 66. Развика се [каймакаминът]: скоро стражата. Довтаса чаушинът Бал-сарито с едно отделение джандарми. П. Росен, ВПП1, 5
ДЖАНДАРМЕРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жандармерийски. Джан-дармерийски началник.
ДЖАНДАРМЕРЙСТ м. Простонар. Жандармерист. На снимката един мустакат и ухилен джандармерист се подпираше с дясната си ръка върху пушката, а в лявата държеше отрязана.. глава. П. Вежинов, ВР, 280.
ДЖАНДАР1У№РИЯ ж. Простонар. Жандармерия. — Не знаеш, а?... Сега ще отида в общината, там е джандармерия-та, тя ще ни каже и на двамата. Къщата ни да подпалиш искаш, така ли? Кл. Цачев, ГЗ, 77. Сутринта нахлува / дива джандар-мерия. / Бие, арестува / де кого намери. Ас. Босев, ДО, 107.
ДЖАНДАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от джандар; жандар-мски. Нахлузи той своите високи ботуши, турна си джандарската шапка с червеното дъно. Т. Влайков, Съч. III, 96. Нали знаете бе, джанъм, днеска правият е тоз, който здравата е пипнал острия джандарски нож. Хр. Радевски, Избр. пр II, 30.
ДЖАНДАРЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от джандар.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език..., 1941.
ДЖАНКА ж. 1. Овощно дърво, вид слива с жълти, червени или синкавочервени топчести плодове. Prunus myrobalana. В градината,.., извисяваха клони черницата и джанката. Ив. Хаджийски, БДНН П, 26.
— Там, в усойното дъно, беше израсла дива клонеста джанка. П. Спасов, ГЛЗЗ, 71. В пищни премени ще ни посрещнат цъфналите джанки. Н. Митрева, ВРС, 11.
2. Плодът на това дърво. Момчето приседна под самото дръвце край пътя, отрупано с дребни жълти джанки... Цв. Ангелов, ЧД, 159. В тенджерката къкреше постна чор-бица, подкиселена с джанки. А. Гуляшки, МТС, 12.
— От тур. can-erigi. — Други (диал.) форми: джйнга, джйнка, джёнка.
ДЖАНКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Карам се, заяждам се, дърля се.
— Какво да се прави, ако не е за мера или за гора, за моми ще се джанкат селата помежду си. Й. Вълчев, СКН, 31.
ДЖАНКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джанкам се.
ДЖАНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до джанка (в 1 знач.). От къщата му надолу се разстила зелена ливада с овощни дръвчета: джанкови, сливови,
ябълкови, крушови. Кр. Григоров, ТГ, 5.
2. Който е от или на джанка (в 1 знач.). Дървета, присадени на джанкова подложка. Джанкови клони.
3. Който е приготвен от плода на джанка. После извади .. изпод расото плоско шише, пълно с познатата ни вече джанкова ракия. П. Незнакомое, СП, 39-40.
ДЖАНКОВИЦА ж. Разг. Ракия от джанки. „Тия гяволи декларират, че нямат ракия, а могат., да ни залеят с джанкови-ца!“ Д. Бегунов, ГВВ, 51. Един ден бяха изпили пет литра джанковица. Кр. Григоров, ПЧ,31.
— Друга (диал.) форма: джёнковица.
ДЖАНСЪЗ м. Диал. 1. Слаб, мършав човек; джансъзин. А подидаскал Мироновс-ки, комуто викаше „джансъз“, защото беше само кожа и кокали, съветваше заран рано да яде чеснов лук с луспите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11.
2. Припрян човек; джансъзин (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От тур. cansiz 'без душа'.
ДЖАНСЪЗИН, мн. джансъзи, м. Диал. Джансъз.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЖАНТА ж. Техн. Външният метален кръг на автомобилно, мотоциклетно или велосипедно колело, на който е закрепена гумата.
— От фр. jante.
ДЖАНФЕЗ м. Остар. Вид лъскав плътен копринен плат; тафта. Надонесъл е и армагани: мен, помня, някакво шарено петле,.., а на кака, която вече се момува, морав джанфез за елече и огърлица червени бисер-л чета. Т. Влайков, Пр I, 117-118.
— От перс. през тур. canfes. — Други (диал.) форми: джамфёз, дженфёз, джомфёз, д ж е м ф è з.
ДЖАНФЁЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от джанфез. И как
