ДЖАМФЕЗ м. Диал. Джанфез. Йорго отива в Трапезунд, купува премени,.., най-скъп джамфез за рокля. Ив. Вазов, Съч. IX, 129. — Я гледай, я виж какво донесъл! Тук има самурени кожички... А пък тука плат... Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-130. Сяка една от нас жертвува по едно огромно количество пари .. за джамфези,.., атлази и пр. Ч, 1871, бр. 12,381.
ДЖАМФЁЗЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от джамфез; джанфезен. Беше облечена като пловдивска кокона — в дълъг до земята лилав джамфезен фустан и късо чо-хено контошче. А. Христофоров, А, 78. Джамфезена антерия. Джамфезен малакоф. Джамфезено елече.
ДЖАМЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от джам. Евтината те-некиева игла — медалионче с джамче на гушата,биде прилежно лъсната с престилката. Ив. Вазов, Съч. IX, 211. Седи стрина Радо вица на плъстчето, върти чекръка,.., и час по час се навожда, та погледва из джамчето към пътя. Т. Влайков, Съч. II, 146. Старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й — накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден. Н. Хайтов, ДР, 215-216.
ДЖАН1 междум. За наподобиване на мелодичен звук от удряне на твърди, обикн. метални предмети. По еднои време чувам: джан, джан... върви каруца. Й. Йовков, ПК,
21.
ДЖАН2 неизм. прил. Нар.-поет. Епитет, обикн. при лични имена, за изразяване на нежно, гальовно отношение. Залюбил бил дели Димо,/ залюбил бил джан Елена. Нар. пес., СбНУ XLУП, 126. Джан Калино, джан Малино,/ джанъм, китко невенова, / невенова, неносена,/ от Цариград допрате-на. Нар. пес., СБНУ VII, 29. Лудо иде от оране, / джан девойче от везане. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 100.
— От перс. през тур. сап 'душа, живот; мил, миловиден'.
ДЖАН3. Само в съчет.: Няма джан-джин (джан-джун, джин-джан). Диал. Няма никого, няма жива душа, пусто е. Работя аз и остана ли малко свободен, започвам важно да си мисля: „Стига ергенлък, стига самота!“. Върна се, да речем, вечер, па ми стане тъжно, че няма джан-джун в стаята. В. Чертовенски, ГО, 62. — Няма да ми минат разни неща през ума, зер. Сама самичка тука в тоз кър. Няма джин-джан наоколо — говореше тя и тикаше Нонка към стаята. И. Петров, НЛ, 67. По улицата няма джан-джин. Ни джан, ни джун от някого. Диал. За подчертаване, че някой е изчезнал безследно, няма го, нищо не се знае за него. Усещахме, че сме някъде дълбоко, в бездна, защото мъглите ни потопиха. От нашия водач — ни джан, ни джун. Ст. Станчев, ПЯС, 55.
— От тур. cancin, от сап 'душа, човек1 + ein 'дух, зъл дух'.
ДЖАНАБЁТ м. Простонар. 1. Джена-бет, джанабетин, дженабетин. — Пак ме биха.. Аз нали си знам: с тях лягат жените им, пък за мене мислят. — Брей, джанабет, и моята жена ли мисли за тебе? Чакай да те науча аз! Ст. Чилингиров, ПЖ, 74.
2. Като прил. Неизм. Проклет, зъл; джена-бет. — Джанабет хора имало в тоя мемле-кет. Ив. Вазов, Съч. XXII, 104.
ДЖАНАБЕТИН, мн. джанабёти, м. Простонар. Дженабетин, дженабет, джанабет. — Ти си джанабетин, Хаджи Генчо! Л. Каравелов, Съч. П, 51. — Дръж, ефенди, дизгините. Аз да хвана тоя джанабетин! — подаде му файтонджията поводите и подгони Синигера. Т. Харманджиев, КЕД, 26.
ДЖАНАБЕТЛЙК, мн. -ци, м. Простонар. Дженабетлик.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЖАНАБЁТСКИ, -а, -о, мн -и, прил. Простонар. Дженабетски. Отиде ни и денят, и ловът. Де се намери този гад. Лисица ли е, борсук ли е — не се виждат никакви дири.. — Язък, отиде ни хубавият ден. Де се намери тоя джанабетски борсук. П. Росен, ВПШ, 94-95. Джанабетска управия. Ст. Младенов, БТР I, 528.
ДЖАНГАЗА, мн. няма, м. и ж. Диал. Свадлив, заядлив, вироглав човек (мъж или жена). Какъв си джангаза! Н. Геров, РБЯ I, 287.
— От тур. cangaza.
ДЖАНГАЗЁНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джангазя се.
ДЖАНГАЗЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Карам се, заяждам се, дърля се; джанкам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЖАНГЬР, мн. няма, м. Простонар. Шум, врява, гюрюлтия. — Да не вдигаш джангър с тенекиите, та децата да могат поспа. Сп. Йончев, С, 47. Бре, да видиш какъв джангър се вдигна подир тия думи... Крещят, заплашват, ръкомахат... Др. Асенов, СВ, 93. Като вдигнах джангър, разтичаха се и работата се уреди.
— От тур. cingar.
ДЖАНДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар., сега простонар. Стражар, полицай; джанда-рин, джандарм. — Капа трябва на джанда-ра — да го видиш и да бягаш. Н. Хайтов, ШГ, 70. Циганката се обади нейде изпод сламата: — Плъх е, коконо. Не е джандар, я? Какво му се боиш! М. Грубешлиева, ПП,
182. В общината, ой нерадост, / опустяла младост, / празна урна се чернее / и джан-
