мъжко население на Османската империя; харадж.
— Неизв.
ДЖИЛЕТКА ж. Остар. Жилетка. Из шуменските улици ще мине старият от еснафа с "алафранга " панталон и джилетка, с калеври на краката вместо с емении, върти кехлибарената броеница и си попушва с тънко цигаре. Ст. Станчев, НР, 120. Дядо Моско пое писмото,.., но не го отвори, а го сгъна и го тури в джоба на джилетката си. Й. Йовков, ВАХ, 75.
ДЖИЛЙТ1 м. Диал. Джерит. Възсяда буйний си жребец и сам разтревожен и разпален препуска коня си на кутия в игра на джилит. Ст. Ботьов, К (превод), 71. Майка Дойка не даете, / девет бракя я дадое, / защо бете надалеко, / кога к одет на първиче, / коне да се наявает, / путки да се нафърля-ет, / джилит да се наиграет. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 50.
ДЖИЛЙТ2 м. Диал. Челик2; джелик. Момите оро играа, / невести песен пеяа, / момчета камен фърлаа, / а мъжки деца — джилити. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 82.
— Тур. сПй.
ДЖИН1, джинът, джйна, мн. джйнове, след числ. джйна, м. Само ед. Безцветно ви-сокоалкохолно питие със силен хлебен и хвойнов аромат, произвеждано главно в Холандия и англо-саксонските страни. Татко Батист бете от ония моряци, които са способни на всичко, щом пийнат малко повечко джин или уиски. Св. Минков, Избр. пр, 117. Стената зад тезгяха бете заета от един голям бюфет, по лавиците на който бяха наредени бутилки с разнообразни питиета: уиски, канадска ракия, джин. Г. Белев, КВА, 281. За разхлаждане на пътниците поднасяха джин и резени от ананаси, пъпеши и нарове. Ек. Мечкова, СМ, 17. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Едва дишайки, Клерк се втурна в първия изпречил се насреща му бар и бързо изгълта няколко джина с ледени парченца. ВН (превод), 1962, бр. 3251,4.
— Англ. §т.
ДЖИН2, джйнът, джйна, мн. джйнове, м. Диал. Зъл дух; демон. Мислех си за тукашните легенди и поверия, за джиновете и самодивите. Стратната и дива красота надхвърля реалното и в съзнанието нахлуват образи от митичния свят. Н. Стефанова, РП, 95. "Ти, казва,.., клал ли си свиня? Ако не си клал, сега ще колит. Зер вие само кон-дили можете да държите и с джинове да имате работа, като нашите дервиши. Ем. Станев, А, 216. От златарската работилница излезе Георги Димитров, Кратовче-то. Седемнадесет годишен момък, със златен мъх над горната устна. — Ай, ай, ай!
— плесна ръце старата туркиня, — ти имат очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А. Каралийчев, ПГ, 105.
— От араб, през тур. ein.
ДЖИНДЖИФЙЛ м. 1. Растението иси-от. Radix zingiberis.
2. Изсушени корени от това растение като лечебна билка. Стигате да му поменат за селемики,.., за джинджифил,.., за калъч-оту, за да се разфучи като бесен. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 34-35.
3. Корените на растението, използвани като ароматна подправка за ястие.
— Typ. cincifil. — Друга (диал.) форма: дженджефйл.
ДЖИНС, джинсът, джйнса, мн. джйнсо-ве, след числ. джйнса, м. Простонар. 1. Род, потекло, родословие. — Мигар от цар Ясен ти е коляното, отче Серафиме?.. От Чингиз хан ли, мислиш, ми слиза родът? Пък невям си и чувал: моят джинс не е тукашен, преселници сме. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 33. — Тате, обърна се към баща си стрина Гина, това е Пето... Пето... от леля Мин-киния джинс... на кака Райна момчето, дето стана голям човек в София. П. Незнакомое, СНП, 69. — Боже, боже, този човек ум в главата си има ли?.. Братовчеда му викат, Петър ли те е научил да му викат братовчеда? Никаква рода не ни е той, той на джинса ни не прилича. Кл. Цачев, ГЗ, 38. — Не ме мъчи, ефенди! — вопия. — Кажи ми най-после, кой си, къде живееш и по какво ходиш?.. — Не ставай дете, Хасан: не виждат ли, че говорит с неврокоп-лия? Ти по-добре налучкай от кой джинс съм аз!.. — Мязам ли на Нако чорбаджи? А. Страшимиров, А, 170-171.
2. Порода, раса, сой. — Бе какви грижи имат ти? Живееш си хубаво; пък си сух като суджук! Пею отвърна без охота: — Джинсът ми е такъв. П. Стъпов, ЖСН,
163. — Е, ти всичко го взимат навътре! — тюхна се Къню. — Пък аз се шегувам, характерът ми е такъв, джинсът — дето го викат. А. Гуляшки, СВ, 184. Тез овце,.., са избрани овце, по мляко, по вълна. Всички са от джинс. Й. Йовков, ЧКГ, 213-214. Давала е, сирота [стрина Тота], по две, па и по три яйца за едно, само и само да си извърти кокотки и патици от хубав джинс. М. Георгиев, Избр. разк, 230.
— От араб, през тур. eins.
джйнси само мн. 1. Опънати по тялото тесни панталони с особена кройка, ушити от здрава памучна материя, обработена обикн. по специален начин. За рождения си ден получих подарък оригинални джинси: тъмносини, с прав крачол и джобове само отпред.
2. Дрехи (панталони, якета, ризи) от такъв плат, носени обикн. като работно облекло.
— От англ. jeans.
ДЖИНСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до джинси, който е от тип джинси. Семпло облечената жена., го предизвиква-
