— Защо ви казват Данилич? — попита го тя [Ана]. Данилич сдържано и доколкото можа, й обясни. С. Северняк, П, 85. Тогава завистливото й сърце се успокоило — доколкото може да се успокои едно завистливо сърце. А. Разцветников, Сн (превод), 17. Трябваше там, дето седиш,.., да катурнеш глава на гърдите си,.., и да подремнеш, доколкото можеше да се дремне в тоя запа-рен и въвонял въздух. К. Величков, ПССъч.
1, 33.
2. Въвежда вметнати изречения при изразяване на някаква уговорка: а) когато се намалява категоричността на твърдението, на съобщението в главното изречение.
— Обърнете се към някой щъркел, да ви посочи пътя — напъти ги Желтунка. — Доколкото знам, техните гнезда са в селото, отвъд планината. Ем. Станев, ПГВ, 54.
— Изобщо по-малко се мяркай сам из града. Доколкото разбрах, език не владееш, да те не обърка някой. П. Спасов, ХлХ, 324. И през Ичера отива в Котел,.. Едва тук, доколкото може да се вярва на местните спомени, той [Левски] узнава за станалите разкрития и извършените арести. Ив. Унд-жиев, ВЛ, 300. Доколкото можах да установя през време на късия ми престой в тоя град [Белград], крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците; в нея квартирува многоброен сръбски гарнизон. Д. Талев, ПК, 121. Доколкото помня, старите вършачки на двадесет крини зай-ре вземаха една крина уем. Й. Радичков, СР, 102. б) когато се подчертава, изтъква сравнително ниската степен в съществуването, наличието на нещо. Още не бе паднал в боевете ни един дебришанец; доколкото имаше убити, бяха все от полските села и ги погребаха там, в братски гроб на една поляна зад позициите. Д. Талев, И, 556. Зад нас .. са палатките на главния лекар и помощниците му. Те са комфортно обзаведени, доколкото може да се говори за комфорт на война. Л. Стоянов, X, 113. Езикът му е неизразителен и беден. Това личи особено в портретното описание и авторовия разказ. Да не говорим за пейзажа, който, доколкото съществува, се губи от погледа поради своята бледност. С, 1955, кн. 2, 186.
ДОКОЛЯ. Вж. доколвам.
ДОКОМПЛЕКТУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Комплектувам и това, което е останало да се комплектува, комплектувам нещо докрай, напълно, съвсем. С извънреден труд те [работниците] изработват недостигащите части, видоизменят конструкцията на машините, докомплектуват инсталацията. РД, 1950, бр. 234, 1. Отделни производствени линии ще бъдат докомп-лектувани с нови машини, докомплектувам се страд. В предприятието за захарни изделия ще се докомплектуват и преустроят някои основни цехове.
ДОКОМПЛЕКТУВАНЕ ср. Отгл. същ. от докомплектувам и от докомплектувам се. В докомплектуването на завода вземат участие чужди и наши промишлени предприятия.
ДОКОПАВАМ, -аш, несв.; докопая, -аеш, мин. св. докопах, св., прех. Копая, изкопавам, прекопавам и това, което е останало да се копае, изкопавам, прекопавам докрай. Бригадата на Тотка Калиманова докопаваше лозята. Н. Тихолов, ДКД, 144. Предния ден, къде икиндия, чичови Малинови бяха докопали кукуруза навред. Ил. Волен, ДД, 28. докопавам се, докопая се страд.
ДОКОПАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докопавам и от докопавам се.
ДОКОПАМ1. Вж. докопвам1.
ДОКОПАМ2. Вж. докопвам2.
ДОКОПАЯ. Вж. докопавам.
ДОКОПВАМ1, -аш, несв.; докопам, -аш, св., прех. Диал. Докопавам. иВиждал ли си я, Стефане, /.., / сама на лозе да иде, / да копа, да го докопа?" Нар. пес., СбВСт, 759. докопвам се, докопам се страд.
ДОКОПВАМ2, -аш, несв.; докопам, -аш, св., прех. Разг. 1. Хващам, улавям с усилие нещо или някого здраво; допипвам. Крали-чът в борбата беше случайно докопал ножа му и го мушнал в гърлото му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. Вместо крака със светкавична бързина той докопва гушата му и го поваля на възглавницата, зашеметен и безмълвен. Н. Хайтов, ШГ, 157. Около чичо Матея отново се завърза борба. Един стражар го беше докопал здраво за палтото и с всички сили се бореше да го отвлече. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. — Не ме блъскай, че дяволите ще те вземат, ако те докопам! — пристъпи към него заканително старата жена. П. Здравков, НД, 71. Той докопа една тежка подвързана книга, която лежеше на ниска лавица досам главата му, и я запрати право в лицето на Теодо-сия. Ст. Загорчинов, ДП, 186. • Обр. Ако те докопа безработицата? — тогава, разбира се, всичко отива по дяволите и цялата тая частна собственост., се разлетява на пух и прах. П. Вежинов, ДМ, 41.
2. Прен. Вземам, грабвам или получавам нещо, към което силно съм се стремял; докачам1. — Асен Берое беше влюбен в Жана Беслеменова, обаче Валентин Чардакли-ев му я отне, за да може той да докопа милионите на стария. Д. Кисьов, Щ, 450. — Такава земя да докопат дедите ти, а ти да я изтървеш да буреняса. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 446. През нощта Ставрос бе докопал по някакъв начин бутилката и бе изпил всичката вода — до последната капка. П. Вежинов, ДБ, 158. Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си,.., и за-платицата си върви, и времето си тече,
