останало да се кове; кова всичко докрай. И десницата корава, / дигната по навик стар, / неуморно доковава / всепобедния ханджар. Н. Хрелков, ДД, 56. доковавам се, докова се страд.
ДОКОВАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доковавам и от доковавам се.
ДОКОГА нареч. 1. В пряк^ въпрос, с който се иска да се определи крайният момент, в който ще се прекрати някакъв процес или някакво действие; до кое време. „Мили братя българи! Докога ще търпим това иго? Огледайте се край себе си: от ден на ден става по-зле“. Ст. Дичев, ЗС I, 90. — Докога, господи, ще ме наказваш така! — плачеше душата на Пантелей. А. Гу-ляшки, МТС, 57.
2. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос, с който се пита за крайния момент, когато ще се прекрати даден процес или действие. И значи ще трябва да се чака неговото уволнение, а не се знае докога партията му ще стои на власт. Елин Пелин, Съч. IV, 141.
ДОКОГАТО нареч.-съюз. Понякога в конструкция: дотогава... докогато, докогато... дотогава. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време а) когато действието в главното изречение се извършва едновременно с действието в подчиненото изречение; докато. Докогато са цветята пресни, / дотогава извор са на песни... П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22. Когато останеше сам, той можеше да чете, докогато си иска. П. Вежинов, СО, 126. —Аз ще ти оставя три хиляди гроша .. Грижи се за семейството, докогато можеш. В. Генов-ска, СГ, 276. б) когато действието в главното изречение протича до момента на извършване на действието в подчиненото изречение; докато. Младежът изпрати и изпраща момата с възхитен поглед, докогато се изгуби с другарката си в тълпата между дърветата. Ив. Вазов, Съч. XII, 176. И кара той така колата,.., докогато на генерал Скобелева дотрябва човек да му посочи път и го преведе през Балкана. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 100. Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта / да скиташ, докогато се върна пак в света! Н. Лилиев, С 1932, 135.
ДОКОЛВАМ, -аш, несв.\ доколя, -иш, мин. св. доклах и доколих, прич. мин. св. де-ят. доклал и доколил, прич. мин. страд. до-клан и доколен, св., прех. Коля, заколвам и това, което е останало да се коли, изколвам докрай. Един започна да коли прасето, пък друг го докла. Д Бяха останали няколко пилета, но вчера ги доклахме, доколвам се, доколя се страд.
ДОКОЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доколвам и от доколвам се.
ДОКОЛЕННИЦИ мн., ед. (рядко) доко-ленник м. Диал. Дебели чорапи от аба без ходила, дълги до коленете; бечви, калци.
ДОКОЛКО I. Нареч. В пряк въпрос, когато се пита в каква степен се проявява дадено действие. Доколко ще бъде съгласен? Д Доколко е предан на делото?
И. Нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос, с който се пита за степента в проявата на нещо. Нищо в поведението му не подсказваше доколко събитието го е развълнувало. П. Вежинов, НС, 116. Не можем да знаем доколко вярно д-р Стамболски предава в случая мисълта на Апостола. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 223. Стефанов искаше да прецени доколко младежът е привързан към него и можеше ли да го въвлече в политическа работа. X. Русев, ПЗ, 76.
2. Въвежда подчинено определително изречение, което пояснява съществителни като въпрос, проблем, мисъл и под. или показателното местоимение това в главното изречение; колко, в каква степен. Ние оставаме тук настрана въпроса, доколко това описание вярно представлява „действителността“. Г. Георгиев, Избр. пр, 156. Спазваше се [редът в къщи] и според това доколко всеки член от семейството искаше по своя воля да го спазва, според работата си, според нрава си. Д. Талев, ПК, 325-326.
ДОКОЛКОТО нареч.-съюз. Понякога в конструкция: дотолкова (дотолкоз)... доколкото, доколкото... дотолкова (дотолкоз). 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което се посочва, изяснява степента на извършване на глагол-ното действие в главното изречение, ограничено според степента на действието в подчиненото изречение. — Понякога и сам ги лекува, доколкото проумява. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо, доколкото държаха старите му нозе, по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 31. И писатели и творения ще ме интересуват, доколкото имат те отношение към поставения въпрос. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. И там, както в политическия печат, ще приемат твоето сътрудничество само дотолкоз, доколкото браниш фронта, на който заставаш. Г. Бакалов, Избр. пр, 386. Сживота под вежди/се гледаме строго / и боря се с него, / доколкото мога. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15. // Въвежда обособено подчинено обстоятелствено изречение за степен, с което се изтъква невъзможността за пълно извършване на глаголното действие в главното изречение. И като се примери, доколкото му позволяваше гъстата кал на тресавището, подофицерът откри огън. П. Вежинов, НС, 65.
