писмено изложение по някакъв въпрос, подлежащ на административно разглеждане от висшестоящо лице или орган. „Ако в срок от два дена не приемете още две-три пратки.., ще напиша докладна записка до изпълкома и ще настоявам да ви накажат най-сурово“. Б. Обретенов, С, 99. — Господин капитан! Нося молба до Вас, да ме зачислите към екипажа на поверения Ви крайцер! .. — Така .. Добре де, дай докладната записка! Д. Добревски, БКН, 17-18. Досега разгледахме три „аргумента“, които притежателите привеждат в своята „докладна записка“ и въз основа на които те се стараят да доказват необходимостта на скъпото продавание на лекарствата. Пряп., 1903, бр. 89, 1.
2. Като същ. докладна ж. Докладна записка. Редови сме си и такива ще си останем. Редови. .. Тук той [шефът] удари с пестник по масата, .. — Че как така? — попитах аз, повече да кажа нещо, тъй като не се осмелявах да вдигна папката и да се зачета в докладните. Д. Дублев, ПП, 32.
— От рус. докладная записка.
ДОКЛАДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Член на съда, който излагал обстоятелствата и същността на делото; докладчик. Кратък доклад на делото ся прави от члена на съда,.. След като обясни доклад-никът съществото на делото, допущат ся страните., да представят устни обяснения. ВП, 23-24.
ДОКЛАДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от доклад. И когато Сираков му кимна, взе да вади от папката преписки, докладчета, разписки. Н. Антонов, ВОМ, 163.
ДОКЛАДЧИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което прави, изнася доклад. На докладчика били дадени само десет минути. Но за десет минути този доклад издигна биохимията на цяло едно стъпало по-високо. Хр. Оди-сеев, ТН, 118. Петканов стана и откри събранието със стихотворение на Смирненс-ки. След това даде думата на докладчика. К. Калчев, ЖП, 253. Името на докладчика, който тъкмо излизаше на трибуната, беше твърде познато. Л. Дилов, МСПА, 72. Националният комитет за защита на мира изпрати във всички окръжни градове докладчици.
2. Остар. Длъжностно лице в учреждение, което докладва служебни дела, което дава мнение или прави доклади по определени въпроси; референт. Дебелянов работеше в Сметната палата като докладчик. К. Константинов, ППТ, 274. — Хайде, че ме чакат вече пред кабинета разни докладчици. Тая реформа в книговодството на цялото министерство само мене чака! Д. Калфов, Избр. разк., 27.
3. Остар. Член на съда, който излагал обстоятелствата и същността на делото; докла-дник. Обвинителният акт, както обикновено бива, .., биде прочетен от члена-до-кладчик на съда сред общото внимание. Ив. Вазов, Съч. IX, 94.
ДОКЛАДЧИЦА ж. Жена докладчик.
ДОКЛАЖДАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Докладвам. Станало време за влизане на учениците в предаване, а тия последните отсъствуват наполовина .. Тогавашните надзиратели-гавази ги потър-сват и доклаждат на своите монарси-учи-тели, че Христо даскал Ботйов ги събрал в някое кьоше и им разказва характеристики из целия Калофер. 3. Стоянов, ХБ, 31. доклаждам се страд.
ДОКЛЕ съюз. Остар., диал. и поет. Докато (в I. 1,2 знач.). Сега, докле сте малки, ся грижат за вас родителите ви. С. Радулов, НД (превод), 35. Докле йе врабчето у гнездото, яде кво му донесат, а като изф-ръкне, кво намери. СбНУ XXV, 39. Лисицата полекичка хвърляла рибата една по една, докле я изхвърлила всичката. Нар. прик., Христом. ВВ I, 29. От изток се дигна вихрушка. То бяха други коне, сякаш без ездачи. Докле турците разберат какво е това чудо, над конете се изправиха казаци. Ст. Станчев, HP, 132. — Аз обичам мотива роден край. И съм писал не малко. Пък и досега пиша. И едва ли ще престана, докле съм жив. П. Матев, ОС, 73. Змия не клъцва, / докле не я разсърдиш. Д. Стоевски, ВТ (превод), 45. Докле е младост, златно слънце грей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79.
ДОКЛЕИВ АМ, -аш, несв.; доклепя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Клепя, из-клепвам и това, което е останало да се клепе; изклепвам докрай. — Та ти до София ли ходи? — запита той, като взе чукчето и се залови да доклепва косата. Т. Влайков, Съч. III, 9. доклепвам се, доклепя се страд.
ДОКЛЕИВ АНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доклепвам и от доклепвам се.
ДОКЛЕПЯ. Вж. доклепвам.
ДОКЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който съществува преди появата на класите в обществото. С появата на класи възниква ново, непознато в докласовото общество явление — класовата борба.
ДОКЛЁТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет. Доклетъчни организми. Спец. Организми, които не притежават типично клетъчно ядро и хромозомен апарат; прокариоти. Не е правилно и схващането, че животът е невъзможен вън от клетката. Днес са известни доклетъчни (вируси, някои бактерии) и неклетъчни организми (водорасли, плесени). ОБиол. Хкл, 13.
ДОКОВА. Вж. доковавам.
ДОКОВАВАМ, -аш, несв.; докова, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Кова и това, което е
