и докато се усетиш, виж, че си докопал пенсията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 155. И дойде Сула с народна воля, / властта докопа, завзе престола. П. П. Славейков, Избр. пр I, 239.
ДОКОПВАМ СЕ несв.; докопам се св., неп-рех. Разг. 1. С предл. до. Успявам да се добера, да стигна с големи усилия до някъде или до нещо, към което силно съм се стремял. Той хвана да псува по влашки. Остана още два метра нещо до спасителния бряг, до който Рангел вече се докопваше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. Мръкнало се вече, когато те [четниците] се докопали до шосето.
3. Стоянов, ХБ, 345. „И съселът или пък мечката — .. — всяка божа твар има своя хралупа и бърлога. Подгони ли ловец звяра, ще бяга звярът, ще се мори от страх, ама накрай ще се докопа до дупката си, ще се завре вътре и там вече ще му е и топло, и сигурно.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Всеки от опашката се стремеше с помощта на лактите си да се докопа до гишето за билети, за да може да замине с рейса в пет часа. ВН, 1958, бр. 2000, 4. И бързат те сега / веднъж да се докопат до брега, / преди да притъмней. К. Христов, ЧБ, 332.
2. Прен. С предл. до. Успявам да взема, да получа нещо, което силно съм желал, към което съм се стремял. — Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 210. Не беше ламтял досега за такава служба,.., но сега трябваше да тича, да се бори и да гледа да се докопа до най-високото място в общината. Г. Караславов, С,
132. — Въпросът е, ако можем да се докопаме до някаква улика — тогава е вече по-лесно да се разнищи цялата мрежа. П. Ве-жинов, ЗЧР, 68. — О, само да зърне, само да му се мерне отнейде китара, цигулка, мандолина! Очите ще ви издере, да, просто очите ще ви издере, докато не се докопа до нея. Д. Калфов, Избр. разк., 172. Сговорно ядоха и жадно пиха, / и свойта дружба с клетва потвърдиха: / главите си залагат и честта — / веднъж да се „докопат“ до властта! Ем. Попдимитров, СР, 147.
3. Рядко. С предл. за. Хващам се, улавям се здраво (за нещо). Смилашев се катереше нагоре .. Ето, той се докопва за някакъв корен и когато да се поеме и да стъпи на по-твърда и на по-равна почва, коренът се отскубна и той се хързулна назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410.
◇ Докопал съм се като келяв о шапка. Ди-ал. Не се разделям от нещо, защото ми е ну-жно. Докопал съм се като слепец о тояга. Диал. Не се разделям от нещо, защото ми е нужно. Докопвам / докопам кокала; докоп-вам се / докопам се до кокала. Разг. Успявам, макар и незаслужено, да получа добре платена служба или власт, която носи големи материални облаги. — Не ни слагай на една дъска с либералите .. — Ние спасяваме
България, бате .. — Спасяваме — трици! — .. — Откак се помня, всички, които са се докопвали до кокала, все България са спасявали. Г. Караславов, ОХ III, 20. — Това щели да сторят, онова да направят, дорде се докопат до кокала, па напокон... Т. Влайков, Съч. III, 243.
ДОКОПВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от докопвам1 и от докопвам се; докопаване.
ДОКОПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докопвам2 и от докопвам се. Ето нашият знаменит блок,.., „за благоденствие и спасяване на България“ и за още няколко други великодушни намерения би могъл да се назове по-простичко „блок за докопване и огризване българския гювеч“. Хр. Смирненски, Съч. III, 144.
ДОКОПЧА. Вж. докопчвам.
ДОКОПЧАМ. Вж. докопчвам.
ДОКОПЧВАМ, -аш, несв.\ докопча, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах и докопчам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Докопвам2. И без срам, /лъжци, плакахте ми над гроба! / Насмалко що се не дигнах / за носовете да докопча вас. Ив. Вазов, ИГП (превод), 137. Марийка ся уплаши и ся оттегли, но Герман в това время беше докопчил юздата на коня на господаря,.., като я теглеше ту насам, ту нататък с всичките си силы. М. Балабанов, ДБ (превод), 127. Той докопчил от комитета около 250 жълтици уж да събира чета, с които избяга в Сърбия. 3. Стоянов, ЗБВ I, 175. докопчвам се, докопча се и докопчам се страд.
ДОКОПЧВАМ СЕ несв.; докопча се и до-копчам се св., непрех. Остар. и диал. Докопвам се. „Днес ще запретите богословско съчинение, утре философско, а в други ден ще се докончите и до физиката“. С. Радев, ССБ II, 82.
ДОКОПЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от докопчвам и от докопчвам се.
ДОКОСВАМ, -аш, несв.; докосна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, докоснат, св., прех. 1. Допирам нещо, обикн. леко, с ръка, рамо, крак, с тялото си и под.; досягам, докачам*, допирам се. Той също се приближи до нея и от време на време докосваше с ръката си нейната ръка. К. Калчев, ПИЖ, 160. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Иван стана прав, главата му докосна разцъфтелите клони и върху грубата му синя риза се посипаха бледи розови цветчета. Ст. Дичев, ЗС I, 272. Непознати граждани дружелюбно го поздравяваха и той почтително им кимаше с глава, като докосваше с два пръста лъскавата козирка на фуражката си. М. Марчевски, П, 220. Силният вя
