Page:RBE Tom4.djvu/242

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ше да ся познае какъв цвят е имала, кога е била нова. Това явно доказуваше сиромашията на овчаря. БК (превод), 4. Она [Сърбия] направила едно изложение, с което до-казува нуждата на тойзи предмет. В него ся доказува, че тая мярка не само на Княжеството ще е полезна. ЦВ, 1856, бр. 295, 79. Но нейсе. То се знай, / че всичко на света си има своя край! / От памтивек до днес и опит и наука / доказуват това. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 18. доказувам се, докажа се страд.

ДОКАЗУВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доказувам1 и от доказувам се; доказване1.

ДОКАЗУВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от доказувам2 и от доказувам се; доказване2.

ДОКАЗУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да бъде доказан. Противоп. недоказуем. Правистите знаят, че едно деяние е толкова no-трудно доказуемо, колкото по-отдавна е било извършено. Н. Николов и др., СС, 98. Но докато писанията на мнозина са дело на литературно възсъздаване, то някои се заемат да обрисуват какъв би бил действителният живот на Марс и дори дават доводи за неговото доказуемо съществуване. Ас. Златаров, Избр. съч. 111,211.

ДОКАЙРАТЯ. Вж. докайратявам.

ДОКАЙРАТЯВАМ, -аш, несв.\ докай-ратя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. С търпение дочаквам до определен момент; дотрайвам, дотърпявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: докайретявам.

ДОКАЙРАТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от докайратявам.

— Друга форма: докайретяване.

ДОКАЛАЙДЙСАМ. Вж. докалайди-свам.

ДОКАЛАЙДЙСВАМ, -аш, несв.\ дока-лайдисам, -аш, св., прех. Калайдисвам и това, което е останало да се калайдисва, калайдисвам докрай. Като докалайдисате и останалите съдове, тогава ще ви платим за цялата работа, докалайдисвам се, дока-лайдисам се страд.

ДОКАЛАЙДЙСВАНЕ ср. Отгл. същ. от докалайдисвам и от докалайдисвам се.

ДОКАМБРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Най-старият и най-продължителен период от геоложката история на Земята, който предхожда камбрия. Възникването на живота и първите етапи в неговото развитие се осъществявали в морските басейни през архайската и протерозойската ера, обединени с общо название докамбрий. Би-ол. IX кл, 32.

ДОКАМБРИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от докамбрий. Обаче тези най-стари нагъвания, които са засегнали най-старите скали, са по-слабо проучени. Те се означават общо като докамбрийски. Р. Христов и др., Г, 97. Докамбрийски гранити. До-камбрийска ера.

ДОКАПЧА. Вж. докапчвам.

ДОКАПЧВАМ, -аш, несв.\ докапча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изпивам или изцеждам нещо до капка, докрай. Като усетиха каква е работата, че като заприс-тигаха едни рунтави майстори на паметници,.., изпоплашиха кучетата и за една неделя докапчиха виното на селото, за бог да прости падналите герои. Чудомир, Избр. пр, 129. докапчвам се, докапча се страд.

ДОКАПЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от докапчвам и от докапчвам се.

ДОКАРАМ1. Вж. докарвам1.

ДОКАРАМ2. Вж. докарвам2.

ДОКАРАМ3. Вж. докарвам3.

ДОКАРАМ СЕ1. Вж. докарвамсе1.

ДОКАРАМ СЕ2. Вж. докарвамсе2.

ДОКАРАН, а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от докарам3 като прил. Който е облечен хубаво; нагизден, наконтен, издокаран. И външно е безупречно спретната. Изгладена, чистичка, докарана,.., усмихната. П. Михайлов, МП, 29. Тогава той се обличаше и докаран като принц., се разхождаше наперен по шумния булевард. Д. Кал-фов, Избр. разк., 91. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне .. По-докарана от дъщерите си и начервена, набелена, сякаш тази вечер Шарл Боайе ще й прави лично предложение. Чудомир, Избр. пр, 184-185.

ДОКАРВАМ1, -аш, несв.\ докарам, -аш, св., прех. Разг. Карам, изкарвам нещо докрай; довършвам, завършвам, доизкарвам.

— А щеш ли да оставиш да хапнем по-напред или ще си докараш откоса? Т. Влайков, БСК II, 174. докарвам се, докарам се страд. Борбата беше обявена на живот и смърт и трябваше да се докара докрай. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 168.

ДОКАРВАМ2, -аш, несв.\ докарам, -аш, св., прех. 1. Карам, придвижвам превозно средство или нещо или някого с превозно средство до определено място, обикн. където е говорещото лице или лицето, на което се говори. Някои селяни отидоха да докарат колите си. П. Спасов, ХлХ, 103. Ян Би-биян положи живо старание да изучи автомобилните мотори, затова с особена страст се залавяше да помага на майстор Франц, когато докарваха на поправка някой от големите автомобили. Елин Пелин, ЯБЛ, 16-17. — Тези снопи Са мои!.. — Твои!

— сви едрите си устни Дъбов. — Нали знаеш моята заповед? Кой ти позволи да докарваш снопи? X. Русев, ПС, 161. Той обикна полето и планината, .. обикна и магарето, с което докарваше в село мляко.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл