размахна и не доказа. Т. Влайков, БСК III, 274. „Ке кажам, честити царе, приказна, — му рекла, — ама ако се затворат вратите от одаява и никой да не излезе от одаява надвор, дори да я докажам приказната“. Нар. прик., СбНУ X, 169. Бабо, ти ми не доказа цялата приказка. Ст. Младенов, БТР I, 562. доказвам се, докажа се страд.
ДОКАЗВАМ2, -аш, несв.; докажа, -еш, мин. св. доказах, се., прех. 1. Обосновавам, разкривам, утвърждавам истинността на нещо с помощта на доводи и факти. — Аз сега разбрах, че тогаз той мене е искал да убие. Аз ще го докажа със свидетели. И. Йовков, ЖС, 169. — Уважаемият господин прокурор с една блестяща реч,.., доказа виновността на подсъдимата. Йв. Вазов, Съч. XIII, 24. Един негов [на Парчевич] биограф отбелязва, че навред дето минал, той говорил с възторг и доказвал колко е лесно да се сломи турската сила. Б. Пенев, НБВ, 34. — Ала аз никак не ща да са препирам с тебе и да ти доказвам, че и твоето старо вино е такова. Л. Каравелов, Съч. II, 33. В същата книга [„Измерване на кръга“] той [Архимед] доказва, че лицето на кръга е ра-вно на лицето на правоъгълен триъгълник, единият от катетите на който е равен на радиуса на кръга, а другият катет е равен на дължината на окръжността. М, 1967, кн. 2, 3. Доказвам теорема. II С делата си, с постъпките си и с доводи, факти потвърждавам истинността на нещо, убеждавам някого в нещо. — Нека докажем на тия подлеци мъже, че не зависим от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. — Вие сте добър офицер и докажете, че сте и добър българин. Д. Кисьов, Щ, 241. Нека с тоз удар врага да смажем, / нека му гордо, братя, докажем, / че сме строшили мръсни окови. Ив. Вазов, Съч. I, 22. Днес е времето, когато ние трябва да докажем пред света, че знаеме да са биеме и умираме за своята свобода. НБ, 1877, бр. 75, 290.
2. За факти, документи и др. — служа за доказателство, потвърждение за нещо. Мазните ръкави на зеленото му шаячово сетре и оръфаните крачоли на оваляните му .. панталони доказват неуморното му трудолюбие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 26. За да не бъде голословен, той показа документи (разписки на производителите), които доказваха това. Д. Димов, Т, 60. Практиката доказва, че за режисьори се явяват кандидати, които не са сполучили в своята пряка творческа работа. РД, 1960, бр. 255, 2. Както виждат читателите, има хиляди примери и фактове, които доказват ясно и нагледно неизмеримата глупост и тирания на турското правителство. НБ, 1877, бр. 63, 245. доказвам се, докажа се страд.
— Доказа ли се причината на убийството?
— попита тревожно Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 20. Талес поставил изискването математичните твърдения да се доказват, а не само да се изказват. Матем., 1966, кн. 2, 1. Изброените три свойства на разстоянието не са твърдения, които трябва да се доказват. Матем., 1967, кн. 2, 14. доказва се, докаже се безл. Някои от придворните, които му завиждали, рекли, че тоя разказ е остроумно измислен, но, за да повярват в истинността му, трябва да се докаже, че момъкът е наистина убил змея.
Н. Райнов, КЧ П, 64. Някои учени смятат, че старата сграда е била дворец на цар Крум, но засега това не може да се докаже, нито има някакви сериозни доводи за такова твърдение. Ст. Михайлов, ЕБС, 36. ДОКАЗВАМ СЕ несв.; докажа се, св., неп-рех. Нов. 1. С предл. като. С поведението, действията си показвам, че имам определени качества или способности, заложби за определена професия. Българинът се е доказал през вековете като щедър и социално ангажиран човек. ДТ, 2000, бр. 12, 28. Поп-певецът е обиден, че някой сега иска от него тепърва да се доказва като творец. ДТ, 1998, бр. 20, 9.
2. Утвърждавам се, спечелвам признание и авторитет, обикн. в някаква професия. С всяка промяна на работното място човек трябва да се доказва отново.
ДОКАЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от доказвам1 и от доказвам се; доизказване.
ДОКАЗВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доказвам2 и от доказвам се. Той знаеше от опит, че тия новини бяха едно благоро-дно състезание между редактори за доказване богатството на фантазия и изобретателност. Ив. Вазов, Съч. X, 14. Клавдия беше права, че хората трябва да се убедят със собствения им начин на мислене и по пътя на обикновеното доказване с прости факти. Д. Добревски, БКН, 125. Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер „Светът като воля и идея“ съдържа една остра атака срещу Евклидо-вия метод за доказване. Матем., 1965, кн. 1,
5. Задачи за доказване са тези, при които трябва да се докажат някои зависимости между елементите на една или повече фигури. Планим., VII кл, 64. Едно нещо, което съвестта ни доказва толкова ясно, има ли нужда от доказвания или отричания? Ч, 1871, бр. 18, 553.
ДОКАЗУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); докажа, -еш, мин. св. доказах, св., прех. Доказвам1, доизказвам, доказувам се, докажа се страд.
ДОКАЗУВАМ2, -аш, несв. (остар.); докажа, -еш, мин. св. доказах, св., прех. Доказвам2. Лютер написал на един голям лист 95 пункта, в които доказувал, че папа няма право да прощава греховете челове-чески за пари. Г. Йошев, КВИ (превод), 260—261. [Дрехата] била толкова облепена с разноцветни кръпки, чтото мъчно можа-
