Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 217. — Знаеш ли какво ще ти река, Матаке, хич да не се чудиш, че конете ти те докарали тук. И. Йовков, ВАХ, 34. • За превозно средство. Десетки влакове и хиляди волски коли докарват обилната жетва на Дунавския вилает. Ст. Дичев, ЗСI, 368. // За вятър и под. — правя нещо да се придвижи, да достигне до определено място, обикн. където се намира говорещото лице. Вятърът наистина разкарваше червените облаци, но той докарваше и други, още по-черни и по-тежки. Д. Калфов, Избр. разк., 260. — То тука не му е мястото за такива световни работи да се приказва — отговори гъркът, като бързо се закръсти, защото попът зачете някоя заупокойна молитва, която вятърът докара насам. Ив. Вазов, Съч. IX, 129.
2. Карам някого, правя някой да дойде до определено място, обикн. където е лицето, което говори или което нарежда да се извърши действието. Докараха насила жените и децата пред голямата клада и доведоха монаха вързан. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Когато се върна у дома си, тя [майката] се провикна към мъжа си: — Вземи дряновицата и върви да докараш тук дъщеря ми. Аз съм я учила живот да живее, а не да робува. А. Каралийчев, СбХ, 104. Саваков разпореди да докарат в кабинета му Димитър Йонков. Д. Ангелов, ЖС, 273. Той прати да му докарат коня. Елин Пелин, Съч. III, 134. Три хиляди овце докарва той всяка зима в нашето поле. Й. Йовков, СЛ, 36.
3. Чрез вада, канал, ров или тръби правя вода да потече, да стигне, да дойде до определено място; довеждам. — Ти ще ми кажеш, че искаш голям помен да оставиш на Суши-ца — река ще им докараш. Да види нашето сухо село вода. А. Каралийчев, ПГ, 135-136. За милиони граждани е докарана вода в градовете. ВН, 1952, бр. 168, 4. Стоян Глау-шев докара в двора си чеиша. Д. Талев, ЖС, 207.
4. Ставам причина, правя някой да дойде, да бъде на определено място; довеждам. Огнянов със сърце обляно с кръв проклинаше случая, който го докара в Клисура. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. — Света Богородица ме докара в тоя манастир да те видя, Еф-росино, да те позная и да искам прошка за всичко лошо, което си видяла. Ст. Загорчи-нов, ДП, 161. — Снощи дядовият Манолов син ме намира, наистина, но мина през стрехата, та причини врявата и докара полицията. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59.
5. Прен. Разг. Причинявам, пораждам нещо, ставам причина нещо да се появи, да възникне (обикн. за нещо лошо, неприятно). За тия изпечени организми не съществуваше никаква опасност от тая прохлада, която би докарала по двайсет пневмонии на всеки един от нас. Ив. Вазов, Съч. XVI 35. Тази година, след безработицата през лятото, имаше глад, а гладът докара болести, скандали и поквара. Д. Димов, Т, 223. — Машината ще докара големи промени в земеделието. Й. Йовков, Ж, 1945, 152. По обяд., горещината намаля, а сетне духна вятър. Изглежда, прекаленото затопляне през последните дни щеше да докара лошо време. А. Наковски, БС, 12. Раковски продължи. — Тоя парцал, който господата са нарекли мемоар, може да докара голяма беда на българското дело. Ст. Дичев, ЗС I, 452. — Заповядай, — каза Дяволът и му подаде една цигара. — Нищожно нещо, но все пак удоволствие докарва, а? Елин Пелин, Съч. I, 209. — Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! М. Марчевски, ДВ, 116.
16 Речник на българския език, т. IV
6. Прех. и с др. същ. с предл. д о, в или със следв. изр. със съюз да. Ставам причина, правя някой да премине в ново състояние или да извърши някакво действие; довеждам. Идеята, че тоя господин можеше да им стане другар., го докарваше до полуда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 24. Греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Ораторът нареждаше — че липсват дрехи, че зимата дойде, а няма топливо,.. "—Да вини либералите, те докараха народа и държавата до този хал ". Г. Ка-раславов, ОХ III, 377. Много пъти беше плакала и нареждала Гаравалката, но тази вечер гласът й го шибаше и докарваше до ужас. По гърба му лазеха тръпки. С. Север-няк, П, 31. Сега той обузда гнева си, за да го прояви в пледоариите с онова страхот-но красноречие, което в Кортесите докарваше в ужас всичките му противници от крайната левица до клерикалите и монархистите. Д. Димов ОД, 124. За да го нападне човек, трябваше да го измами и да го докара да се откаже чрез прелестта на някоя по-висока благосклонност от чина си в парламента. Б. Горанов, ЖГС (превод), 57.
7. Остар. и диал. Доставям, набавям нещо, снабдявам с нещо. Но когато прочетох.., че министърът на търговията.. Кабули паша имал така също намерение да изгради друго едно още по-голямо училище и да докара, т.е. да изпише, из Европа различни земедел-чески и физически машини,.., то аз престанах вече да са смея. Хр. Ботев, Съч. 1929, 263. — Дошъл е скоро от Пловдив; там е бил със занаята нящо по-добро, — каквото бех и аз тук, ама пропаднал: опропастиле са го него пък европейските станове, дето ги докараха там от оная година. Т. Влайков, Съч. II, 191. — Че нали бяха докарали едни монтафонски крави. Не ги бива. Меки. Вечер едва се приберат, сутрин се свили. Научени, види се, на ясли и да ги храниш с люцерна. А. Каменова, ХГ, 194.
8. Разг. Нося, донасям някому нещо, което е свързано с облага (обикн. доход, печалба).
