2. Животно, обикн. овца, крава или биволица, което се дои; доилка2, дойница1. За малкото бейче занесоха една паница попара с преснак от биволско мляко, което бяха сварили по-рано от ведриците, които бяха надоили циганите от бейските доилници биволици. Ц. Гинчев, ГК, 252. Доилниците крави трябва да се хранят и гледат, за да дават по-много мляко. Ступ., 1875, бр. 4, 3°.
ДОЙЛНИЦА2 ж. Индив. Доилня. Доил-ница може да се рече за мястото, дето доим кравите, наместо народната дума: по-дойница. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 12.
ДОИЛНЯ ж. Място, помещение, специално пригодено за доене на добитък. Единият от работниците — по-неопитният, бе зает само да довежда кравите по тесен улей от дървени преградки до мястото на доенето .. След като разгледахме доилнята, обиколихме и част от самата ферма. П. Вежинов, ДМ, 81. Първите успехи окуражиха работниците и ръководството на стопанството и те решиха да построят втора доилня. РД, 1960, бр. 165, 3.
ДОИЛО, мн. -а, ср. Диал. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доилка1, доитба. Стадата се бяха върнали от паша, а овчарите чакаха да дойде беят. Работите, на които щяха да бележат доилото, стояха изправени под стрехата на мандрата. Ст. Сивриев, ПВ, 14. Две доила мляко.
ДОЙСКА МИ СЕ. Вж. доисква ми се.
ДОИСКВА МИ СЕ несв.\ дойска ми се,
мин. св. дойска ми се, св., непрех. Обикн. със съюз дай следв. гл. Обзема ме някакво желание; приисква ми се, дощява ми се. За миг ми се дойска да не се намирам в това побесняло от шумове купе, а в удобното си легло в Мадан и да не е неделя, а най-обикновен работен ден. Л. Станев, ПХ, 5. Изведнъж му се дойска да се втурне при тях [юнаците], да яхне и той коня си, да ги поведе. Ст. Дичев, ЗС II, 644. На Агата пак се дойска да плаче, но се удържа и остана на мястото си. И. Йовков, ЖС, 29. Доисква се и мен да се намеся в тая игра. Т. Влайков, Пр 1,115.
ДОИСТОРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Доисторически.
ДОИСТОРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Книж. Който се отнася до времето, от което не са се запазили паметници на бита, културата и т.н.; предисторически, праисторически. Противоп. исторически. С кроманьонския човек е завършило доистори-ческото развитие на човека. ОБиол. X кл,
180. Има основание да се предполага, че първоначалните, стихийни и несистемати-зирани познания по някои от законите на хидравликата са възникнали още в доисто-рическо време. Ст. Д. Станчев, X, 5. Втората част на българската история,.., има 7 периода: първият период, наречен доисторически, простира са от незапамятни времена до 679 год. след Р.Х. Т. Шишков, ИБН, 35. Археолозите са на мнение, че в тия места, в доисторическото време, са живели първобитни хора и изменението на почвата сега изнася на повърхността заровените тогава предмети. Б, 1927, бр. 1896, 2.
ДОЙТБА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Доене. Хората вече сами се заеха да пазят ред. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. Ст. Даскалов, СЛ, 143.
2. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доило, доилка1. По няколко че-ловеци си намесват заедно имане — овци, говеда и коние,.. Тии имат помежду си едно-го управителя — .., кой ся грижи,.., да продаде доитба — производ. Г.С. Раковски, П
1, 134.
ДОЙТЕЛКА ж. Остар. Книж. Кърмачка, дойка1; доилица, доилка2, доилница1. Ряд в доението вече ако трябува дене, то еще повече ще трябува ноще. Сън най-много трябува на майка доителка. Й. Груев, КН 7 (превод), 64. иАко слабост или нехел в здравието възпира някоя майка сама да си подая детето, тя трябува божем да ся погрижи да пробере добра доителка". А. Начев, (превод) Лет., 1872, 147.
ДОИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Доен. Когато единият обор стана готов, управителният съвет реши да изкарат в него доитните крави. Ил. Волен, МДС, 176. Доитен добитък.
ДОЙДА. Вж. доиждам, дохождам и дохаждам.
ДОЙКА1 ж. 1. Жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. Малкият впи сините си устни в топлата гръд на дойката и млъкна. Кр. Велков, СБ, 33. Когато майката заболее от по-тежка болест и не е в състояние да осигури достатъчно мляко за детето си, пък и за да й се осигури почивка, може да се потърси дойка или пък да се премине временно на смесено хранене, докато се подобри здравословното състояние на майката. Ив. Вапцаров, и др., ДБ, 116.
2. Разш. Жена, която гледа, бави деца; ба-вачка. Не е той дойка на Радомир, да ходи по петите му, да го кътка. М. Смилова, ДСВ, 248. Макар че си поставя за главна цел да изобрази дворянските среди, Пушкин отделя място за народа. С топла сърдечност той рисува дойката на Татяна, възпитала у нея народни добродетели. Лит. X кл, 14. Кадир си спомни детските си години в Шумен,.. Обичаше тоя град, където бе видял слънцето и звездите, където дойката му го приспиваше с тъжните си песни. Д. Спространов, С, 56-57. Твърде дълго изпълнявах при Джем службите ве-
