деят. доизял, пое. доизяж, св., прех. Ям, изяждам и това, което е останало да се яде, изяждам докрай; дояждам. Те [хората] не до-изяждаха до край своето ядене. Но аз бях на друго мнение. Келнерът отнасяше моите чинии съвсем празни. П. Вежинов, ДВ, 37. От възбуда тя [лисицата] размаха дългата си, бухкава опашка и реши да чака, докато вълците се махнат, за да доизяде това, което би останало. Ем. Станев, ПЕГ, 41. доизяждам се, доизям се страд.
ДОИЗЯЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизяждам и от доизяждам се; до-яждане.
ДОИЗЯМ. Вж. доизядам и доизяждам.
ДОИЗЯСНЯ. Вж. доизяснявам.
ДОИЗЯСНЯВАМ, -аш, несв.\ доизясня, -йш,-мин. св. -йх, св., прех. Изяснявам напълно, докрай, изяснявам и това, което е останало да се изяснява. Тя беше чула гърмежите и подозираше, че и той [мъжът й] е бил там, а ловджийската чанта с яденето съвсем доизясняваше подозренията й. Т. Харманджиев, КВ, 93. Макар че не е доизяснена напълно тяхната природа, най-вероятно е полярните шапки да се състоят от лед и сняг. Д. Пеев, ЖДП, 49.Разискваха, доизясняваха някои подробности, но главното бе очертано и обосновано. Ст. Поптонев, НСС, 243-244. доизяснявам се, доизясня се страд. Рано е да се правят изводи от изнесените доклади и станалите разисквания. Тепърва ще се доизясняват и разрешават окончателно поставените въпроси. ЛФ, 1958, бр. 38, 4. доизяснявам си, доизясня си възвр. Искаше й се да се поскита самичка, при това имаше и една малка надежда, че може още веднъж да срещне Филип, за да си доизясни някои въпроси, по които не се разбраха тази сутрин. К. Калчев, СТ, 212.
ДОИЗЯСНЯВАМ СЕ несв.; доизясня се
св., непрех. Изяснявам се напълно, докрай, ставам съвсем ясен. — Ако обичате да се доизясните, ваше превъзходителство! — .. — Трябва ли да разбирам това само като едно пожелание за засилване на приятелските връзки между нашите народи, или имате пред вид нещо друго, нещо специално? Ст. Дичев, ЗС I, 380. — Иде — каза през задъхване той. Момчетата наскачаха. — Иде техникът — доизясни се Васко. — Лиза ще дойде после. В. Ченков, СНД, 184. Задуха слаб вятър и небето се доизясни.
ДОИЗЯСНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизяснявам и от доизяснявам се. Отношенията между Ралица и майката на Иво са сърдечни, искрени. Те допринасят за доизясняване образа на Ралица. Лит. X кл, 270. Тая глава трябваше да ни освети основните проблеми, поставени у нас във връзка с влиянието на Маяковски, да посочи етапите, през които е минала нашата литературна критика в преценяването на това влияние и да разкрие какво ново трябва да се внесе за доизясняването на редица важни въпроси. С, 1951, кн. 1, 180.
ДОЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Спец. Който е свързан с доене, който служи за доене. Веднъж видях няколко жени, които се мъчеха, пустосваха и за пети път разглобяваха и сглобяваха доилния апарат. Ц. Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1. Невена ходи няколко пъти до кравефермата, гледаше модерните линии, доилните апарати, новите постройки. В. Пламенов, ПА, 42. Ръководството [на кооперацията] е доставило за тамошната овцеферма две доилни инсталации. СЗ, 1982, бр. 63, 1. Доилен агрегат. Доилна площадка.
2. Диал. За време — през който обикн. се дои добитъкът. „Пладнувай, девойко, / че е пладне дошло / и доилно време“. Нар. пес., СбВСтТ, 216.
ДОИЛИЦА ж. Остар. и диал. Дойка1, кърмачка; доилка2, доилница1, доителка. А греческиот [език] треба да е не изходен и да са почита като една доилица, да дои и пои сегишните и последните млади, отрасли с пресладкото си млеко. Р. Попович, X, 76.
ДОЙЛКА1 ж. 1. Уред, апарат за механично доене на домашни животни. Доячката гледа, след това въздъхва и с умиление казва: — Толкоз трудно и опак ми беше с до-илките, а сега без тях не спори. .. Ц. Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1 .В кооперацията кравите се доят с автоматични доилки. А Електрическа доилка.
2. Диал. Съд, в който се дои млякото; дойница2 (Ст. Младенов, БТР).
3. Диал. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доило, доитба. Една доилка двадесет оки. Н. Геров, РБЯI, 322.
ДОЙЛКА2 ж. Остар. и диал. 1. Дойка1, кърмачка; доилница1, доилица, доителка. През деня Мария на два пъти носи детето на доилка. К. Петканов, ДЧ, 121. Отрокът жално изписка, уплашен от тейковий образ, / и на доилката в белите пазухи скри си главата. Ив. Вазов, ИГП (превод), 6. „Той [Бог] ми даде и една лъвица за доилка, той не ще мя остави.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 74.
2. Животно, обикн. овца, крава или биволица, което се дои; доилница1, дойница1. Ня-гол и Гицата ще стрижат доилките и женските шилета. К. Петканов, ЗлЗ, 236.
ДОЙЛНИЦА1 ж. Остар. и диал. 1. Дойка1, кърмачка; доилка2, доилица, доителка. От времето, когато доилницата напусне детето, до времето, когато това дете се предаде на ръцете на учителя на основно-то учение, мину ват 4 или 5 години. Ч, 1874, бр. 2, 19.
